Един различен блог

Жените, които движат промяната: защо България е сред лидерите в Европа
1280 853 SveRaz

Наскоро попаднах на данни, които наистина ме накараха да се усмихна. България е на трето място в Европейския съюз по дял на жените, заети в науката и инженерството. Само Дания и Испания са пред нас. И колкото повече се замислям, толкова по-логично ми се струва — защото около мен постоянно срещам жени, които ръководят екипи, изстрелват идеи в технологиите, движат фармацевтични компании или изграждат банки с устойчиви визии.

Тази женска енергия се усеща навсякъде – не просто като борба за равенство, а като естествено присъствие. Според анализи на McKinsey и BCG, компаниите, в които жените участват активно в управлението, са по-иновативни, по-адаптивни и по-печеливши. Не е нужно да си експерт, за да го видиш – разнообразието носи различен начин на мислене, а оттам и по-добри решения.

В България това вече се случва реално. Все повече фирми – особено в IT, фармацията, банковия сектор и недвижимите имори – осъзнават, че равнопоставеността не е красив лозунг, а бизнес стратегия. Те инвестират в развитие, в лидерски програми, в среда, където жените могат да растат професионално, без да се налага да избират между кариера и личен живот. И резултатите не закъсняват – все повече жени заемат мениджърски позиции, влизат в бордове, а немалко вече създават и собствени компании.

Впечатляващо е, че една трета от българските фирми днес са основани от жени предприемачи. Това не е просто статистика, а знак за култура на увереност, която расте. Има и своята история – наследство от времето, когато държавата насърчаваше жените да учат технически специалности. Днес това се отплаща – поколения без предразсъдъци, за които „мъжка“ професия не съществува.

Фармацевтичният сектор е чудесен пример. Там жените заемат не само оперативни, но и изследователски и ръководни роли. Компании като AbbVie, например, имат цели екипи, където 75% от лидерите са жени. А IT секторът отдавна не е „мъжка територия“. В компании като SAP Labs, Chaos, Experian или SumUp жените не просто присъстват – те създават решения, обучават нови кадри и задават културата на работа.

Да, все още има какво да се желае по отношение на висшите управленски постове. Но тенденцията е ясна – посоката е нагоре. Все повече жени основават бизнеси, участват в международни програми и получават достъп до финансиране, менторство и подкрепа.

Може би именно в това е силата на нашето време – в нормалността на жените лидери. В това, че вече не е изненада, когато жена оглави банка, стартира технологичен проект или управлява фармацевтична компания. Това е просто новата реалност – и тя изглежда повече от добре.

  • SveRaz
  • 0

Ким Кардашиян вдига бунт с новото си бельо: кожа, косъм и абсолютна провокация
1200 675 SveRaz

Ким Кардашиян отново успя да привлече вниманието на всички с новата си провокативна линия бельо, която този път буквално взриви интернет. Брандът ѝ SKIMS представи колекция, включваща микропрашки и бикини с изкуствен косъм в интимната зона – идея, която според самата Кардашиян цели да „върне естественото женско тяло в центъра на разговора за красотата“. Моделите наподобяват мека кафеникава вълна, поставена върху класически силуети, и предлагат изненадваща комбинация между еротика и самоирония.

Колекцията беше представена първо чрез серия от снимки и видеа в социалните мрежи, заснети с типичната за SKIMS естетика – минимализъм, неутрални тонове и внимателен фокус върху текстурата на материята. Но този път реакцията беше далеч от обичайното възхищение. Част от потребителите я определиха като гениален маркетингов ход, който поставя под въпрос стандартите за гладка и безупречна женственост, докато други я нарекоха „твърде много дори за Ким“.

Според Vogue и Glamour идеята се е зародила в хода на експерименти с различни материи за зимната колекция на SKIMS. Екипът е тествал варианти с вълна и изкуствена козина, като крайният резултат е създаден от синтетични влакна, имитиращи естествен косъм, но без животински произход. Целта е да се предизвика дискусия за отношението към окосмяването и телесната естественост в модерната култура, където всяко несъвършенство често се възприема като дефект.

Ким Кардашиян коментира, че новата серия не е направена, за да шокира, а за да напомни, че всяка жена има право да изглежда и да се чувства уверена в тялото си – независимо дали избира да се обезкосмява или не. По думите ѝ, модата може да бъде както инструмент за самоувереност, така и огледало на нашите колективни комплекси, и този проект е начин да се посмеем на собствените си стандарти.

