Точно преди година, животът, на който бяхме свикнали, се промени драстично. Пандемията от коронавирус наложи нови стандарти в ежедневието ни, към които трябваше да се приспособим. За да запазим здравето си и това на нашите близки, работата от вкъщи се превърна в новото нормално.
В тази връзка, в предната си статия започнах темата за предимствата на хоум офиса, които явно говорят в негова полза. В края на краищата стигнахме до извода, че този начин не само спестява време на служителите, но им позволява и по-добре да балансират работата и семейството например.
Също така домашният офис предлага гъвкавост и следователно удовлетворение. Все повече компании осъзнават, че перспективата за работа от дома има пряко влияние върху удовлетвореността на служителите. Както споменах вече в първата част на темата, времето и пътят са основни фактори.
Представете си ситуация, в която сте на работа, затрупани сте от задачи, но се случва нещо непредвидено и трябва да се приберете до вкъщи. Отново се борите с трафика, бързате, надпреварвате се с времето. Не е приятно, а и в повечето случаи не свършвате нищо. Ами ако чувствате неразположение? Изправяте се пред дилемата – дали сте в състояние да отидете до офиса или е по-добре да работите от вкъщи, дори от дивана. Отговорът е ясен.
Всички се чувстваме най-добре и защитени в дома си. Дори погледнато психологически, в такава обстановка е логично да сме по-спокойни, да се съсредоточим и да дадем максимума от себе си, дори ако сме по пижама, а не според фирмения дрескод. В края на работния ден се чувстваме удовлетворени, защото сме свършили всичко, а и сме си починали.
Темата за положителния имидж на работодателя, също е тясно свързана с удовлетвореността на служителите. Все повече хора имат възможността да работят от вкъщи няколко дни или цялата седмица. Компаниите, които предлагат тази опция, правят голяма стъпка към желанията на много (потенциални) служители и от своя страна увеличават шансовете си за придобиване на квалифицирани експерти.
Моделът за работа в хоум офис вече не е само необходимост в обстановка на пандемия, но се оказа, че има и куп други предимства. Например работата от вкъщи не само спестява време на служителите, но така те могат да се справят по-добре със задълженията си, като обръщат внимание и на семейството си.
Четох наскоро, че изследователи от Станфордския университет са открили, че хората, които работят от вкъщи, са далеч по-продуктивни. След деветмесечно проучване изследователският екип стигнал до резултата от впечатляващите над 10% увеличение на производителността в домашна обстановка.
Причините за това са различни и варират. Например фактор е по-малкото разсейване от страна на колегите, когато сме в офиса, до повишената концентрация в познатата и уютна обстановка на дома. Пък и в спокойната семейна среда всеки би се чувствал по-продуктивен и мотивиран, нали?
Както вече споменах, домашният офис спестява и време. Много хора пътуват доста, за да стигнат до работното си място. За да избегнат трафика, задръстванията и да стигнат навреме, трябва да тръгнат доста по-рано от вкъщи, лишавайки се от пълноценен сън. Това напрежение, умора и недоспиване влияе негативно и върху работния процес.
Някои идват от други населени места и за целта имат доста разходи от финансова гледна точка. Особено ако работодателят не поема част от тях. И в този случай решението за домашен офис също може да помогне. И ако факторът път отпадне, служителят разполага с повече време не само за семейството си, но и за служебните си задължения.
Вие какво мислите?
Различна. Само така мога да определя 2020-та. Едва ли някой от нас си представяше, че могат да се случат толкова много неща за една година, които да преобърнат света ни и представата за нормално.
Няма да правя обзор на събитията през тези 12 месеца, едва ли някой иска да се връща назад и да преживява всичко отначало. Защото буквално филмите на ужаси от екрана се пренесоха в ежедневието ни. Да, нямаше реални чудовища, но катаклизмите бяха реални. Масовата пандемия и паника беше и е реална. А какво по-страшно има от това, да не може да прегърнеш най-близките до сърцето си хора.
Нима някой някога е предполагал, че децата му ще учат онлайн и няма да имат контакт с връстниците си. Че ще дойде време, в което няма да може да си подадем ръка за поздрав, за помощ. Че ще спазваме дистанция един от друг, въпреки че хората сме толкова социални и не можем дълго без контакти. Че едва ще се разпознаваме, покрили лицата си с маски и ще се страхуваме да бъдем сред група хора … въобще сред хора.
Въпреки всички ужаси, през които минахме и минаваме все още, успяхме да преживеем много и се опитахме да поддържаме ежедневието възможно най-добро и близо до познатото ни. Сега гледаме с надежда към новата година. Година, в която, надяваме се, отново ще живеем нормално, без страх и напрежение, с повече радост и много по-малко притеснения.