Наскоро попаднах на четиво, към което бях безкрайно предубедена. Това е книгата „Как съхраних себе си“ на Албена Тонкин – жената на Юли Тонкин. Не искам акцентът да е върху това, което мисля за семейството им, а по-скоро върху посланието, което носи четивото.
Историята е толкова класическа, че се случва редовно около нас и да се надяваме, не и с нас. Работим, впускаме се в ежедневни задачи, хапваме на крак и каквото има. Недоспиваме и се преуморяваме. Толкова много потъваме във всекидневието, че изобщо забравяме кои сме ние. Искаме да свършим всички задачи сами и не делегираме. Накрая се изпушваме и се получава така нареченият бърнаут.
Ако не сме успели да го предотвратим, то как да се справим и занапред да не повтаряме грешката си?
Отговорът тук е много лесен, но трябва да отворите съзнанието си за нещо различно, което ще помогне. Целта е да не натрупваме излишна умора. А тя се постига чрез възлагане на задачи на другите. Какво означава това? Например да наемете човек, който да ви помага с домашните задължения, за да може да използвате времето за релаксация. Също трябва да промените навиците си за хранене, като включвате повече прясна храна, която да приготвяте сами или да се снабдявате от по-добри ресторанти. Разходките след работа, почивката сред природата и времето с любими хора са задължителни.
И как да постигнете това, като всичко е свързано с повече финанси?
Първоначално направете разграфяване на ежемесечния бюджет и калкулирайте първо разходите за храна. Бързите сандвичи се равняват на не малко пресни зеленчуци. За наемането на хора, които да изпълняват задължения вместо вас – помислете колко време ще ви отворят за още работа, от която може да изкарате още финанси. Също и ще дадат повече възможности за контакти със семейството.
Всичко това ще спомогне за по-плавен и спокоен живот, без бърнаут. И най-важното – ще може да съхраните себе си физически и психически. Кой не го иска?!
Точно преди година, животът, на който бяхме свикнали, се промени драстично. Пандемията от коронавирус наложи нови стандарти в ежедневието ни, към които трябваше да се приспособим. За да запазим здравето си и това на нашите близки, работата от вкъщи се превърна в новото нормално.
В тази връзка, в предната си статия започнах темата за предимствата на хоум офиса, които явно говорят в негова полза. В края на краищата стигнахме до извода, че този начин не само спестява време на служителите, но им позволява и по-добре да балансират работата и семейството например.
Също така домашният офис предлага гъвкавост и следователно удовлетворение. Все повече компании осъзнават, че перспективата за работа от дома има пряко влияние върху удовлетвореността на служителите. Както споменах вече в първата част на темата, времето и пътят са основни фактори.
Представете си ситуация, в която сте на работа, затрупани сте от задачи, но се случва нещо непредвидено и трябва да се приберете до вкъщи. Отново се борите с трафика, бързате, надпреварвате се с времето. Не е приятно, а и в повечето случаи не свършвате нищо. Ами ако чувствате неразположение? Изправяте се пред дилемата – дали сте в състояние да отидете до офиса или е по-добре да работите от вкъщи, дори от дивана. Отговорът е ясен.
Всички се чувстваме най-добре и защитени в дома си. Дори погледнато психологически, в такава обстановка е логично да сме по-спокойни, да се съсредоточим и да дадем максимума от себе си, дори ако сме по пижама, а не според фирмения дрескод. В края на работния ден се чувстваме удовлетворени, защото сме свършили всичко, а и сме си починали.
Темата за положителния имидж на работодателя, също е тясно свързана с удовлетвореността на служителите. Все повече хора имат възможността да работят от вкъщи няколко дни или цялата седмица. Компаниите, които предлагат тази опция, правят голяма стъпка към желанията на много (потенциални) служители и от своя страна увеличават шансовете си за придобиване на квалифицирани експерти.
Моделът за работа в хоум офис вече не е само необходимост в обстановка на пандемия, но се оказа, че има и куп други предимства. Например работата от вкъщи не само спестява време на служителите, но така те могат да се справят по-добре със задълженията си, като обръщат внимание и на семейството си.
