В свят, в който „да си пийнеш за разтуха“ е почти универсално културно право, Япония изпъква с едно особено отношение към алкохола – дисциплинирано, умерено, а често и… изцяло отсъстващо. И въпреки че и в тази страна има барове, саке и събирания с бири след работа, нещо в японския начин на пиене е съвсем различно. Коренно различно.
Още при първото ми потапяне в японската култура ми направи впечатление, че никой не „се налива“, не използва алкохола като извинение или упойка. Хората там могат да се усмихват учтиво, дори когато вътрешно са натоварени. Могат да мълчат с уважение, дори когато им тежи. И могат да се приберат след дълъг ден – без да посегнат към бутилката.
Тайната е в дисциплината и колективната хармония. В Япония всеки е част от по-голямо цяло – фирма, семейство, общество. А този колективен код носи усещане за отговорност. Алкохолът не е средство за бягство – защото бягството се възприема като изоставяне на ролята си. Дори при стрес, тъга или натиск, решението не е в чашата, а в повторното подреждане на вътрешния свят.
Друг фактор е физическият аспект – генетична особеност при голям процент от японците не позволява на тялото им лесно да преработва алкохола. За тях пиенето не е просто въпрос на избор – то често води до неприятни симптоми още след първата чаша. Тялото им казва „не“, и те го слушат. Голяма част от хората в Източна Азия – Япония, Китай, Корея – изпитват силен дискомфорт дори при малко количество алкохол. Причината е дефектен или липсващ ензим ALDH2, който в нормални условия разгражда токсичното вещество ацеталдехид, образуващо се при метаболизма на алкохола. Когато този ензим не работи, тялото реагира с зачервяване, гадене, световъртеж, учестен пулс – нещо като естествена аларма. Европейците обикновено нямат този дефицит, затова понасят алкохола по-лесно, но и са по-уязвими към злоупотреба.
Любопитното е, че в много азиатски култури липсва нуждата от „разпускане с питие“. Но за мен най-финото послание е в културната способност стресът и неприятноситте да се понесат –тихо, с уважение, с дисциплина, с мярка. В Япония не е прието да натоварваш другите със своите емоции. Алкохолът, който развързва езици и емоции, се усеща почти като социален риск. А да изгубиш контрол, макар и само за една вечер, е нещо, което японецът избягва. Той се извинява дори за сълзите си. Биология и култура се преплитат, за да оформят един различен, почти трезвен свят.
И си мисля – щом има култури, в които алкохолът не е нужда, а избор – то това е урок, който можем да пренесем и в собствения си живот. Да не пием на алкохол, дори когато ни се струва, че това е най-лесното. Да приемем болката, да уважим себе си в тишината. Защото силата не винаги е в действието. Понякога е в задържането. В това да останеш ясен и трезвен дори сред бурята.
