Никога до сега не съм губила близък за мен човек по онзи фатален начин. Но това не ме спира да мисля, че някой ден и това ще стане. Самата мисъл ме ужасява. Ходила съм на няколко погребения досега и това, което ме разстройва на такива места, е негативната енергия и повсеместната тъга. Понякога след такива събития сънувам кошмари. Знам, че звучи детинско, но така стоят нещата. Не ми е комфортно на такива места и затова гледам да ги избягвам. Съзнавам, че до някаква степен е неуважително към хората, които са загубили близък, но не вярвам, че мога да съм им опора точно в такъв момент. Може би пишейки за страха си, ще ми помогне да се изправя пред него.
Когато важни за теб хора си отидат завинаги, е нормално да ти липсват. Клишето, че времето лекува важи и тук, но истината е, че ти никога няма да ги забравиш. А и не трябва! Когато загубата е на много близък за теб човек, не можеш да я преодолееш лесно, независимо какви съвети получаваш отстрани. Трудно е да продължиш напред, но трябва да го направиш, когато ти самият си напълно готов. Потъни в мъка за известно време, но не забравяй да изплуваш след това. Тези, които си загубил, биха искали да продължиш да живееш.
Смъртта е най-лошата част от живота, защото е необратима. Затова е толкова болезнена за живите. Няма нищо, което може да направиш, за да я предотвратиш. Да, би искал някои хора да останат с теб завинаги, но някой ден и те ще ти бъдат отнети.