душата

Преди много векове Херодот е казал за египтяните: „Египтяните са първите, които издигат теорията, че човешката душа е неунищожима и когато тялото на някой човек умре, тя влиза в някое ново тяло, което е готово да я приеме; и когато премине през всички сътворени форми на сушата, във водата и въздуха, тя влиза отново в човешкото тяло, родено за нея; и този цикъл на съществуване на душата продължава 3 000 години.“

Учението за прераждането е ясно различимо, макар и скрито, в основата на езотеричните учения. Те на свой ред са скрити в езотеричните концепции на египтяните , които по-късно били излагани на обикновения народ, докато истината била запазена само за малцина, които били готови за нея.

Египетските мистици от вътрешния кръг вярвали и разбирали вътрешните истини за прераждането и въпреки че пазели грижливо в тайна езотеричните учения, отделни части от тях се изплъзвали от тяхната опека и попадали в умовете на хора от широките народни маси. Те жадно ги поглъщали, както можем да се уверим от изучаването на достигналите до нас откъслечни исторически сведения, издълбани върху камък и запечатани върху керамика. Тези хора не само приемали учението за прераждането, но Египет бил в действителност дом на най-висшите окултни учения.

Прегледът на съществуващите учения за прераждането сред примитивните народи и традиционната представа за него сред изчезналите цивилизации от миналото неудържимо ни насочва към древната земя на мистериите, убежището на мистиците и окултисте от миналото, земята на Изида, домът на строителите на пирамидите, народът на Сфинкса – Египет. Независимо дали тези хора са наследници на народа на унищожената Атлантида, домът на древната мъдрост, или са нов народ, който е преоткрил древните учения, остава неоспорим фактът, че когато се проследят корените на всяко старо окултно или мистично учение, откриваме, че постепенно ни отвеждат към земята на Сфинкса като източник на тази скрита истина. Сфинксът е подходящ символ на този удивителен народ – неговите плътно затворени устни сякаш подканят да се задават върховните въпроси и човек усеща, че може би от тези здраво стиснати устни ще бъде доловен тихо прошепнат отговор към ухото, което е готово да го чуе и възприеме.