различен

Имаме ли право да бъдем различни?
1600 1071 SveRaz

Колко е важно да бъдем различни? Имаме ли право да бъдем различни? Въпроси, върху които мисля от известно време и които ме провокираха да погледна на нещата в малко по-голям мащаб.

Ако искаме да дадем правен отговор дали ни е позволено изобщо да бъдем различни, достатъчно е да прочетем Конституцията. В нея се посочва, че всеки има право на живот, на своята идентичност, морална, психическа и физическа цялост и на своята свободна воля за развитие и благополучие; право, което не отговаря на установен стандарт, но позволява пълното развитие на достоен и свободен живот в обществото, без да засяга правата на останалите хора. Оказва се, че се обръща сериозно внимание на характеристиките, които ни правят различни, като правото на свобода на съвестта, религиозната, етническата и културната идентичност. И ако прегледаме текста на Всеобщата декларация за правата на човека, разбираме, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, държащи се братски един към друг.

С други думи, правото да бъдем различни съществува само защото сме хора и имаме способността да живеем и свободно да изразяваме своите вродени и/или придобити характеристики в нашата близка среда (култура, език, религия и др.). Това право в допълнение е защитено и свързано с правото на равенство, свобода и достойнство – да бъдем свободни да имаме достоен живот и да сме различни, за да бъдем равни пред закона. По същия начин достойнството и свободата са не само съществени за развитието на нашето право да бъдем различни, но и служат като бариера за защита срещу всяко действие, което се стреми да наруши и намали това право.

Да бъдеш различен е важно, защото всички сме родени така. Ние съществуваме в много форми, мисли, емоции, съзнание, вярвания, култури, преживявания и болка. Ето защо е важно едно общество да се научи да уважава спецификите на всеки един от членовете си.

Необходимо е да бъдем различни, за да се учим един от друг и да можем да израстваме. Трябва да приемем себе си такива, каквито сме, и най-накрая да се приемем като равни с останалите. Това е най-голямата справедливост за всички човешки същества.

  • SveRaz
  • 0

Какво означава да си различен?
1600 1022 SveRaz

В днешно време все по-малко започваме да се притесняваме от различните от нас. Обществата налагат един модел на „толерантност“, който дали ще бъде лицемерен или искрен означава, че голяма част от обществата са разбрали, че различното не означава задължително опасно.

Всъщност в миналото точно това е била причината, поради която на различията не се е гледало с добро око. Чисто животинският импулс, благодарение на който „по-силния оцелява“. И тъй като хората сме стадни животни, които не могат да функционират без други себеподобни, за тези, които са обявени за „различни“ става много трудно да живеят и оцеляват.

Религията също оказва сериозно влияние върху разбиранията на хората, за това кое е „нормално“ и кое не. Поради тази причина хомосексуализмът се е възприемал като абсолютен грях и много хора са били дори убивани, заради подобен тип предпочитания.

В днешно време все повече се опитваме да разберем и да приемем, че хората, които са хомосексуалисти не го избират да бъдат такива, а се раждат с това свое предпочитание. Все повече обществата се стараят да наложат максимата, че това каква им е сексуалната ориентация, няма никакво отношение към това какви хора са и какви са професионалните им заложби. Ето защо в редица западни държави се налага закон против дискриминацията, който освен жените, цветнокожите и хората с различен тип заболявания, защитава и хомосексуалистите.

Може би законите са крайна мярка, но само така обществото ще свикне с идеята, че няма защо да се притеснява от „различния“. Просто защото притесненията и страхът се провокират от незнание. Когато човек е наясно със себе си и опознава „различното“ вижда, че то всъщност не е толкова „различно“, колкото си го е представял.

  • SveRaz
  • 0

Когато „различен“ не означава „опасен“
150 150 SveRaz

Свикнали сме да подхождаме към различните от нас с предубеждение. Налагаме някакви странни стереотипи, отклонението от които често ни плаши. Всъщност точно това е причината за негативното отношение на повечето хора към различните от тях – страхът. Той е ирационален, абсурден и смешен на моменти. Но и не можем да съдим хората за техните лични страхове. Понякога обаче е хубаво да ги преглътнем и да не натоварваме околните с тях. Защото никой не е виновен за това как се чувстваме ние или още по-малко да се съобразяват с това.

Страхът обаче продължава да вилнее. Това е една от основните причини за негативното отношение към бежанската вълна в нейното начало. Навлизането на огромни маси от хора, с различна култура, ценности и религия. Заплахата за работните места и въобще за рутинния и установен начин на живот. Никой не иска да променя навиците си или да се съобразява с някой друг „пришълец“ в неговите очи.

Страхът е и причината за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той седи и в основата на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Страхът е бил основната причина да възстават хората срещу техническия прогрес или всяка човешка еволюция.

Неслучайно религиите оказват толкова силно и дълбоко влияние върху човечеството през годините. Те са обяснявали неизвестното и са контролирали масите, държейки ги в страх от Бога, от неговия гняв и най-вече от неизвестното.

Но замисляли ли сте се, че различието всъщност е красота и пъстрота на света в който живеем? Това е неговото богатство и уникалност. Щеше да е толкова скучно ако имаше само една човешка раса, една порода кучета, един цвят на очите, косата, кожата.

Това на което трябва да се научим е да се радваме на разнообразието на света…

 

  • SveRaz
  • 0

Да си различен е трудно
150 150 SveRaz

Personal_freedomКолкото и да ни се иска да имаме своя собствена индивидуалност, която да ни отличава от всички други, понякога е доста трудно.

Обществото е свикнало със своите си порядки и ако излезеш извън общоприетото схващане за естетика, обявяват поведението ти или вида ти за неморален или ненормален. И макар да не живеем в най-най-затворените времена и макар днес либералното мислене да е малко по-разпространено, макар да има донякъде избор на облекло, то пак ще се намери някой, който да създава норми и да диктува общественото мнение. Днес това са предимно медиите.  В различни вестници и предавания постоянно се следят известни личности и се коментира кой как изглежда, кой какво прави и как живее. Всеки зрител цъка с език, взима отношение, но ако действително погледне около себе си или себе си, ще забележи, че прави абсолютно същото.

Всъщност има страхотно много хора, които са бунтари в обществото, но ако не са известни никой не ги забеляза. За тяхно добро само бабата от съседния вход ги смъмря и клюкари в квартала. Но и този натиск понякога е достатъчен. Познавам доста хора, които не са себе си, за да не създадат грешно впечатление у околните. Така моя съученичка се отказа от хипи  визията, която аз не бих носила, но пък на нея много й отиваше, защото започна да се говори в блока, че „ходела разгащена и й висели парцалите“. Тя много се смути като разбра. Един колега пък си отряза дългата коса, защото семейството му все го мъмреше и му разправяше, че не било мъжко и че като ходи на работа трябва да изглежда „като човек“.

А аз самата се отказах от навика си да излизам рано да си купувам кафе от денонощния бар до нас, защото съседката, която си разхождаше кучето, всеки път ме виждаше точно когато излизах и какви ли не неща говореше за поведението ми.

И така… да си различен, да си себе си понякога може да бъде много,  много трудно. Но докъде се простира нашата лична свобода и колко от нас могат да отстояват собствените си ценности. Ето това е въпрос, на който всеки индивидуално трябва да си отговори.

  • SveRaz
  • 0