родители

Забавата в многодетните семейства
1600 1067 SveRaz

В детството си израснах с много братовчеди и не изпитвах нужда да имам брат или сестра. Ето защо се изненадах, когато родителите ми ми съобщиха благата вест, че ще ставам кака. Първоначално не се зарадвах, но с нарастването на коремчето на мама, започна да ми харесва идеята да бъда опора и защита за някого. И в най-смелите си мечти обаче не си бях предстяла, че ще се превърна в сестричка не на едно, а на две човешки същества.

Ето така започна моята история като част от многодетно семейство. Кой да предположи, че семейството ни ще се увеличи едновременно с двама нови члена. Спомням си изумлението на баща ми, когато от родилния дом му съобщиха, че вече е горд баща на 3 дъщери. Когато прибрахме бебетата вкъщи, всички много се радвахме и за мен нямаше значение дали са момченца или момиченца, така бе и за родителите ми.

Първите месеци от отглеждането на близначките минаха спокойно и натоварващо единствено за майка ми, която трябваше да ги кърми. Но след шест месечинки мъницте започнаха да пълзят и да пипат всичко, което им се изпречи на пътя. След още толкова време проходиха, а след това и проговориха. Вкъщи се вдигаше голяма врява. Чуваше се само „Дай!“, „Това е мое“, „Не пипай!“, „Не там и не яж това“. Колкото и да обичам сестричите си, имаше неща, които си бяха само мои и не исках да ги споделя. Това пораждаше и голяма част от споровете ни.

С годините растяхме, играчките се трупаха, дрехите, суматохата… Пералното постоянно бе зарито с дрехи, мивката в кухнята преливаше от чинии и тави за готвене, плюшени мечета, моливи и боички навсякъде. Родителите ни сметнах за необходимо да се преместим в къща, която да събира всичките ни вещи и нас самите.

Така успяхме да нормализираме положението. Всеки имаше стая и задължения в новия дом. Но след това дойде друг период – този на гаджетата. Баща ни изпитваше паника при всяко наше излизане с момче. Чули сме хиляди лекции на тема мъжете и жените и как стават бебетата.

Вече пораснахме и всяка от нас пое по своя път – университет в друг град, командировки в чужбина, работа, ангажименти. Сега не живеем всички заедно в просторната къща, а се прибираме закратко. Родителите ни усещат вече симптома на „празното гнездо“ и им липса суматохата. Но щом ние трите се завърнем вкъщи, им припомняме какво е забава. Толкова сме шумни, че пак им се иска тишина.

  • SveRaz
  • 0

Възпитаването на децата – terra incognita
150 150 SveRaz

Със сигурност няма универсален метод, по който да възпитаваме децата си. И това е така поради разнообразието от човешки характери. Все още се спори по темата дали децата се раждат с характер или го изграждат през годините. Аз не съм капацитет в тази област, но наблюденията ми върху децата на моите приятели и роднини ми подсказва, че най-вероятно те си имат един генетично заложен характер, който с годините и полученото възпитание, развиват и утвърждават. За това е много важно родителите да умеят да наблюдават децата си и да подхождат по различен начин спрямо тях.

През последните години се зароди твърдението, че на децата трябва да бъде дадена свобода, за да могат да се развиват и много по-бързо да намерят това, което ги прави щатливи. Склонна съм да се съглася с тази теория, но само наполовина. Според мен е много важно в ранните години на съзряване на детето да се опражнява контол и дисциплина. Само така то ще може да разбере кое е правилно и кое грешно и ще се развие ценностна система у него. Разбира се, всяка една забрана трябва да бъде разбираемо обяснена и то по логичен и адекватен начин. Причини от сорта на „Защото така“, със сигурност не бива да бъдат изтъквания, поради простата причина, че това не е причина. По този начин само можете да си навлечете инат и правене „на пук“, защото не сте обосновали желанието си.

Когато детето е вече в тийнейджърската си възраст, е много важно този стриктен контрол да бъде отхлабен. Вашето полу-пораснало дете трябва да знае, че му вярвате. Че е свободно да избира приятелите си, интересите си, дрехите си, книгите, въобще всичко, свързано с неговата нидивидуалност и себеоткриване. В тези години вашето дете трябва да бъде свободно да изпробва от всичко, което иска – да рисува, да пее, да тренира различни спортове и т.н. А вашата задача е без да налагате мнението си да му показвате грешките и недостатъците, за да може да се усъвършенства.

