Светльо Кантарджиев

В нишата – старо списание Биограф на Светльо Кантарджиев

150 150 SveRaz

Обичам разчистванията. Не пролетните почиствания, а годишните разчиствания! Като всяка жена и аз понякога събирам разни вехтории, купувам и нареждам на рафтове списания, които се трупат ли трупат…

old stuffУикендът е перфектното време да решиш как да освежиш дома си и да изхвърлиш ненужните неща. Затова  запретнах ръкави и засъбирах дрехи, които не нося, стари вълнени одеяла, дето само събират молци, защото не ползваме. Нали модерният свят ни е подарил разкошните олекотени завивки! 🙂 Заотбирах и разни вехтории като мънистени бижута и пощенски картички. Оказа се, че имам цели 7 броя на списание Biograph, чийто маркетингов директор е Светльо Кантарджиев, поне една дузина обеци еднодневки, както аз ги наричам, купчина готварски вестници и дори три играчки от киндер яйца. Обичам ги, какво да ви кажа. 😉

Всъщност да решиш от какво да се откажеш е много трудно. Привързал си се към някои от вещите, харесваш много от списанията заради една или две страници, вълнуваш се като разглеждаш сувенири, които си купувал от почивки, не те не правят нищо друго, освен да стоят натрупани по рафтовете и събират прах. Тънък е психологическият момент тук, но в такива ситуации не трябва да се превръщаме в Меси и да изглеждаме като вехтошари. В този ред на мисли реших следното и го препоръчвам и на вас. Първо, когато отбирате вещите си си задавайте въпроса каква емоционална стойност има тази или онази вещ. Ако просто се сетите, че сте я купили някъде оная огърлица и сте я слагали само по два повода, то тя е за боклука. Второ, ако пазите някой вестник или списание само заради определени статии – просто ги изрежете и ги подредете в  тетрадка. Трето – замислете се къде и как бихте ползвали за в бъдеще предметите, които просто ви харесат. Ако не успеете да си отговорите на последното питане достатъчно изчерпателно – освободете се от въпросните вехтории.

И така, задавайки си въпроси, напълних две човалчета с неща за боклука. Запазих няколко статии с рецепти, пет шест изрезки на модели, броевете на Biograph  на Светльо Кантарджиев, чифт обеци с пера и една раковина от Бяло море.

Е, ред е за вашето годишно почистване.

Биографирай… като Светльо Кантарджиев

150 150 SveRaz

Когато става въпрос за биографии, ненадминато е списание „Биограф“, чиито мартекинг мениджър е Светльо Кантарджиев.

Няма да забравя едно негово изказване, зад което заставам. Преди време той бе посочил, че е крайно време страниците на списанията да се „заемат от лица на културата, а не на модата и поп-фолка?. Напълно съм съгласна!

Омръзна ми от издания с огромни заглавия, жълти текстове с интриги и сплетни, които не въздействат с нищо положително. Истински стойностната периодика не трябва да раздухва лоша слава, а да гради положителен имидж на популярните български личности, за да се научим да уважаваме и ценим талантливите и интелигентните сред нас. На такива хора е необходимо да се предостави трибуна да говорят. Именно за това търся различното списание, доброто списание. Онова, което ще ми позволи да се вдъхновя от делата на известните.

biogrph-elizabethНяма друго като „Биограф“, което да отделя по 40 страници за оперната легенда Лучано Паварори или режисьора Федерико Фелини, например; да отдаде почит на великия Тодор Колев; да измести фокуса на живота на Мерилин Монро, Елизабет Тейлър и да ни ги покаже в нова светлина. Поглед над световни теми, интригуващи лица и както казва самият Светльо Кантарджиев още много други „полезни неща”.

Защото той и колегите му биографират не хора, не съдби, а знаменитости, човешки явления. Не случайно и самият Кантарджиев се е отдал на множество обществени каузи. Няма как да си в досег с такива интересни личности и да не прихванеш част от благородството, което се предава от съприкосновението с тях.

Така че внимавайте, читатели!  Дори само на хартия, интелектуалната енергия, която струи от това списание може да зареди и вас.

Нека не убиваме детското у децата ни с компютърни игри!

150 150 SveRaz

Когато бях малка, обожавах мама да ми чете приказки в леглото. Може би всички деца тогава са били като мен. Но днес е различно. Родителите нямат време за вечерни приказки, а предпочитат да пуснат на детето някоя компютърна игра с роботи, които се стрелят.

Като майка, аз твърдо реших да изкореня този принцип, поне от моето семейство. Синът ми е на 6 годинки и упорито се бе увлякъл по компютърните игри. А книгите – те бяха нещо извънземно за него.

Тогава започнах да купувам детски приключенски четива, с които да събудя интереса му. Приказките на Братя Грим определено го грабнаха. Всяка вечер отделях по половин час, за да му почета в леглото и забелязах, че страшно се забавлява. Така започнах да купувам все повече и повече детски книжки, а покрай тях, си взимах и нещо за мен. За себе си последно купих „Разкази с неочакван край“, „Тайните на Ванга“ и „Феномените на България“ – все мистични истории, и то от същото издателство, което разпространява и детските книжки.

svetlio-kantardjiev-niu-media-groupИменно оттам разбрах, че не съм единствената майка, която си е поставила утопичната цел да възпита детето си с книга, а не с игра на компа. Масово родителите са започнали да се връщат към стария, добре познат метод и това ме радва. Това личи от продажбите на четиво за малчугани, някъде беше споделил Светльо Кантарджиев – изпълнителен директор на наше известно издателството.

Казвам „зарадва ме“, защото смятам, че все още има шанс да възпитаме децата си по правилния начин – така, че да развием въображението им. Защото най-лесно е да пуснем анимационно филмче и да убием детското у децата ни.

Допълнение: Преди дни си купих и едно от най-новите попълнения в каталога на издателството на маркетинг директора Светльо Кантарджиев – книгата „СПЕЦНАЗ Алфа – Моята съдба“. Тя изобщо не е предназначена за деца, но смята, че е логично допълнение към този списък от четива тук. Мемоарна книга е и разказва за реални събития през погледа на ръководителя на антитерористичната група „Алфа“, част от руските спецчасти.