Въпреки скептичните коментари, колекцията се разпродаде за часове, което потвърждава, че Ким Кардашиян владее до съвършенство изкуството да превръща всяка провокация в бизнес успех. SKIMS вече е оценен на над четири милиарда долара, а според последните анализи марката се готви да разшири линията с ограничено издание на „космати“ модели в различни нюанси на кожата.

Новото бельо на Кардашиян не е просто продукт – то е коментар към културата на епилацията, на филтрираната женственост и на идеята, че красотата трябва да бъде стерилна. В типичния за нея стил, Ким превръща нещо абсурдно в символ на увереност, самоирония и маркетингова гениалност.

  • SveRaz
  • 0

Фреди Меркюри остава ненадминат – поглед от науката
1056 966 SveRaz

Вече сме се спирали върху магията на Фреди Меркюри, но този път искам да погледнем отвъд сцената и аплодисментите. Защо неговият глас продължава да бъде смятан за уникален дори от учените? Какво стои зад феномена, който не може да бъде обяснен само с харизма или талант?

„Аз няма да бъда звезда. Аз ще бъда легенда.“ – казва Фреди, и думите му звучат като предсказание. През 2016 г. екип от учени от Австрия, Чехия и Швеция решава да изследва гласа му и резултатите са впечатляващи: вибрациите на гласните му струни се оказват по-бързи от тези на повечето певци и дори надминават честотите на Лучано Павароти. Това вече не е само субективно усещане, а научно доказателство, че Меркюри е бил изключение.

Макар самият той да се определя като баритон, повечето му песни са изпълнени в теноровия диапазон. Това го прави изключително гъвкав и способен да преминава плавно между различни регистри. Нещо, което дори оперни професионалисти рядко постигат. Изследванията показват, че неговото вибрато варира между 5.4 и 6.9 Hz, а понякога стига 7.04 Hz – честота почти недостижима за човешкия глас. Именно това води до субхармония, ефект познат основно от тувинските гърлени певци. При Фреди обаче този феномен се проявява напълно естествено, без обучение и техники.

Учените са категорични: той не използва фалцет, както често се предполага, а пълноценен вокален регистър. Това му позволява да звучи мощно, без да губи яснота и дикция. Към това се добавя и сценичното му присъствие – експлозивна комбинация, която не подлежи на подражание.

Фреди не признава жанрови граници. В „Barcelona“ с Монсерат Кабайе влиза в ролята на оперен певец, докато „Bohemian Rhapsody“ се превръща в демонстрация на няколко различни вокални стила в рамките на една песен. Гласът му не е просто инструмент – той е изразно средство, което носи драма, емоция и история.

Любопитни факти правят легендата още по-жива: той е имал четири допълнителни зъба, които според него увеличавали обема на гласа му; бил е срамежлив в личния живот, но на сцената се превръщал в неудържима сила; „Bohemian Rhapsody“ е записвана в шест студия заради сложността на вокалите; никога не е взимал уроци по пеене; роден е в Занзибар, но винаги се е считал за британец и е бил горд с това.

Комбинацията от техника, емоция и неподражаема харизма прави Фреди Меркюри единствен по рода си. Той не просто пееше – той строеше светове с гласа си. И може би затова, колкото и да минава времето, легендата му остава все така жива.

  • SveRaz
  • 0

Апатия и недоверие: причините хората да стоят вкъщи в изборния ден
1280 853 SveRaz

Често си мисля, че гласуването в нашата мила родина България е някаква формалност, която почти нищо не променя. Политиците говорят с високопарни изрази, обещават, че ще направят промяна, но после всичко остава същото. Всеки път, когато се появи скандал с корупция или някой краде публични пари, а нищо не му се случва, усещането, че гласът ти е безсмислен, се засилва. И започваш да се питаш защо да се занимаваш изобщо – защо да губиш време, когато знаеш, че „тези хора всички са едни и същи“ и че решенията се вземат зад кулисите, а не в интерес на обикновения човек.

Някак естествено идва апатията. Много хора се чувстват отчуждени от политическата система. Не разбират законите, не следят дебатите и често дори не знаят какви конкретни решения вземат различните партии. Всичко изглежда объркващо – едни и същи обещания за по-добър живот, за повече пари и работа, но на практика нищо не се случва.

Медиите понякога допълнително объркват – едни казват едно, други – друго, а истината е някъде по средата и никой не може да я разбере.

