В днешно време е напълно понятно, че без работа не може. Самото ни съществуване зависи от нея. Ако можеше да работим, не само за да преживяваме, а и да изпитваме удовлетворение от себе си чрез работата, която вършим, щеше да е върхът. Уви, добрата финансова обезпеченост сякаш вече е нещото, което ни води. До някаква степен парите определят и решенията, които взимаме – коя работа да изберем, кои обувки да си купим, каква храна да ядем и т.н. И все пак има някаква идеална работа, която всеки от нас би искал да върши.
Моята идеална работа не е конкретна професия, а се вписва в следната дефиниция – да научавам нещо ново всеки ден. Влиза ли работата ми в това определение, бих я вършила с удоволствие. Това е разковничето! Хайде сега работодателите да се наредят на опашка с примамливите си предложения.
Жадна съм за знания, в това съмнение няма. Къде и как ще ги получа е без значение, важното е да ги има. Те са нещото, което те прави конкурентоспособен на пазара на труда. Фразата „пазар на труда“ ми звучи малко грозно, но то си е точно това – сделка между служител и работодател. Винаги съм твърдяла, че това е двустранен процес, т.е. търсещият работа не играе поддържаща роля, и двете роли са главни. Някои продават труда си за най-високата цена, но аз предпочитам да го „продам“ за знания, защото трупайки ги, се изкачваш по стълбичката на собственото удовлетворение от себе си.
Възхищавам се на хората, изучили един занаят от-до. Те са едни своеобразни носители на знания, ходещи енциклопедии в дадена област. Точно това искам да съм и аз!