общества

Опасна ли е толерантността?

150 150 SveRaz

В последно време спряхме да слушаме постоянно за проблема с бежанците, сякаш той магически се е изпарил. Всеки, който поне веднъж е излизал извън пределите на страната, ще му стане ясно, че този проблем не се е изпарил, а точно обратното – проблема си е тук, по улиците, до големите магазини, около цялата гара в градовете. Всичко прилича на палатков лагер, а усещането е повече от притеснително, още повече като забележите и местните полицаи, които държат автоматите си в бойна готовност.

Странно е обаче как медиите избират как да натрапят дадена информация и как в същото време да направят така, че хората да забравят за съществуването на даден проблем. Особено ние, българите, които нямаме чак такъв пряк допир до бежанската криза. Може би само по определени региони като Харманли и София, където малко повече си личи. Но в същото време в големите европейски столици проблема с неспирните потоци от бежанци, не спира. Завладели улиците, тези хора, избягали от смъртоносна заплаха живеят като скитници и просяци.

Започнах да се замислям сериозно за проблема. Наистина ли е толкова невъзможно да се осигури място, където да се подслонят тези хора. И отговорът е – „да“. На практика трябва да се вложат милиони евро за изграждане на центрове за настаняване, а също така да се инвестират също толкова много пари за ежемесечната им издръжка. Разбирам, че тези хора бягат от война, но на практика никое общество не е длъжно да им осигурява подслон и препитание. Те, като образовани и способни хора, би трябвало да съумеят да се впишат в средата, в която търсят убежище и да започнат самостоятелно да изкарват прехраната си, без да разчитат на благотворителност.

Но тук говорим за различни групи бежанци. Първата вълна беше именно от такива хора – с образование, които наистина могат да се пишат в обществата. Следващите бежански вълни вече бяха напълнени с хора, които няма образование, предимно мъже, които по един или друг начин не разбират обществата в които търсят спасение… от нещо имагинерно за нас.

То тогава въпросът е – Наистина ли трябва да сме толкова толерантни към тези хора, които дори няма да бъдат пълноценни граждани на държавите, в които ще отидат и само ще точат социалните системи, а ние ще трябва да търпим тяхното нахалство да налагат собствените си културни различия и дори да заплашват със саморазправа?

Свободата да бъдем различни

150 150 SveRaz

Обществата винаги са налагали определен модел на поведение. Отклонението от тези норми, често предизвикват негативни реакции. И това може лесно да бъде обяснено с естествената човешка природа да отхвърля всичко различно от познатото му. Не, защото то е „грешно“, а защото то е непознато. Това предизвиква страх, а страхът агресия. Агресията, предизвиква страх от отсрещната срана да проявява свободно своята различност… и така дълги години.

Но истината е, че хората не могат да избягат от истинската си същност и колкото и да се опитват да я скрият, тя рано или късно излиза на бял свят. Ето защо бавно, но сигурно започнаха промените в обществата. Първо жените изявиха своя глас и върнаха правото си да гласуват за избор на държавно и местно управление, да изказват свободно позицията си, без това да провокира смях. С течение на времето жените започват да упражняват платен труд, което в голяма степен ги прави самостоятелни.

Следват бавните бебешки стъпки на хомосексуалистите. Този казус продължава да провокира разгорещени дискусии, но въпреки това, световните общества стават все по-либерални и разбиращи от гледна точка на този „феномен“ хомосексуализъм. Смятан за болест и „лекуван“ по всякакви зловещи начини, включително и с шокова терапия, хомосексуализмът вече не се смята да заболяване. Въпреки, че не е добре прието от един голям процент от хората, той все пак може да бъде „практикуван“ легално, без да е необходимо хората да се крият или да бъдат преследвани от закона.

На дневен ред в последно време са хората, които са се родили от един пол, но се определят като противоположния, или просто такива, които имат необходимост да се обличат като жени. Травеститете и транссексуалните са новото „различно“, което плаши изключително много възрастното поколение. За тях това е странно психическо състояние, което би трябвало да се лекува. Не го разбират, не го харесват и както казах и в началото страхът от непознатото поражда агресия.

Само времето ще покаже до колко обществата ни ще пораснат и ще възприемат този тип различност и дали толерантността в един момент няма да придобие много изкривени размери.

Мои ли са обществените проблеми?

150 150 SveRaz

2-societyКакво точно разбираме под обществен проблем? Кога един обикновен проблем се превръща в социален? Това са въпросите, които първоначално искам да изясня, преди да продължа с разсъжденията. Проучих нещата и ето на какво се натъкнах – очевидно един проблем става обществен, когато значителен брой от хора се чувстват засегнати от него. Но нека задълбаем още малко. Проблемът трябва да е предизвикан от фактори извън контрола на отделния индивид.

Трябва да отбележим, че отделните общества не е задължително да възприемат едно и също нещо като социален проблем. Но пък също е възможно да съществуват универсални обществени проблеми като престъпност, злоупотреба с наркотични вещества, глад, бедност, расизъм и домашно насилие.

Отдавна съм наясно с изброените по-горе проблеми на 21-и век, а това, че по някакъв начин ме засягат непряко, а по-скоро косвено, защото ме карат да чувствам неспокойствие, автоматично ги прави и мои. Все пак и аз живея в това общество и дори да не съм се сблъсквала с тях лично, не мога да ги отричам. И все пак за мен те остават някак абстрактни, някъде там в далечината. Хем искам да се ангажирам и да направя нещо, хем искам да се предпазя от тази сурова действителност.