Има и чисто практически причини. Понякога е трудно да стигнеш до избирателната секция, особено ако живееш в малко населено място или си далеч от постоянния си адрес. Работата, семейните ангажименти, бюрократичните изисквания също могат да те отблъснат. И когато всичко това се комбинира с усещането, че един човек няма никакво влияние, мотивираността просто изчезва.

На всичкото отгоре е и психологическото чувство за безсилие. Много хора мислят, че гласът им е капка в морето и че каквото и да изберат, системата си остава същата. Виждат, че малко хора гласуват, че политиката продължава по стария си начин, и сякаш дори активното участие е безсмислено. Това усещане е болезнено – ти искаш промяна, но виждаш, че системата те изключва, че твоят глас няма тежест, и така решаваш да се отдръпнеш и да не участваш.

И в крайна сметка всичко това – недоверието, апатията, объркването, практическите пречки и чувството за безсилие – се събира в едно голямо обяснение защо толкова много хора в България просто не гласуват. Не защото не ги интересува бъдещето на страната, а защото им се струва, че никакви усилия не биха имали реален ефект.

  • SveRaz
  • 0

„Никога повече“ – когато Холивуд се опита да екранизира болката
867 555 SveRaz

Признавам си – тръгнах да гледам „Никога повече“ с доста занижени очаквания. Не защото не харесвам книгата на Колийн Хувър. Напротив. It Ends With Us беше една от малкото романтични истории, които не се страхуват да покажат тъмната страна на любовта, границите на прошката и ужаса от това, че можем да обичаме и човек, който ни наранява.

Филмът обаче не носи същата тежест. И не само защото някои сцени са „омекотени“ или защото диалозите на моменти звучат неестествено. Проблемът е по-дълбок – сякаш продукцията не е успяла да реши какво иска да бъде: любовна драма, социално послание или просто холивудски продукт с добре познати лица.

Блейк Лайвли в ролята на Лили беше приета противоречиво още от първите кадри. Много фенове на книгата отбелязаха, че възрастта ѝ не отговаря на образа, че няма достатъчно уязвимост, че Лили в романа излъчва младежка сила, борба и вътрешен разпад, който не се вижда на екрана. И въпреки че Лайвли дава всичко от себе си, емоцията остава повърхностна. В очите ѝ няма онова колебание, което четем между редовете в книгата.

Джъстин Балдони (Райл) също е спорен избор. Като режисьор и продуцент той стои зад целия проект, но актьорската му игра често изглежда контролирана и обрана – не толкова ужасяваща, колкото трябва да бъде. А това е ключово, защото Райл е онзи мъж, който наранява, докато обича. И ако тази дихотомия не се предаде достатъчно убедително, историята губи емоционалния си гръбнак.

„Никога повече“ не е лош филм, но е пропусната възможност. В опита си да остане верен на оригинала, но и да угоди на по-широка аудитория, адаптацията се колебае между жанрове и тон. В резултат някои моменти са преработени, други съкратени, а трети – просто неадекватни спрямо контекста на насилието в интимна връзка.

И въпреки това – не мога да отрека, че филмът ще достигне до хора, които не са чели книгата, и може би ще ги накара да се замислят. Дали ще ги разтърси така, както направи романът? Едва ли. Но понякога дори половин истина е по-добра от пълното мълчание.

  • SveRaz
  • 0

Защо японците не пият алкохол – дори когато имат повод
1280 960 SveRaz

В свят, в който „да си пийнеш за разтуха“ е почти универсално културно право, Япония изпъква с едно особено отношение към алкохола – дисциплинирано, умерено, а често и… изцяло отсъстващо. И въпреки че и в тази страна има барове, саке и събирания с бири след работа, нещо в японския начин на пиене е съвсем различно. Коренно различно.

Още при първото ми потапяне в японската култура ми направи впечатление, че никой не „се налива“, не използва алкохола като извинение или упойка. Хората там могат да се усмихват учтиво, дори когато вътрешно са натоварени. Могат да мълчат с уважение, дори когато им тежи. И могат да се приберат след дълъг ден – без да посегнат към бутилката.

Тайната е в дисциплината и колективната хармония. В Япония всеки е част от по-голямо цяло – фирма, семейство, общество. А този колективен код носи усещане за отговорност. Алкохолът не е средство за бягство – защото бягството се възприема като изоставяне на ролята си. Дори при стрес, тъга или натиск, решението не е в чашата, а в повторното подреждане на вътрешния свят.

