майка

Забавата в многодетните семейства

1600 1067 SveRaz

В детството си израснах с много братовчеди и не изпитвах нужда да имам брат или сестра. Ето защо се изненадах, когато родителите ми ми съобщиха благата вест, че ще ставам кака. Първоначално не се зарадвах, но с нарастването на коремчето на мама, започна да ми харесва идеята да бъда опора и защита за някого. И в най-смелите си мечти обаче не си бях предстяла, че ще се превърна в сестричка не на едно, а на две човешки същества.

Ето така започна моята история като част от многодетно семейство. Кой да предположи, че семейството ни ще се увеличи едновременно с двама нови члена. Спомням си изумлението на баща ми, когато от родилния дом му съобщиха, че вече е горд баща на 3 дъщери. Когато прибрахме бебетата вкъщи, всички много се радвахме и за мен нямаше значение дали са момченца или момиченца, така бе и за родителите ми.

Първите месеци от отглеждането на близначките минаха спокойно и натоварващо единствено за майка ми, която трябваше да ги кърми. Но след шест месечинки мъницте започнаха да пълзят и да пипат всичко, което им се изпречи на пътя. След още толкова време проходиха, а след това и проговориха. Вкъщи се вдигаше голяма врява. Чуваше се само „Дай!“, „Това е мое“, „Не пипай!“, „Не там и не яж това“. Колкото и да обичам сестричите си, имаше неща, които си бяха само мои и не исках да ги споделя. Това пораждаше и голяма част от споровете ни.

С годините растяхме, играчките се трупаха, дрехите, суматохата… Пералното постоянно бе зарито с дрехи, мивката в кухнята преливаше от чинии и тави за готвене, плюшени мечета, моливи и боички навсякъде. Родителите ни сметнах за необходимо да се преместим в къща, която да събира всичките ни вещи и нас самите.

Така успяхме да нормализираме положението. Всеки имаше стая и задължения в новия дом. Но след това дойде друг период – този на гаджетата. Баща ни изпитваше паника при всяко наше излизане с момче. Чули сме хиляди лекции на тема мъжете и жените и как стават бебетата.

Вече пораснахме и всяка от нас пое по своя път – университет в друг град, командировки в чужбина, работа, ангажименти. Сега не живеем всички заедно в просторната къща, а се прибираме закратко. Родителите ни усещат вече симптома на „празното гнездо“ и им липса суматохата. Но щом ние трите се завърнем вкъщи, им припомняме какво е забава. Толкова сме шумни, че пак им се иска тишина.

Наталия Гуркова

150 150 SveRaz

Живот като принцеса или?

Днес е един злощастен ден, тъй като обявиха за смъртта на мъжа на прекрасната Мис България Наталия Гуркова. Аз лично мисля, че тя е пример за една красива и интелигентна, успяла жена и майка.

За жалост, понякога се сещаме за прекрасните хора, по не много приятни поводи.

Съвсем случайно, преди 18 години, Наталия отива на конкурс за красота. Днес, тя е майка на две деца и помага на мъжа си с бизнеса му с диаманти. Заради любовта си, тя заживява в Южна Африка, сменя изцяло средата си и целия си живот.

На въпроса какъв е най-големият ѝ успех в живота тя отговаря, че е ролята ѝ да бъде майка.

Все по-рядко дава интервюта, защото вече се е посветила на семейния си живот. Като страничен наблюдател казва, че в България всичко е един театър. Кризата е не само в икономиката и правото, но и от морална гледна точка. Новината от днес наистина ме разтърси и силно се надявам, че ще се с прави с тази трудна и непоносима ситуация, доколкото е възможно изобщо.



Странно ли е да кърмим дълго

150 150 SveRaz

Ще споделя с вас една странна за мен случка, на която станах свидетелка преди няколко дни. Наблюдаваната от мен ситуация беше повече от странна, а мнението ми не е базирано на каквито и да било познания по темата. Може би се влияя повече от общоприетите норми, но като цяло сигурно има повече от две мнения по въпроса, за което ще се радвам да споделите вашето.

