Една от най-простите дефиниции за социална ангажираност би била способността на човек да взема участие в обществени дейности като част от някаква социална група, т.е. в основата стои колективизмът. Тук думите от ключово значение са действие, взаимодействие, социална размяна и отсъствие на каквато и да било принуда, т.е. трябва сам да вземеш решението да бъдеш част от дейностите, с които е ангажирана групата, към която искаш да се присъединиш. Социална ангажираност изключва платено участие и дейности, обвързани със семейни задължения.
Нека се върнем на социалната размяна, за да поясним и нея. Тя може да се обясни по следния начин – за да се постигне социална размяна, участващите страни влизат в процес на обмен помежду си, всяка дава и съответно получава нещо от другата, било то възможност за споделяне на идеи, комуникация, участие в обществено значими дела, да направиш добро или нещо друго.
Днес социалната ангажираност, като че ли се измества от реалната сцена във виртуалното пространство. Хората се присъединяват към групи по интереси в социалните мрежи, вместо да участват в общности извън тях. И както монетата има две страни, и тук това може да се разгледа по два начина. Всички знаем, че застояването пред компютъра е вредно и е по-добре да си общуваме лице в лице – в това спор няма. Но пък съществува и един друг момент тук – това как хората се организират в социалните мрежи, за да свършат нещо полезно извън тях. По-този начин може да се реагира експедитивно при решаването на някакъв проблем.