Друг фактор е физическият аспект – генетична особеност при голям процент от японците не позволява на тялото им лесно да преработва алкохола. За тях пиенето не е просто въпрос на избор – то често води до неприятни симптоми още след първата чаша. Тялото им казва „не“, и те го слушат. Голяма част от хората в Източна Азия – Япония, Китай, Корея – изпитват силен дискомфорт дори при малко количество алкохол. Причината е дефектен или липсващ ензим ALDH2, който в нормални условия разгражда токсичното вещество ацеталдехид, образуващо се при метаболизма на алкохола. Когато този ензим не работи, тялото реагира с зачервяване, гадене, световъртеж, учестен пулс – нещо като естествена аларма. Европейците обикновено нямат този дефицит, затова понасят алкохола по-лесно, но и са по-уязвими към злоупотреба.

Любопитното е, че в много азиатски култури липсва нуждата от „разпускане с питие“. Но за мен най-финото послание е в културната способност стресът и неприятноситте да се понесат –тихо, с уважение, с дисциплина, с мярка. В Япония не е прието да натоварваш другите със своите емоции. Алкохолът, който развързва езици и емоции, се усеща почти като социален риск. А да изгубиш контрол, макар и само за една вечер, е нещо, което японецът избягва. Той се извинява дори за сълзите си. Биология и култура се преплитат, за да оформят един различен, почти трезвен свят.

И си мисля – щом има култури, в които алкохолът не е нужда, а избор – то това е урок, който можем да пренесем и в собствения си живот. Да не пием на алкохол, дори когато ни се струва, че това е най-лесното. Да приемем болката, да уважим себе си в тишината. Защото силата не винаги е в действието. Понякога е в задържането. В това да останеш ясен и трезвен дори сред бурята.

  • SveRaz
  • 0

Мерилин Монро: Интелект зад маската на секссимвол
927 1280 SveRaz

Разказват, че някога чаровната Мерилин Монро предложила на Алберт Айнщайн: „Ако двамата с теб имаме дете, то ще наследи моята красота и твоята интелигентност.“ Геният на физиката ѝ отвърнал със същата доза остроумие: „Лошото е, че може да наследи моята красота и твоята интелигентност.“ Иронията е, че по онова време никой още не знаел, че коефициентът на интелигентност на Монро е 165 – дори по-висок от този на самия Айнщайн. 

Трудно е да се вярва, че жената, известна като най-емблематичния секссимвол на ХХ век, е била гений по тестовете за интелигентност. Но такава е истината. Мерилин Монро, родена Норма Джийн Бейкър, започва да се снима като модел, после подписва договор с филмово студио и бързо се превръща в звезда – с руса коса, детски глас и секси излъчване. Тя далеч не е просто „тъпата блондинка“, чийто образ изгражда Холивуд и който самата тя дълбоко мрази. Тя не е нито глупава, нито повърхностна – просто Холивуд продава този образ, а тя го играе до съвършенство. Според Сара Чърчуел – професор и автор на книгата „Многото животи на Мерилин Монро“ – тя е изиграла ролята на наивната съблазнителка толкова добре, че всички са забравили, че това е просто роля. 

Всъщност Мерилин била запален читател. Притежавала е лична библиотека с над 4000 заглавия, включително класическа литература, философия и поезия. Четенето е било нейното бягство и нейният начин да храни не само ума си, но и сърцето си. Зад гланцираните снимки, зад русата коса и ярката усмивка се е крил човек, гладен за смисъл, за разбиране, за дълбочина. И това се усеща и в думите ѝ. 

„Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен“, казва тя в един от най-известните си цитати. В тях личи ранимост, хумор, саморефлексия – и една поразителна зрялост, която често се пропуска в повърхностните биографии. 

Тя не се притеснява да говори за самотата си: „Кариерата е нещо прекрасно, но няма да те прегръща в студена нощ.“ Или за болката от подценяването: „Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.“ Всяка от тези фрази разкрива колко дълбоко е усещала света и колко трудно ѝ е било да бъде разбрана отвъд клишетата. 

Монро е била жена на контрасти – желана от всички, но неразбрана от повечето. Уязвима, но силна. Амбициозна, но самокритична. „Да бъдеш секссимвол е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан“, признава в един от най-човешките си моменти. Това не е изповед на разглезена звезда, а глас на уморена душа, търсеща покой и обич. 

Последната ѝ фотосесия – направена от Джордж Барис на плажа в Санта Моника, само три седмици преди смъртта ѝ – я показва в един по-естествен, почти освободен вид. Усмихната, уязвима, нежна. Това са снимки, които не продават секс, а показват жена, която е започнала да се приема и да се изправя срещу света такава, каквато е – без роля, без маска. 

