Monthly Archives :

септември 2015

За вкусовете, хората и още малко кашкавал Lacrima в повече

150 150 SveRaz

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

Различната красота…

150 150 SveRaz

Имаше една авторка на любовни романи. От онези, чрез които разпускаш, четейки ги – неангажиращи, вълнуващи семки за люпене през свободното време. Само, че от онези малко по-стойностните – не секс роман, а исторически любовен рома с идеалните добри герои, които минават през много парапети, докато стигнат до своя Хепи енд и защитят перфектната си страстна и романтична любов.

Та три книги, които четох като студентка в първи курс, което не е много отдавана, помня и смятам в един момент да потърся пак из мрежата или при букинисти и да препрочета. Историята започва с три жени, които се срещат случайно и си помагат в кофти ситуация. Опознават се и бързо разбират, че много си приличат. Веднага стават добри приятелки. На сватбата на първата всяка взима кичур коса от останалите. Младоженката страда от уреден брак и другите я уверяват, че ако й се случи нещо, просто трябва да изпрати кичур коса по пощата и те веднага ще дотичат, където и да са. И така всяка поема по пътя си. Подробности не помня много.

Те обаче не са типичните героини – красиви до припадък, с цял рояк обожатели зад гърба си. За разлика от другите не блестят с кой знае каква красота. Авторката описва трите жени като представителки на трите основни типа, които страдат от различни комплекси и не могат да повярват, че някой би ги избрал за половинки и би ги обикнал, заедно с всичките им недостатъци. Първата е леко заоблена в ханша, с едра гръд -представителка на по-пухкавите, но не възпълна или дебела, а с тънка талия, изящни китки и стройни бедра – леко небрежна и не суетна, но с хубаво лице и голямо сърце. Доколкото си спомням, тя трябваше да се справя във висшето общество. Втората е доста слаба и изключително не надарена откъм женски форми, но за сметка това има поразителни очи, огромна къдрава коса и силно тяло. Тя попада във военен лагер. Третата е стройна с приятна фигура, но е наследила големия нос на баща си. Не се смята за красавица, не мечтае да се омъжи, затова се отдава на наука. Но съдбата има други планове.

perfect bodyТогава изведнъж започнах да забелязвам, че и по телевизията са тръгнали кампании, в които показват не онази натрапена ни, стереотипна красота – руса коса, пухкави устни, сини очи, голям бюст и дълги крака, а обръщат повече  внимание на красотата във всичките й измерения. Типичен пример са рекламите на „Дав“, които изпращат и до днес послание, че красотата е усмивка и сияйна кожа. И действително, не е нужно да сме големи красавици, за да сме красиви. Красотата се крие  излъчването и това е най-важното. Хубаво е да сме различни, а не барбита под матрица.

(Не)зависимостите в нашия живот

150 150 SveRaz

Честит празник, скъпи сънародници! – нали така казва Президентът.

Всичко е чудесно, но днешният ден ме кара да се замисля доколко ние самите сме независими. Любимите ни фрази като „свобода и независимост“ де факто не са толкова верни. Ето ви пример. Искате много да отидете на почивка с цялото си семейство в средата на октомври във… Виена, да речем.

НО:

1. Трябва ви разрешение за отпуск – вашето и на партньора ви.

2. Трябват ви необходимите средства за екскурзия;

3. Нужно е да направите резервации и да си осигурите транспорт.

Ето, че дори и за най-малкото нещо – като това да си осигурите приятно прекарване, ПРИЯТНОТО на прекарването зависи не от вас, а от много други хора. Шефът, който евентуално може и да не се съгласи да ви даде отпуск. Парите, които могат изведнъж да ви потрябват за ремонт или друго. Резервацията, която в последния момент може да пропадне. Всяко едно от тези неща, а има и още много други, ви карат да се съобразявате, да влизате в рамки, да взимате едно или друго решение в съответствие с породената ситуация….

Е, независими ли сте? А свободни ли сте да правите всичко? Това е възможно, ако вие сте си шеф и имате неограничен финансов ресурс. Но шансът това да се случи е доста малък. Първо трябва да сте избрали подходящо поприще, когато е било нужно да избирате, да преценявате хората, с които ще правите бизнес, да сте безкрайно съобразителни и да предприемате рискови крачки в ежедневието си.

Е, честит ви празник на Независимостта отново, зависими мои приятели. Зависими от времето, нравите, обществото и от собствените си житейски решения.

independence

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кое ни пречи да видим таланта?