И така, с моите приятели се озовахме на концерт в Пловдив на Античния театър там. По едно време вниманието ни беше привлечено от дете, което неистово се опитваше да надвика изпълнителите на сцената. Както и ние, така и хората около нас, започнахме да обръщаме повече внимание на детето и неспособния да го успокои баща, вместо на прекрасните музиканти. След известно време, след като хората около нас вече видимо започнаха да се изнервят на детето (което е много важно да отбележа, че ходеше и говореше и беше на видима възраст около 2 години) се появи майката. При вида на свещената фигура в краткия му живот, детенцето скочи и се хвърли в обятията й, а жената съвсем спокойно седна и заголи гръд.

Разберете как целият сектор от хора, наблюдаващи случващото се, ахна в изумено недоумение. Ние ли нещо не можехме да проумеем защо това се случва или бяхме твърде закостенели, за да го възприемем? Не знам, но факта беше, че гледката беше странна. И не за това, че жената кърми детето си, а за това, че детето беше твърде голямо за да го кърми. А може би няма време, в което да се спре да се прави?

По фрапантното беше, че след като го накърми, майката на детето му даде и солетки… така да си хапне допълнително, че може кърмата да не му е стигнала…

Не знам на вас как ви звучи тази история, но аз бях смутена. След като детето ти вече е захранено с различна от кърмата храна, не би ли трябвало да го отбиеш, колкото и да те търси и да си иска? Може би на думи звучи лесно. Може би е много трудно да промениш навиците на детето си, още повече, когато си млад родител и не знаеш как да се справяш с капризите и манипулациите на малчуганите. Може би е вярно, че жените го правят, заради теорията, че така ще изглеждат и ще се запазят по-млади.

Може би… сигурно… най-вероятно…

Действителността си я знаят само родителите на това детенце и техните близки. Ние можем само да предполагаме.

 

Коя можем да наречем Преуспяла жена

150 150 SveRaz

В края на годината обикновено си правя равносметка за постигнатото. Днес ме вълнува въпросът: какво трябва да сме оставили зад гърба си, за да се наречем преуспели жени и можем ли като плетем пуловери, пишем романи, или работим във фабрика да станем такива? Уловката тук е, че богат съпруг не се брои, а единствено и само собствените заслуги.

Много социолози изтъкват, че за да се изкачим до върха на успеха се изискват няколко значими качества – съобразителност, дързост и голяма упоритост. Всичко останало се научава в процеса на работа или идва в последствие. Известното списание Форбс

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-qformat:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:10.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:115%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
посочва 14 преуспели жени в света, без заслугите на никого другиго. Сред тях са Джоан Роулинг, която благодарение на писателската си дарба натрупа милярд долара с историята за магьосника Хари Потър, а сега се труди и над други жанрове, Джулиана Бенетон, първоначално плела шалове, а след това основала прочутата Фирма  United Colours Of Benetton. Сред имената са и Опра Уинфри, Дорис Фишър, Розарилия Мера и др. Успехите им са удивителни, а славата им световна. Едва ли като млади са мислели, че ще се прочуят дотолкова.

shutterstock_119560360И за да успокоя всички онези жени, които искат да преуспеят, но едва ли скоро за тях ще пише в списания катоФорбс , бих искала да споделя, че според мен блестящата кариера не е толкова значима. По мое мнение да си преуспяла не се измерва единствено с финансовите средства, които си натрупала. Важно е жената да има професия, която да и носи достатъчно доходи, за да се облича с качествени дрехи, да ухае на хубав парфюм, да си позволи вечеря в изискан ресторант, да отиде на театър или кино, да пътува поне веднъж годишно в чужбина. Но освен изброеното, с таг Успяла бих означила тази, която има здраво семейство и любящ съпруг. Която умее да съчетава работата с домакинството, удоволствието и отглеждането на деца.
Няма значение колко си богат, когато душата ти е празна. А най-големият човек е сърцатият и добър човек. Аз мисля, че истинския напредък в живота се измерва с две неща -здраве и щастие. Ако индикаторите показват плюс, значи сме постигнали достатъчно.