Четох наскоро, че изследователи от Станфордския университет са открили, че хората, които работят от вкъщи, са далеч по-продуктивни. След деветмесечно проучване изследователският екип стигнал до резултата от впечатляващите над 10% увеличение на производителността в домашна обстановка.
Причините за това са различни и варират. Например фактор е по-малкото разсейване от страна на колегите, когато сме в офиса, до повишената концентрация в познатата и уютна обстановка на дома. Пък и в спокойната семейна среда всеки би се чувствал по-продуктивен и мотивиран, нали?
Както вече споменах, домашният офис спестява и време. Много хора пътуват доста, за да стигнат до работното си място. За да избегнат трафика, задръстванията и да стигнат навреме, трябва да тръгнат доста по-рано от вкъщи, лишавайки се от пълноценен сън. Това напрежение, умора и недоспиване влияе негативно и върху работния процес.
Някои идват от други населени места и за целта имат доста разходи от финансова гледна точка. Особено ако работодателят не поема част от тях. И в този случай решението за домашен офис също може да помогне. И ако факторът път отпадне, служителят разполага с повече време не само за семейството си, но и за служебните си задължения.
Вие какво мислите?
Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.
Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.
След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.
Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.
Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.
Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?
В днешно време е напълно понятно, че без работа не може. Самото ни съществуване зависи от нея. Ако можеше да работим, не само за да преживяваме, а и да изпитваме удовлетворение от себе си чрез работата, която вършим, щеше да е върхът. Уви, добрата финансова обезпеченост сякаш вече е нещото, което ни води. До някаква степен парите определят и решенията, които взимаме – коя работа да изберем, кои обувки да си купим, каква храна да ядем и т.н. И все пак има някаква идеална работа, която всеки от нас би искал да върши.
Моята идеална работа не е конкретна професия, а се вписва в следната дефиниция – да научавам нещо ново всеки ден. Влиза ли работата ми в това определение, бих я вършила с удоволствие. Това е разковничето! Хайде сега работодателите да се наредят на опашка с примамливите си предложения.
Жадна съм за знания, в това съмнение няма. Къде и как ще ги получа е без значение, важното е да ги има. Те са нещото, което те прави конкурентоспособен на пазара на труда. Фразата „пазар на труда“ ми звучи малко грозно, но то си е точно това – сделка между служител и работодател. Винаги съм твърдяла, че това е двустранен процес, т.е. търсещият работа не играе поддържаща роля, и двете роли са главни. Някои продават труда си за най-високата цена, но аз предпочитам да го „продам“ за знания, защото трупайки ги, се изкачваш по стълбичката на собственото удовлетворение от себе си.
Възхищавам се на хората, изучили един занаят от-до. Те са едни своеобразни носители на знания, ходещи енциклопедии в дадена област. Точно това искам да съм и аз!
Не знам дали е вреден навик, но определено е навик на много хора. Включително и мой. Знаете как е. Кафенце, чайче, сокче, бисквитки, солетки, ядки, шоколадче и т.н. Всеки си има предпочитанията за това какво да похапва на бюрото, докато е пред компютър.
Хрускаме си и работим. Пишем това и онова, както пиша аз в момента и похапваме не защото сме гладни, а просто защото искаме. Лошото е, че в повечето случаи май си хапваме не много полезни неща.
Знам, че отучването от нещо такова е трудно и изисква воля, но поне докато е все още топло, мога да ви предложа алтернатива. Хапвайте салатки, плодове или зеленчуци. Пак са вкусни и засищащи, а една прясна краставичка може да хруска не по-зле от пакет солетки. Само че краставичката ще даде на тялото ви част от необходимата хидратация, ще ви освежи, а и да не забравяме, че е по-ниско калорична.
През лятото поне имаме по-пресни продукти. Възползвайте се. Може тази лека промяна във вредния навик за хапваме пред бюрото да се превърне в първа стъпка към един по-здравословен живот.