Ситуацията, която преживях, е един от многото примери, че след всяка буря изгрява слънце! През последните 18 години животът ми претърпя множество обрати. Тогава бях млада, щастливо омъжена, вярваща на всички и всичко, жена. Съпругът ми Кирил беше много галантен и интелигентен мъж – адвокат по професия. Бяхме много влюбени и когато ми предложи бях очарована. Животът ни продължи като в приказка, ходихме по почивки, живеехме охолно и не се лишавахме от нищо. Дойде времето и за деца. Роди се синът ни Антоан. Бяхме едно щастливо, голямо и сплотено семейство. Ако някой ми беше казал, че ми предстои пълен ад, че ще се превърна в отчаяна майка на болно дете и ще ме търсят от колекторска агенция като нередовен платец за просрочени задължения, никога нямаше да повярвам. Всичко започна от един фатален ден.

Денят в който разбрахме, че синът ни Антоан страда от множествена склероза, преобърна живота ни. Спомням си ясно колко болезнено беше усещането да чуеш от лекарите, че лечение няма и че ще дойде един момент, в който синът ни ще бъде в инвалидна количка, с множество увреждания.

Това уплаши съпруга ми Кирил до смърт. Единственото нещо, на което беше способен в онзи момент, беше да избяга.

Началото на най-големите трудности в живота ми дойде. Имам филологическо образование и си намерих работа като учител. Мъжът ми изчезна и знаех, че няма как да очаквам нищо никога повече от него. Дори и някаква финансова или емоционална подкрепа.

През това време състоянието на детето ми започна да се влошава ужасяващо бързо. Ходенето по лекари се превърна в ежедневие. Нямах никаква пари. Бях изплашена. Изтеглих кредит от 50 000 лв., възползвайки се от учителските преференции, и реших, че ще направя всичко за детето си. Лекарите ми казаха, че има лекарства, които поне забавят развитието на болестта, които месечно струват 3 000лв. Купих ги с кредита.

Измина известно време, а синът ми продължаваше да страда и да не се подобрява. Парите за лекарства бяха похарчени, а аз нямах никаква идея как изобщо ще върна заема.

Най-важното тогава беше да намеря начин да му помогна. Реших изцяло да променя посоката си на действие.

Четях много за болестта му и най-накрая реших да му изготвя специален режим на хранене и да го мотивирам да се движи всеки ден. С това процесите на болестта се забавяха значително.

Все още мислих за  изтегления кредит, но за моя радост никой не ме беше търсил, все още.

В един прекрасен слънчев ден телефонът ми позвъня – беше непознат номер, но реших да вдигна.

„Добър ден, обаждаме се от колекторска агенция за събиране на дългове ЕОС Матрикс. Удобно ли ви е да разговаряте?“- проговори служителка с любезен тон.

Това беше вторият ден в живота ми, в който се почувствах уплашена до смърт. Ами сега какво щях да правя, аз нямах нито една излишна стотинка в портфейла си.

Въпреки това не затворих телефона, защото жената звучеше изключително приветливо. Не знаех какво да очаквам и бях много притеснена. Никога не бях чувала, че съществуват компании за събиране на вземания. За моя огромна изненада в последвалия ни разговор, служителката от ЕОС Матрикс се заинтересува от моите проблеми и причини, поради които не можех да плащам.

Самите те ми съставиха специален план за разсрочено плащане, който напълно отговаряше на моите нужди! Бях изумена! Чудеса се случват всеки ден!

Като затворих телефона прочетох информация, че всъщност колекторските агенции се занимават с изкупуване на портфейли с дългове от банките и професионално събират просрочените задължения.

И едно е сигурно – от компания ЕОС Матрикс и от здравословния хранителен режим – глава не боли!

Вярвайте в чудеса!

Google+ Comments