Колкото и да ни се иска да имаме своя собствена индивидуалност, която да ни отличава от всички други, понякога е доста трудно.
Обществото е свикнало със своите си порядки и ако излезеш извън общоприетото схващане за естетика, обявяват поведението ти или вида ти за неморален или ненормален. И макар да не живеем в най-най-затворените времена и макар днес либералното мислене да е малко по-разпространено, макар да има донякъде избор на облекло, то пак ще се намери някой, който да създава норми и да диктува общественото мнение. Днес това са предимно медиите. В различни вестници и предавания постоянно се следят известни личности и се коментира кой как изглежда, кой какво прави и как живее. Всеки зрител цъка с език, взима отношение, но ако действително погледне около себе си или себе си, ще забележи, че прави абсолютно същото.
Всъщност има страхотно много хора, които са бунтари в обществото, но ако не са известни никой не ги забеляза. За тяхно добро само бабата от съседния вход ги смъмря и клюкари в квартала. Но и този натиск понякога е достатъчен. Познавам доста хора, които не са себе си, за да не създадат грешно впечатление у околните. Така моя съученичка се отказа от хипи визията, която аз не бих носила, но пък на нея много й отиваше, защото започна да се говори в блока, че “ходела разгащена и й висели парцалите”. Тя много се смути като разбра. Един колега пък си отряза дългата коса, защото семейството му все го мъмреше и му разправяше, че не било мъжко и че като ходи на работа трябва да изглежда “като човек”.
А аз самата се отказах от навика си да излизам рано да си купувам кафе от денонощния бар до нас, защото съседката, която си разхождаше кучето, всеки път ме виждаше точно когато излизах и какви ли не неща говореше за поведението ми.
И така… да си различен, да си себе си понякога може да бъде много, много трудно. Но докъде се простира нашата лична свобода и колко от нас могат да отстояват собствените си ценности. Ето това е въпрос, на който всеки индивидуално трябва да си отговори.