филм

Различните пържени картофи са на Вивекта
150 150 SveRaz

Обожавам да ям пържени картофки! Мисля, че няма човек на тази земя, който да не ги обича, а ако все пак го твърди, значи не е ял от тези на McCain. Внасят се в България от фирмата на Васил Лазаров, Вивекта и са направо чудни. Да си оближеш пръстите от първото до последното картофче.

До сега съм купувала бланширани картофи от различни фирми. Всеки път, когато застана пред фризерите в супермаркета, се чудя кои да избера. Тези ли, онези ли? Пробвала съм почти всички видове, които се продават в магазините на радиус километър от дома ми. До скоро нямах фаворит, докато не си взех от тези на McCain.

Ето какво се случи…

По стечение на обстоятелствата се оказа, че една вечер ще остана съвсем сама у дома (да не повярваш!). Така че се настроих за приятна почивка в компанията на удобния ми диван, някой романтичен филм и препълнена чиния с пържени картофи. Както вече се досещате картофките бяха бланширани от McCain. Изпържих ги в дълбока тенджера, защото нямам фритюрник, но пак станаха много добре. Докато се пържеха, реших да проверя какво пише за тях в интернет. В последно време съм развила навика да проверявам какви ли не неща онлайн. Ето какво разбрах: McCain се внасят у нас от фирма Вивекта. Всъщност тази компания се оказа доставчик на голям брой продукти, които използвам в кухнята си – замразени зеленчуци, риба, месо, зехтин и др. Сигурно съм купувала още техни продукти без да го знам.

Както и да е. Изпържих си картофките, поръсих ги обилно с настъргано сирене и се настаних на дивана. Избрах да гледам филма „Любов под звездите“. Приятелка от работа ми го похвали, след като го гледала преди време по HBO. Свалих си го и аз, свързах компютъра към телевизора, за да гледам на голям екран и се облегнах удобно назад.

Добре, че си изядох картофките набързо. Иначе имаше шанс към края да ги подсоля със сълзи. Разчувствах се и не сдържах емоцията вътре в себе си.

Ако ви се гледа нещо романтично и затрогващо, пуснете си „Любов под звездите“. Само предупреждавам, че е малко по-женски, отколкото би допаднало на половинката ви.

  • SveRaz
  • 0

С някои неща свикваме от малки
150 150 SveRaz

В последно време се замислям и наблюдавам по-съсредоточено навиците на хората около мен. Забелязвам, че има някои неща, които много от моите познати правят и с които сякаш са свикнали още от малки.

tvmorningТака например не само аз си пускам телевизора сутрин, докато хапвам не защото го гледам или следя какво се излъчва в момента, а за да „шуми нещо“.

Чудя се, това значи ли, че сме свикнали от малки да не седим на тишина? Искаме постоянно да има някакви звуци около нас. Може би затова често си пускаме и да звучи музика около нас, било от телефона, било от плеър или другаде. Правят го най-вече учениците и студентите, докато пътуват в градския транспорт. Обаче в разни магазини и офиси също често се чува, че е пуснато радио, нали? А вие докато шофирате, не го ли слушате също? Мисля, че подобно поведение е просто навик, придобит от детството.

Нещо подобно е и хапването на определен тип храна. Каквото сте яли от малки и ви е харесвало, това ще обичате да похапвате и като пораснете. Аз например много харесвам сладолед и шоколад. Не само защото са ми вкусни, но и защото като малка не ми даваха да ям по много от тях. А каквото ти е ограничавано, ти е най-сладко, нали.

Има още много примери и съм сигурна, че ако се огледате около вас, ще ги видите. Вероятно не можете да заспите вечер без да прочетете няколко страници от книгата на нощното ви шкафче, защото… преди са ви приспивали с приказки? Или си пускате телевизора, или гледате филм на компютъра, защото винаги това е бил вечерния ви „ритуал“? А може би вече се сетихте за по-добър пример?

  • SveRaz
  • 0

Експедиция „Ничия река” или приключението на 4 необикновени жени
150 150 SveRaz

Thumbnail2Амур не е само латинското име на бога на любовта, макар че според мен това е най-известната асоциация. Купидон, Ерос, Амур… все същия образ на крилат младеж с лък и любовни стрели ми изниква в съзнанието. Но!

Амур е името и на една река. Всъщност тя е сред 10-те най-дълги реки в света, като се простира на „скромните? 4440 км. Извира от Яблоновия хребет в Русия, най-големите й притоци са Шилка и Аргун, като накрая се влива в Охотско море чрез естуар. Реката минава също така през територии на Монголия и Китай.

През лятото на 2013 г. четири жени се отправиха на експедиция по поречието на тази отдалечена река. Отне им 2 месеца да приключат своето пътуване, което ги срещна с неподозирани трудности, препятствия и емоции.

През април тази година официално беше излъчена премиерата на филма, заснет по тяхното пътуване. Nobody’s river или Ничия река проследява приключението на тези четири авантюристки и отвежда зрителите на далечно и интересно пътуване. Филмът очевидно си заслужава, защото още с премиерата си на филмовия фестивал 5 Point Film Festival в гр. Карбондейл, щата Илинойс, печели награда The Spirit of Adventure (Духът на приключението).

На този етап свободен достъп има само до трейлъра на филма, но дори само по него си личи, че ще е интересна документална продукция (особено за по-екстремно настроените зрители).

  • SveRaz
  • 0

Да прочета книгата или да гледам филма ?
150 150 SveRaz

Мнението ми е, че много от хората предпочитат да добият представа визуално, от големия екран с напредналите кино технологии, отколкото да прочетат малката книжка със захабени странички. И двата варианта имат своите добри и не чак толкова добри страни. Да го прочета на книга, може би е по-добрия вариант, от гледна точка на това, че задействаме фантазията си, осмисляме отделни ситуации и образи, представяме си ги докато четем, размишляваме и филма се „разиграва” в главите ни, също така, това е начин да обогатим речника си, което е винаги от полза за всеки от нас, но от друга страна е малко неудачно да те поканят приятели на кино, а ти да им отговориш – „Не благодаря, мисля да прочета книгата”. Другия вариант е да излгледам желания от мен филм, като се има в предвит големия напредък на кино технологиите, и огромния интерес на киноманите, което означава, че има защо да отидем на кино. Единствения недостатък е в това, че гледайки определен филм, е невъзможно да добиеш представа, каквато добиваш когато прочетеш книгата. Това ограничение не е приятно и поради тази причина все още съществиват почитателите на хартиения носител. Хора от всички възрастови групи имат интерес към режисираното изложение на голям екран. Да прочета книгата или да гледам филма – правете това което ви харесва, важното е да се забавлявате.

  • SveRaz
  • 0