Със сигурност теорията е много по-лесна от практиката. Но каквото и да става не забравйте, че децата са манипулатори. Те умеят така да ви омагьосат, че да постигнат винаги това, което искат. А прекалената свобода от ранна детска възраст води до ужасяваща липса на възпитание и разглезеност. Прекаленият контрол в тийнеджърските години от своя страна, води до агресия, отдръпване и правене „на пук“.  Най-важното е да наблюдавате детето си и да общувате активно с него. Така винаги ще знаете как да постъпите.

 

  • SveRaz
  • 0

Отдалечаване от семейството и близките
150 150 SveRaz

Растем и се развиваме, няма как. С това идват в живота ни много емоционални първи стъпки като първата квартира, заживяването с партньора, а след това и божествени събития като годеж, сватба, раждане. Общото между тях е, че малко или много се отдалечаваме от семейството и роднините си в името на това да свием свое собствено гнездо.

call to your parentsИма една приказка, която казва обаче, че дъщерите остават за цял живот. Разбира се, всичко зависи от възпитанието, но за разлика от сина, стараещ се да стане по-бързо самостоятелен, то дъщерите запазват връзката със семействата си завинаги. Търсят подкрепата на майките си покрай раждане, обаждат се за готварски съвети, да споделят или да си поплачат. В повечето случаи дъщерите са по-грижовни и към татковците. Всеизвестно е, че именно те са тяхната слабост.

Може ли обаче да съществува конфликт между старото и новото семейство? В много случаи – да. Има връзки, в които отсрещният партньор е много упорит, голям индивидуалист и има претенции за това колко често ходи на гости при родителите й, колко често ги посещават тъщата или тъста. Има много против споделянето и смята, че жена му не трябва да звъни толкова често на майка си за разните му там съвети или просто ей така. Това е един не рядко разпространен сценарий, който за жалост се развива както при мъже, така и при жени и е една от причините за отдалечаване от семейството.

Какво да правите, ако вашата половинка е толкова обсебваща и с подобно мнение по този въпрос? Най-добре седнете и поговорете. Обяснете му, че семейството си е семейство и тъй като те са се грижили за вас – дали са ви възпитание и образование, не е редно когато остаряват и имат нужда от внимание вие просто да ги зарежете. Подобна неблагодарност не бива да е присъща за никого. След това се опитайте да намерите баланс на взаимоотношенията във връзката ви като се съобразите с желанията му, и не накърнявате вашите собствени интереси и нужди да сте близо до корените си. Все пак винаги можете да звъннете на близките си, за да ги питате как са, докато отивате до магазина или се прибирате от работа. Той няма да разбере, а вие ще сте доволни. И не забравяйте – вашите собствени деца ще следват примера ви след време.

  • SveRaz
  • 0

Нека не убиваме детското у децата ни с компютърни игри!
150 150 SveRaz

Когато бях малка, обожавах мама да ми чете приказки в леглото. Може би всички деца тогава са били като мен. Но днес е различно. Родителите нямат време за вечерни приказки, а предпочитат да пуснат на детето някоя компютърна игра с роботи, които се стрелят.

Като майка, аз твърдо реших да изкореня този принцип, поне от моето семейство. Синът ми е на 6 годинки и упорито се бе увлякъл по компютърните игри. А книгите – те бяха нещо извънземно за него.

Тогава започнах да купувам детски приключенски четива, с които да събудя интереса му. Приказките на Братя Грим определено го грабнаха. Всяка вечер отделях по половин час, за да му почета в леглото и забелязах, че страшно се забавлява. Така започнах да купувам все повече и повече детски книжки, а покрай тях, си взимах и нещо за мен. За себе си последно купих „Разкази с неочакван край“, „Тайните на Ванга“ и „Феномените на България“ – все мистични истории, и то от същото издателство, което разпространява и детските книжки.

svetlio-kantardjiev-niu-media-groupИменно оттам разбрах, че не съм единствената майка, която си е поставила утопичната цел да възпита детето си с книга, а не с игра на компа. Масово родителите са започнали да се връщат към стария, добре познат метод и това ме радва. Това личи от продажбите на четиво за малчугани, някъде беше споделил Светльо Кантарджиев – изпълнителен директор на наше известно издателството.

Казвам „зарадва ме“, защото смятам, че все още има шанс да възпитаме децата си по правилния начин – така, че да развием въображението им. Защото най-лесно е да пуснем анимационно филмче и да убием детското у децата ни.

Допълнение: Преди дни си купих и едно от най-новите попълнения в каталога на издателството на маркетинг директора Светльо Кантарджиев – книгата „СПЕЦНАЗ Алфа – Моята съдба“. Тя изобщо не е предназначена за деца, но смята, че е логично допълнение към този списък от четива тук. Мемоарна книга е и разказва за реални събития през погледа на ръководителя на антитерористичната група „Алфа“, част от руските спецчасти.

 

  • SveRaz
  • 0