хора

Имаме ли право да бъдем различни?
1600 1071 SveRaz

Колко е важно да бъдем различни? Имаме ли право да бъдем различни? Въпроси, върху които мисля от известно време и които ме провокираха да погледна на нещата в малко по-голям мащаб.

Ако искаме да дадем правен отговор дали ни е позволено изобщо да бъдем различни, достатъчно е да прочетем Конституцията. В нея се посочва, че всеки има право на живот, на своята идентичност, морална, психическа и физическа цялост и на своята свободна воля за развитие и благополучие; право, което не отговаря на установен стандарт, но позволява пълното развитие на достоен и свободен живот в обществото, без да засяга правата на останалите хора. Оказва се, че се обръща сериозно внимание на характеристиките, които ни правят различни, като правото на свобода на съвестта, религиозната, етническата и културната идентичност. И ако прегледаме текста на Всеобщата декларация за правата на човека, разбираме, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, държащи се братски един към друг.

С други думи, правото да бъдем различни съществува само защото сме хора и имаме способността да живеем и свободно да изразяваме своите вродени и/или придобити характеристики в нашата близка среда (култура, език, религия и др.). Това право в допълнение е защитено и свързано с правото на равенство, свобода и достойнство – да бъдем свободни да имаме достоен живот и да сме различни, за да бъдем равни пред закона. По същия начин достойнството и свободата са не само съществени за развитието на нашето право да бъдем различни, но и служат като бариера за защита срещу всяко действие, което се стреми да наруши и намали това право.

Да бъдеш различен е важно, защото всички сме родени така. Ние съществуваме в много форми, мисли, емоции, съзнание, вярвания, култури, преживявания и болка. Ето защо е важно едно общество да се научи да уважава спецификите на всеки един от членовете си.

Необходимо е да бъдем различни, за да се учим един от друг и да можем да израстваме. Трябва да приемем себе си такива, каквито сме, и най-накрая да се приемем като равни с останалите. Това е най-голямата справедливост за всички човешки същества.

  • SveRaz
  • 0

Важна ли е средата, в която сме?
150 150 SveRaz

Докато растях в квартала, където живеех с родителите си общувах предимно с приятелчетата си, които съм израснала. До ден днешен продължавам да поддържам периодичен контакт с тези хора и искрено се радвам да се вия с тях, въпреки че не бих ги избрала за постоянната си група от хора, с които да общувам ежедневно.

 

Та докато растях и влизах в тийнейджърските си години общувах с тези, с които родителите ми по стечение на обстоятелствата са ме сближили. Но колкото по-голяма ставах, толкова повече разбирах, че се различавам значително с тези хора. Не се чувствах много на място, когато трябваше да да излизам с тях и хората, с които те искаха да общуват. Постепенно започнах да избирам по-внимателно хората, с които да комуникирам. По интелект, интереси и виждане за света. Пораснах в няколко напълно различни свята един от друг – от една страна бяха тези хора, с които бях израснала и имах силна емоционална привързаност към тях, от друга страна бяха хората, с които наистина исках да общувам. Те ме провокираха интелектуално, разговорите с тях бяха интересни и обогатяващи и това ме караше да се чувствам добре. От трета страна беше семейството ми, което ми даваше опора и възпитанието, което е преценило. И така тези три свята докато съзрявах трудно се съвместяваха. Едните ми приятели не харесваха другите и обратното. Не можех да ги събера на едно място, въпреки, че ми се е случвало. Докато растях бавно, но сигурно започнах да се отделям от тези хора, с които бях споделила целия си живот. Трудно и емоционално, но пък се случи бавно и постепенно. Трябваше да го направя, защото наистина не се чувствах себе си в, а това беше по-опустошително за мен, отколкото това да продължавам да поддържам толкова постоянен контакт с тези хора.

Започнах много внимателно да избирам хората, с които да общувам. И това наистина ми помогна да изградя себе си. Защото през всичките тези години разбрах кое наистина ми харесва и кое не. На какво държа и на какво не. Ценностите ми, силно заложени от родителите ми, благодарение на тяхното възпитание, останаха непоклатими. А на базата на тази ценностна система избирах и хората, с които да общувам. Такива, които няма да ме карат да се чувствам неудобно от различните си интереси, страсти и лудости. Които ще ги намират за очарователни и интересни и ще искат да ги провокират все повече и повече в мен.

