В последно време се замислям и наблюдавам по-съсредоточено навиците на хората около мен. Забелязвам, че има някои неща, които много от моите познати правят и с които сякаш са свикнали още от малки.

tvmorningТака например не само аз си пускам телевизора сутрин, докато хапвам не защото го гледам или следя какво се излъчва в момента, а за да “шуми нещо”.

Чудя се, това значи ли, че сме свикнали от малки да не седим на тишина? Искаме постоянно да има някакви звуци около нас. Може би затова често си пускаме и да звучи музика около нас, било от телефона, било от плеър или другаде. Правят го най-вече учениците и студентите, докато пътуват в градския транспорт. Обаче в разни магазини и офиси също често се чува, че е пуснато радио, нали? А вие докато шофирате, не го ли слушате също? Мисля, че подобно поведение е просто навик, придобит от детството.

Нещо подобно е и хапването на определен тип храна. Каквото сте яли от малки и ви е харесвало, това ще обичате да похапвате и като пораснете. Аз например много харесвам сладолед и шоколад. Не само защото са ми вкусни, но и защото като малка не ми даваха да ям по много от тях. А каквото ти е ограничавано, ти е най-сладко, нали.

Има още много примери и съм сигурна, че ако се огледате около вас, ще ги видите. Вероятно не можете да заспите вечер без да прочетете няколко страници от книгата на нощното ви шкафче, защото… преди са ви приспивали с приказки? Или си пускате телевизора, или гледате филм на компютъра, защото винаги това е бил вечерния ви “ритуал”? А може би вече се сетихте за по-добър пример?

Google+ Comments