Колко е важно да бъдем различни? Имаме ли право да бъдем различни? Въпроси, върху които мисля от известно време и които ме провокираха да погледна на нещата в малко по-голям мащаб.
Ако искаме да дадем правен отговор дали ни е позволено изобщо да бъдем различни, достатъчно е да прочетем Конституцията. В нея се посочва, че всеки има право на живот, на своята идентичност, морална, психическа и физическа цялост и на своята свободна воля за развитие и благополучие; право, което не отговаря на установен стандарт, но позволява пълното развитие на достоен и свободен живот в обществото, без да засяга правата на останалите хора. Оказва се, че се обръща сериозно внимание на характеристиките, които ни правят различни, като правото на свобода на съвестта, религиозната, етническата и културната идентичност. И ако прегледаме текста на Всеобщата декларация за правата на човека, разбираме, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, държащи се братски един към друг.
С други думи, правото да бъдем различни съществува само защото сме хора и имаме способността да живеем и свободно да изразяваме своите вродени и/или придобити характеристики в нашата близка среда (култура, език, религия и др.). Това право в допълнение е защитено и свързано с правото на равенство, свобода и достойнство – да бъдем свободни да имаме достоен живот и да сме различни, за да бъдем равни пред закона. По същия начин достойнството и свободата са не само съществени за развитието на нашето право да бъдем различни, но и служат като бариера за защита срещу всяко действие, което се стреми да наруши и намали това право.
Да бъдеш различен е важно, защото всички сме родени така. Ние съществуваме в много форми, мисли, емоции, съзнание, вярвания, култури, преживявания и болка. Ето защо е важно едно общество да се научи да уважава спецификите на всеки един от членовете си.
Необходимо е да бъдем различни, за да се учим един от друг и да можем да израстваме. Трябва да приемем себе си такива, каквито сме, и най-накрая да се приемем като равни с останалите. Това е най-голямата справедливост за всички човешки същества.
Имаме ли право да бъдем различни?
