израстване

Важна ли е средата, в която сме?

150 150 SveRaz

Докато растях в квартала, където живеех с родителите си общувах предимно с приятелчетата си, които съм израснала. До ден днешен продължавам да поддържам периодичен контакт с тези хора и искрено се радвам да се вия с тях, въпреки че не бих ги избрала за постоянната си група от хора, с които да общувам ежедневно.

 

Та докато растях и влизах в тийнейджърските си години общувах с тези, с които родителите ми по стечение на обстоятелствата са ме сближили. Но колкото по-голяма ставах, толкова повече разбирах, че се различавам значително с тези хора. Не се чувствах много на място, когато трябваше да да излизам с тях и хората, с които те искаха да общуват. Постепенно започнах да избирам по-внимателно хората, с които да комуникирам. По интелект, интереси и виждане за света. Пораснах в няколко напълно различни свята един от друг – от една страна бяха тези хора, с които бях израснала и имах силна емоционална привързаност към тях, от друга страна бяха хората, с които наистина исках да общувам. Те ме провокираха интелектуално, разговорите с тях бяха интересни и обогатяващи и това ме караше да се чувствам добре. От трета страна беше семейството ми, което ми даваше опора и възпитанието, което е преценило. И така тези три свята докато съзрявах трудно се съвместяваха. Едните ми приятели не харесваха другите и обратното. Не можех да ги събера на едно място, въпреки, че ми се е случвало. Докато растях бавно, но сигурно започнах да се отделям от тези хора, с които бях споделила целия си живот. Трудно и емоционално, но пък се случи бавно и постепенно. Трябваше да го направя, защото наистина не се чувствах себе си в, а това беше по-опустошително за мен, отколкото това да продължавам да поддържам толкова постоянен контакт с тези хора.

Започнах много внимателно да избирам хората, с които да общувам. И това наистина ми помогна да изградя себе си. Защото през всичките тези години разбрах кое наистина ми харесва и кое не. На какво държа и на какво не. Ценностите ми, силно заложени от родителите ми, благодарение на тяхното възпитание, останаха непоклатими. А на базата на тази ценностна система избирах и хората, с които да общувам. Такива, които няма да ме карат да се чувствам неудобно от различните си интереси, страсти и лудости. Които ще ги намират за очарователни и интересни и ще искат да ги провокират все повече и повече в мен.

Такива хора, които непрекъснато те провокират интелектуално – да се запознаеш с тази тема, от която нямаш никакво понятие, но е огромна страст на човека срещу теб, което те кара да се позаинтересуваш и да научиш много повече неща. Такива хора, които те обогатяват.

Ето защо съм много сигурна, че средата в която сме е изключително важна. Но също така смятам, че човек трябва да премине през различни познанства и компании, за да разбере най-добре себе си, останалите хора и това какво иска от себе си и останалите.

Разликите в характера – предимство или недостатък?

150 150 SveRaz

Случвало ли ви се е да общувате с хора, които са коренно различни от вас? Като темперамент, интереси, култура, разбирания за света? И въпреки това  общуването с този човек ви доставя голямо удоволствие. Това, което ви свързва най-вероятно е сходната ценностна система, а всички останали разлики ви привличат до толкова, до колкото е много полезно да видите една коренно различна гледна точка от вашата, за определена ситуация.

Отрицателните страни на едно такова общуване могат да бъдат също толкова много, колкото и положителните. На първо място никога няма да можете да стигнете до консенсус по дадени въпроси. Точно поради причината, че имате различно светоусещане и начин, по който разбирате мястото си в света. От друга страна, както казах, това може да бъде от голяма полза.

От полза е, защото хората имаме способността да си мислим, че нашето виждане за света е най-правилно, но когато срещу нас застане човек с доказан пред нас интелект, който да защитава коренно различна позиция от наша и да успява да изкара достатъчно логични аргументи, които ще ни е трудно да оборим – безценно.

Защото това е толкова обогатяващо ако можете да съумеете да извлечете смисъла на думите и преглътнете арогантността си за това, че не се съгласяват с вашето становище. Защото разнообразието между хората е всъщност най-интересна. Замислете се колко би било скучно ако всички са еднакви, разбират света по един и същи начин. Тогава нямаше да има смисъл от разговори, защото всички ще са съгласни с всичко, което казва другия. Няма да можем да развиваме интелекта си, защото няма да има какво да ни провокира, за да го направим…

Ето защо разнообразието в характерите и интелекта е повече от наложителна и особено полезна за човечеството!