Имаше една авторка на любовни романи. От онези, чрез които разпускаш, четейки ги – неангажиращи, вълнуващи семки за люпене през свободното време. Само, че от онези малко по-стойностните – не секс роман, а исторически любовен рома с идеалните добри герои, които минават през много парапети, докато стигнат до своя Хепи енд и защитят перфектната си страстна и романтична любов.
Та три книги, които четох като студентка в първи курс, което не е много отдавана, помня и смятам в един момент да потърся пак из мрежата или при букинисти и да препрочета. Историята започва с три жени, които се срещат случайно и си помагат в кофти ситуация. Опознават се и бързо разбират, че много си приличат. Веднага стават добри приятелки. На сватбата на първата всяка взима кичур коса от останалите. Младоженката страда от уреден брак и другите я уверяват, че ако й се случи нещо, просто трябва да изпрати кичур коса по пощата и те веднага ще дотичат, където и да са. И така всяка поема по пътя си. Подробности не помня много.
Те обаче не са типичните героини – красиви до припадък, с цял рояк обожатели зад гърба си. За разлика от другите не блестят с кой знае каква красота. Авторката описва трите жени като представителки на трите основни типа, които страдат от различни комплекси и не могат да повярват, че някой би ги избрал за половинки и би ги обикнал, заедно с всичките им недостатъци. Първата е леко заоблена в ханша, с едра гръд -представителка на по-пухкавите, но не възпълна или дебела, а с тънка талия, изящни китки и стройни бедра – леко небрежна и не суетна, но с хубаво лице и голямо сърце. Доколкото си спомням, тя трябваше да се справя във висшето общество. Втората е доста слаба и изключително не надарена откъм женски форми, но за сметка това има поразителни очи, огромна къдрава коса и силно тяло. Тя попада във военен лагер. Третата е стройна с приятна фигура, но е наследила големия нос на баща си. Не се смята за красавица, не мечтае да се омъжи, затова се отдава на наука. Но съдбата има други планове.
Тогава изведнъж започнах да забелязвам, че и по телевизията са тръгнали кампании, в които показват не онази натрапена ни, стереотипна красота – руса коса, пухкави устни, сини очи, голям бюст и дълги крака, а обръщат повече внимание на красотата във всичките й измерения. Типичен пример са рекламите на „Дав“, които изпращат и до днес послание, че красотата е усмивка и сияйна кожа. И действително, не е нужно да сме големи красавици, за да сме красиви. Красотата се крие излъчването и това е най-важното. Хубаво е да сме различни, а не барбита под матрица.