В социалните мрежи има множество забавни постове и колажи, свързани с баба и нейното отношение към храната. На всички ни става смешно, когато отидем при милата старица и тя отрупа цялата маса с всевъзможни, прясно приготвени и невъобразимо вкусни гозби.
Кой не си спомня с умиление за детските години и ваканциите при баба на село. Моята баба живее в едно забравено от Бога селце в Родопите. Природата е величествена. Чист въздух, прохлада, градини отрупани с отгледани с любов и много труд зеленчуци. Не ни беше страх да пием вода от чешмата, та вкусът й беше като еликсир. Няма да забравя никога топлия хляб, направо го чупехме и мажехме обилно с домашната лютеница на баба, с вкусен липов чай от липата на двора. Баба винаги беше тревожна дали сме гладни и винаги беше дежурна на печката. А сега и за печката – няма ястие, което да не се получи на ниво „ Мишлен“ на печка на дърва! Сутрин ни събуждаше аромата на баница с домашни яйца и точени кори, лично от баба и айрян от кравата, за която тя се грижеше като за свое дете. Ех, колко мили спомени.
Няма по-щастливо и по-прекрасно детство от това прекарано при баба на село. Благодаря ти, че ни подари тези прекрасни спомени.