Монро умира едва на 36. Смъртта е официално определена като „вероятно самоубийство“ от свръхдоза барбитурати (сънотворни). Няма бележка. Много въпроси остават без отговор. Но образът ѝ продължава да живее – не само като икона на красотата, но и като символ на това колко опасни могат да бъдат стереотипите. Нейният най-голям урок не е в начина, по който изглежда, а в начина, по който – въпреки всичко – е търсила смисъл и истина. 

„Всички трябва да започнем да живеем, преди да сме станали твърде стари.“ Това не е просто цитат. Това е предупреждение. И покана. 

  • SveRaz
  • 0

Как да се придържам към целите си тази година: силата на идентичността
1280 853 SveRaz

Промяната никога не е била лесна. Колко пъти съм започвала нещо с огромен ентусиазъм, само за да се върна обратно към старите си навици след няколко седмици? Истината е, че не липсата на воля ме е проваляла, а подходът. Докато не открих нещо съвсем различно: изграждането на навици, базирани на идентичността.

За първи път чух за този подход от Джеймс Клиър, автор на книгата „Атомни навици“. Той разказва история за съпругата си, която още в гимназията изумява съучениците си с умението си да помни имена. След един впечатляващ момент, тя си казва: „Аз съм човек, който е добър в запомнянето на имена.“ И това остава част от нейната идентичност.

Именно в това е ключът – не просто да се опитваме да „правим“ нови неща, а да се превърнем в човека, който по природа ги прави.

Много често започваме с цел: „Искам да отслабна“, „Искам да пиша повече“, „Искам да съм по-добра майка“. Но тези цели са свързани с резултата. А по-трайният път минава през идентичността. Вместо „Искам да отслабна“, по-добре да си кажа: „Аз съм човек, който се движи всеки ден.“ Вместо „Трябва да пиша повече“, да си кажа: „Аз съм писател.“

Процесът е прост, но изисква постоянство:

Реши какъв човек искаш да бъдеш. Не просто какво искаш да постигнеш, а кой искаш да станеш.

Доказвай си го с малки победи. Всеки ден, малко по малко.

Аз започнах да прилагам това в няколко области: започнах да се мисля за „човек, който пише всеки ден“, и дори само един абзац понякога е достатъчен. Започнах да се държа като „човек, който се грижи за тялото си“ – и това означава повече движение, повече вода, повече сън.

Промяната не идва от мотивацията, а от потвърждението – с всяко малко действие казваме на себе си: „Да, аз съм такъв човек.“

Тази година реших да не гоня перфектния резултат, а да изградя себе си наново – отвътре навън. Ако и ти искаш нещо да се промени, започни не с „какво“, а с „кой“. Кой искаш да бъдеш? Започни оттам. Резултатите ще последват.

  • SveRaz
  • 0

Лунният цикъл след 7 април: Енергия за нови начала
1280 853 SveRaz

След приключването на ретроградния Меркурий, животът започва да се движи в нова посока, а Лунният цикъл през април ни дарява с енергии, които могат да ни насочат към по-съзнателни решения в любовта, бизнеса и грижата за себе си. През първата половина на месеца, когато Луната постига своя връх, чувствата стават интензивни и осъзнаването на личните взаимоотношения се задълбочава. Този период ни насърчава да прекарваме време в съзерцание, като позволяваме на емоциите да ни водят, но без да се оставяме на прекомерна импулсивност. Любовта може да се изрази по-силно, а бизнесът да получи нова динамика, ако се подхожда с внимание и търпение.

Когато Луната започне да намалява към средата на месеца, усещането за спокойствие и вътрешна рефлексия става доминиращо. Това е време за преразглеждане на отношенията и проектите, които сме започнали в миналото. В този етап интуицията ни става по-остра, а способността ни да се фокусираме върху детайлите – в личния живот, в работата, както и в грижата за външния вид – се увеличава. Този период е подходящ за вътрешен растеж, преглед на приоритетите и финализиране на незавършени задачи.

Новолунието, което отбелязва края на априлския цикъл, ни дарява с обещанието за нови начала и свежи идеи. Под влиянието на новолунието се чувстваме готови да поставим нови цели и да започнем проекти, които отдавна ни вдъхновяват. В любовта, този период може да донесе нова искра или възраждане на съществуващи връзки, докато в бизнеса възникват възможности за иновативни начинания. Грижата за себе си и красотата стават важна част от ежедневието, тъй като енергията на новолунието насърчава създаването на хармония както отвън, така и отвътре.