150 150 SveRaz

Всеки е чувал за Адам Ламбърт. Ако не сте чували точно името му, то няма как да не сте чували неговата музика. Почти всяко радио я върти, почти всяка музикална телевизия излъчва негови клипове. Адам е талантливо момче и още от дете се занимава с музика. Любимец е на публиката на Мюзик Айдъл в Америка и всеки очаква да спечели, тъй като над 2 милиона зрители гласуват за него по време на цялото предаване. В нощта на финала обаче в интернет излизат провокативни негови снимки, които изваждат на показ сексуалната му ориентация. А именно – Ламбърт е хомосексуалист. Това автоматично го прави втори в класирането. След драматичния финал на Мюзик Айдъл милион разгневени фенове изразяват публично мнението си в социалните мрежи, че мнозина са променили вота си поради предразсъдъци, което е срамно. Дори реалният победител, с много по-нисък, бледнеещ глас на фона на плътния тенор на Ламбърт, казва, че това е лудост и не той заслужава да спечели наградата.

По какво съдим талантливите хора?

По сексуалната им ориентация? Или по етническата им принадлежност? Наблюдавайки обкръжението си, смея да твърдя, че макар и в 21 век, обществото ни не приема различните, колкото и да твърди  и да се кълне в обратното. Повечето хора ще изберат не по съвест и по природни дадености, а по етническа, религиозна принадлежност, пол и прочие и прочие… Ламбърт е само един пример.

Лично аз мисля, че различният не трябва да бъде пренебрегван. Той не ми пречи и бих общувала с него. Бих била приятел. Единственото, което би ме шокирало, е той да афишира спецификите на своята различност на показ, на публично място. Независимо дали това означава, че той е сексуално различен, ром, мюсюлманин, будист или друг. Както аз пазя моите характерни особености за мен си и за дома си, така се надявам и те да ги пазят за себе си.

По мое мнение, Ламбърт с нищо не дразни и не афишира. (Вижте, Азис е друга работа и там имах голямо дразнене.) Музиката, разбира се, като тип и популярност е на светлинни години, на галактическо разстояние, но разбрахте какво искам да ви кажа. А сега вижте произволно избрана от мен песен на Ламбърт и си направете свои собствени изводи:

Добро суши? Къде: мнение за работата в Хепи

150 150 SveRaz

Първо да изтъкна, че суши е едно от любимите ми… ястия, ако мога така да го нарека. Второ – това е едно от онези специфични неща в кулинарното изкуство, които можете да си направите у дома, но изискват майсторлък и не всеки може да се справи.

Затова повечето хора, включително и аз, най-добре похапваме в някой суши бар. Добрите заведения обаче са рядкост, така че ако сте попаднали на такова, споделете в коментар под публикацията, за да бъдете полезни на някой почитател на сушито.

happy sushiМоят скромен суши опит показва, че едни от най-добрите, които наскоро съм вкусвала, са тези в ресторанти Хепи. При това не са само вкусни, но и много красиви и разнообразни като изпълнение – оши, нигири, футомаки, хосомаки, сашими, татаки с разнообразни продукти – сьомга, тон, краставица, със сирене филаделфия, киноа линия и каквото още се сетите. Здравословни и пресни… Така че в това отношение за работата в Хепи мога да сипя суперлативи.

Но освен че хапвате винаги вкусно, там и обслужването е бързо. Това е и основната причина да посещавам мястото редовно. Като на всеки един човек и моето време е ценно и когато знаеш, че за парите, които даваш, ще получиш качество без излишно размотаване, с бонус  любезно поведение от служителите, това те кара да се чувстваш на място си и да избираш един и същи ресторант всеки път. В Happy се справят много добре. Служителите са винаги усмихнати, при това с усмивка, която не ти говори: „Ехооо, на работа съм!”, а  оставаш с доброто впечатление, че всички работят с желание. А най-добрият стимул е доброто заплащане, както се знае. Не се съмнявам, защото отдаван се носят слухове, че заплащането в Хепи е по американска система, с различни бонуси по програми, социални придобивки и други. Но това е друга тема.

А сега малко полезна информация за ентусиасти:
Ако ви обземе неизбежното желание да се опитате да си приготвите суши у дома, най-добре потърсете готовите суши комплекти, които включват Нори (корите за свиване), специален ориз, бамбукова рогозка за навиване, бурканче уасаби, соев сос и джинджифил.

Няколко клипчета в YouTube ще ви покажат как да свивате Нотите и режете сушито. По-голямата тънкост обаче се крие във варенето на ориз. Когато аз приготвях за първи път суши, ми се наложи да изхвърля първия, защото стана на пихтия за времето на едно мигване. Следващата стъпка е в свиването. Малко да отпуснете рогозката и сушито ви се превръща в японска палачинка със скъп пълнеж.

И да си приготвиш суши в домашни условия наистина излиза скъпо. Затова по-добре зарежи своята работа, в Happy върви и на хубаво суши се наслади!