Такива хора, които непрекъснато те провокират интелектуално – да се запознаеш с тази тема, от която нямаш никакво понятие, но е огромна страст на човека срещу теб, което те кара да се позаинтересуваш и да научиш много повече неща. Такива хора, които те обогатяват.

Ето защо съм много сигурна, че средата в която сме е изключително важна. Но също така смятам, че човек трябва да премине през различни познанства и компании, за да разбере най-добре себе си, останалите хора и това какво иска от себе си и останалите.

  • SveRaz
  • 0

За вкусовете, хората и още малко кашкавал Lacrima в повече
150 150 SveRaz

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

  • SveRaz
  • 2

По повод… мнението на другите
150 150 SveRaz

Хората сме социални същества. Влияем се от мнението на другите и това е напълно нормално и в реда на нещата. Би било противоестествено, ако не се интересувахме поне частично какво останалите хора мислят, какво говорят и дори какво премълчават за нас. Разбира се, че ни засяга и именно заради това реших да зачекна тази тема днес.

Има моменти, в които чисто и просто не бива да се оставяме да ни ръководи мнението на другите. В крайна сметка всеки от нас си има глава на раменете и по време на собственото си израстване трябва да се научи как да я използва. Можем да се консултираме, да искаме съвети и т.н., но не и да правим всичко и винаги така, както ни казват. В крайна сметка животът си е наш, не е нито на родителите ни, нито на приятелите ни, нито на някой друг. Моето правило е следното: прави, каквото смяташ за редно, разсъждавай върху постъпките си, не съжалявай за тях и акlostintranslationо ти се чувстваш по-добре по един начин или друг, не се притеснявай да се самоизразиш. Не се ограничавай само защото еди-кой-си ще каже еди-какво-си. Хубаво е, когато всички ние сме различни, защото именно така внасяме разнообразие в света.

Освен това, ако правилно си спомням, а аз съм сигурна, че не греша, древната мисъл гласи следното: по-добре да си на хората в устата, отколкото на хората в краката. Винаги е за предпочитане някой, някъде, нещо да говори за теб, отколкото никой да не знае кой си. Ако си различен, непременно ще бъдеш одумван, което не приемам за притеснително или проблемно. Няма човек на този свят, който никога да не е насочвал чуждото внимание към себе си и да не е бил обсъждан от другите. Заложено ни е като чисто човешка черта. Говорим за другите, но знаем, че се говори и за нас. Четем светски новини, жълти вестници и търсим интересни клюки, но се надяваме ние да не попаднем сред тях. Различното винаги ще ни е интересно и ще ни блазни. Най-важното, което трябва да запомним, е, че мнението на другите не бива да определя нашето собствено.

Аз съм си аз, ти си ти. Той си е той, а те са те. Нека говорят, защото всичко казано рано или късно се забравя, но споменът за това кой си, какво си правил и какво си постигнал – остава.

  • SveRaz
  • 0

Трябва ли да пренебрегваме различните интереси?
150 150 SveRaz

Всеки един от нас си има някакви интереси. Те са различни в зависимост от тези на другите. Интересите могат да бъдат свързани с: мода, спорт, рисуване, музика, изобретяване на предмети, компютри и техники, колекциониране и още много други. Но трябва ли да пренебрегваме интересите и хобитата на заобикалящите ни хора? Според мен не. За това сме хора, защото сме различни, както ние така и нашите интереси. Точно обратното трябва да ги уважаваме за да уважават и нашите. Не може да обвиняваме някои за това към какво се увлича. Ако човечеството има еднакви интереси то няма да може да се развива, ще си стои на едно и също ниво. За това има много области, към които хората се насочват и усъвършенстват. Голямо предимство например е в една компания да участват хора с различни интереси. Така всеки един участник в нея ще научава нещо ново за други области и ще пояснява по своята. По този начин тези хора обогатяват своите знания и ако пренебрегват интересите на другите, а уважават само своите компанията ще се разпадне. Ето защо не трябва да пренебрегваме различните интереси. И все пак кои сме ние за да пренебрегваме или отричаме интересите на другите, всеки има право на избор към какво да се увлича и занимава, нали живеем в демократична страна.

  • SveRaz
  • 0