След 7 април, лунните фази през останалата част от месеца ни предлагат възможност за завършване, преразглеждане и започване на нови пътеки в живота. Важно е да се доверим на интуицията си и да позволим на космическите ритми да ни водят, като внимателно избираме моменти за действие и моменти за почивка. Независимо дали става въпрос за любовни отношения, бизнес начинания или грижата за красотата, всяка фаза носи свои специфични насоки, които могат да ни помогнат да изградим по-съзнателен и хармоничен живот.

  • SveRaz
  • 0
Грешки, които не бива да допускате при взимане на бърз кредит

Грешки, които не бива да допускате при взимане на бърз кредит
1200 800 SveRaz

За съжаление, в днешно време много хора изпадат в ситуации, при които финансовите им средства не достигат. Дали са непредвидени сметки за ремонт на автомобила, покриване на сметката при ветеринар за внезапно разболял се домашен любимец или пък просто невъзможност да се справите със сметката за ток по време на отоплителния период – за всички тези проблеми съществува решение под формата на бърз кредит.

Бързите кредити са подходящи за всеки потребител, който има нужда от бърза финансова помощ. Характерното за тях е, че се отпускат много лесно с процедура от няколко стъпки, която не отнема време и усилия.

И макар такава финансова подкрепа да е добре дошла, не бива да действате прибързано. Нуждата от пари може да е належаща, но това не бива да ви подтиква да правите следните грешки:

Недостатъчно проучване на фирмата за бързи кредити

Услугата бързо кредитиране става все по-популярна и все повече фирми започват да предлагат подобен род финансиране. Това обаче не означава, че трябва непременно да изберете първата такава фирма, която откриете. Инвестирайте време в проучване на различните опции и се спрете на компания, която има изградена репутация и години опит в тази сфера. Така ще получите не само сигурност относно професионализма и сигурността на финансовата услуга, но е вероятно да откриете и по-добри условия. Много фирми предлагат промоционални условия, от които може да се възползвате само ако разучите наличните опции предварително.

Бърз кредит Vivus ви гарантира изгодни, прозрачни и ясни условия. Фирмата е с многогодишен опит в предлагането на бързи кредити и може лесно да ви помогне с информация и съвет.

Взимате кредит без причина

Едва ли би ви изненадало, че експертите обикновено съветват с кредити да се внимава. Една от причините това да е още по-валидно за бързите кредити е това, че те се отпускат лесно и могат да ви изкушат. Не бива да се поддавате на този импулс. Само защото може да вземете пари назаем под формата на бърз кредит, не означава, че трябва да го направите. Най-добре е да се възползвате от добра оферта само тогава, когато наистина имате нужда от тези средства.

Вземане на бърз кредит

Взимате повече от необходимото

Друга грешка, която е пряко свързана с предходната, е взимането на по-голяма от необходимата ви сума. Макар това да е напълно възможно с оглед лесното отпускане на бързи кредити, практиката със сигурност показва, че не е препоръчително да го правите. Най-добре е да използвате заема за покриване на текущите нужди, което означава правилно бюджетиране и добра преценка на разходите. По този начин връщането на кредита няма да ви затрудни в бъдеще.

Пренебрегвате правата и задълженията си

Често срещана грешка е потребителите да не обръщат подобаващо внимание на правата и задълженията си при подписване на договор за бърз кредит. Когато кандидатствате и подписвате договора за кредита, най-добре е да разгледате всички условия. По този начин няма да ви изненадат такси за предсрочно погасяване или пък лихви поради забавяне на вноска. Обърнете внимание на задълженията си като потребител на бързия кредит, така че да сте изрядни и да не реализирате нарушение на договора.

Не се възползвате от промоционални условия

Много фирми за бързи кредити вече предлагат безлихвени заеми за нови клиенти. Тази промоция може много да ви помогне, в случай че никога преди това не сте ползвали кредитна услуга от дадена фирма. Възможни са и други промоционални условия като например възможност за предсрочно погасяване на кредита, възможност за отлагане на вноска, взимане на допълнителна сума и др. Следете за такива бонуси към офертата, защото те добавят стойност към нея.

Винаги обръщайте внимание на всички изброени по-горе потенциални грешки, които могат да намалят ползата от бързия кредит за вас.

  • SveRaz
  • 0