Диетите, любимата ми тема! Още повече, че ние жените много редовно ползваме Интернет като информационен справочник за методи и съвети за отслабване, здравословен живот, гъвкаво и здраво тяло. Днес и аз ще пиша за хранителните режими, но за тези, които се спазват след лечение на състояния засягащи седалището и ануса.
Едни от най-неприятните са заболявания като хемороиди, кисти или анални фистули. Мит е, че тези състояния не засягат жени. Макар и в по-малък процент отколкото мъжете, ние също сме податливи на досадните проблеми в тази толкова чувствителна зона.
От хемороиди особено страдат представителките на нежния пол в последното тримесечие при бременност или непосредствено след раждане. Кистите са характерни за постоянно седящите професии, така че ако сте жена шофьор, консултант в магазин или по 8 часа дневно седите на стола в офис, то вие сте потенциално „застрашена”. За радост аналните фистули са по-рядко срещни при жените, но все пак процента на засегнатите е на половина от засегнатите мъже.
Лечението на такива състояния често е съпровождано със страх от болката при ходене до тоалетна. По тази причина масово мъже и жени се притесняват да се хранят нормално, надявайки се да отложат посещението на тоалетната при нужда докато, според тях, засегнатото място се възстанови. Логиката им е напълно погрешна. Ще потърся помощта на един от известните колопроктолози в България, д-р Антон Тодоров, който в много статии, не само, че не препоръчва гладуване след операция на киста или анална фистула, а напротив – съветва възможно най-разнообразно хранене богато на плодове и фибри. В противен случай може да се получи запек, който ще усложни състоянието. Пациентите се съветват да приемат повече храни, богати на влакнини като пълнозърнест хляб, овесени ядки, плодове, зърнени храни, варива, ориз, много течности (сокове, чай, супи, бульони). За „редовни черва“ например помага да се изпие чаша мляко с лъжица мед сутрин на гладно след ставане от сън.
Мисля, че ние жените имаме едно предимство пред мъжете. По-наблюдателни, грижовни и отговорни сме към здравето си. Затова и по-малко се притесняваме да говорим по темата и да обменяме опит, споделяйки проблемите си. Нека пак си четем полезна информация в Интернет, но да не забравяме да не предприемаме нищо от прочетеното преди консултация с лекар.