проблем

Да разбием митовете за изневярата!
150 150 SveRaz

Много хора живеят все още в приказките и смятат изневярата за тема – табу.

Човешката психика е многопластова и нещата не стоят съвсем така.

Според специалистите тези грешни представи се дължат на 3 абсолютно погрешни мита.

Изневярата се случва, когато има проблем в отношенията. Общоприето е, че щастливите двойки не са застрашени от нея. Сигурни ли сте?

Проблеми има във всички двойки и не съществуват перфектни връзки.

Интересното е, че колкото балансирана и хубава да е една любов, тя не е застрахована  от изневяра.

Проучванията сочат, че изневеряващият често няма намерение да разваля връзката си и дори я има за изключително ценна.

Друго погрешно съвременно схващане е, че сме длъжни в един човек да намерим всичко – емоции, нежност и сексуалност. Ако се замислим сериозно, това е на практика невъзможно.

Древните гърци осъзнават това разцепление и го асоциират с различни Божества.

Защо тогава ние сме се примирили да живеем в илюзии?

Няма как различните три Аз-а в синхрон да получат пълно удовлетворение.

Друг мит, който трябва да бъде разбит е, че изневярата идва, когато  нещо не ни достига.

Понякога може да се влюбим в някого, който е далеч от собствените ни представи за перфектност.

Със сигурност проблемът не е в нас.

Изводът е да обичате и да се обичате, без страхове!

  • SveRaz
  • 0

Опасна ли е толерантността?
150 150 SveRaz

В последно време спряхме да слушаме постоянно за проблема с бежанците, сякаш той магически се е изпарил. Всеки, който поне веднъж е излизал извън пределите на страната, ще му стане ясно, че този проблем не се е изпарил, а точно обратното – проблема си е тук, по улиците, до големите магазини, около цялата гара в градовете. Всичко прилича на палатков лагер, а усещането е повече от притеснително, още повече като забележите и местните полицаи, които държат автоматите си в бойна готовност.

Странно е обаче как медиите избират как да натрапят дадена информация и как в същото време да направят така, че хората да забравят за съществуването на даден проблем. Особено ние, българите, които нямаме чак такъв пряк допир до бежанската криза. Може би само по определени региони като Харманли и София, където малко повече си личи. Но в същото време в големите европейски столици проблема с неспирните потоци от бежанци, не спира. Завладели улиците, тези хора, избягали от смъртоносна заплаха живеят като скитници и просяци.

Започнах да се замислям сериозно за проблема. Наистина ли е толкова невъзможно да се осигури място, където да се подслонят тези хора. И отговорът е – „да“. На практика трябва да се вложат милиони евро за изграждане на центрове за настаняване, а също така да се инвестират също толкова много пари за ежемесечната им издръжка. Разбирам, че тези хора бягат от война, но на практика никое общество не е длъжно да им осигурява подслон и препитание. Те, като образовани и способни хора, би трябвало да съумеят да се впишат в средата, в която търсят убежище и да започнат самостоятелно да изкарват прехраната си, без да разчитат на благотворителност.

Но тук говорим за различни групи бежанци. Първата вълна беше именно от такива хора – с образование, които наистина могат да се пишат в обществата. Следващите бежански вълни вече бяха напълнени с хора, които няма образование, предимно мъже, които по един или друг начин не разбират обществата в които търсят спасение… от нещо имагинерно за нас.

То тогава въпросът е – Наистина ли трябва да сме толкова толерантни към тези хора, които дори няма да бъдат пълноценни граждани на държавите, в които ще отидат и само ще точат социалните системи, а ние ще трябва да търпим тяхното нахалство да налагат собствените си културни различия и дори да заплашват със саморазправа?

  • SveRaz
  • 0

Новата колежка
150 150 SveRaz

Ще да започна една интересна тема за коментари, тъй като това което ще споделя, ме кара да се чувствам некомфортно на работното си място и в известна степен ме напряга. Вероятно и Вие сте изпадали в подобна ситуация, а може би вече се питате за какво става въпрос ?

Проблемът ми, ако може така да се нарече е новата колежка на работното ми място. Спокойно, не реагирайте, аз също нямам абсолютно нищо против младите кадри. Напротив винаги съм предразположена към тях, помагам им и се отзовавам, когато имат нужда от помощ, но почакайте да Ви споделя как ми действа новото попълнение на екипа. Още с влизането сутринта и започва да се оплаква, всява напрежение и паника.

internet-jobs---online-data-entry---work-from-home-jobs---join-today_1Е, как да започна работния си ден хубаво с чаша кафе и добро настроение ? Въпреки доста завоалираните намеци, които й се правят, тя или не се усеща или иска да ни мъчи, еми ще потърпим пък може и да свикнем едни с други. Сега се убеждавам и разбирам колко трудно се сплотява колектив и колко трудно се работи с голям брой хора или работна група. Въпреки всичко, не съм отказала да й окажа помощ, все пак нали трябва да се научи. На всеки трябва да се предостави възможност за реализация. Може би напрежението тези дни ми дойде в повече и за това се получи този монолог в главата ми.

  • SveRaz
  • 0