Monthly Archives :

февруари 2015

А защо не бродиране?

150 150 SveRaz

Когато си мислиш, че имаш потенциал, който не използваш, а би могъл да го вложиш в нещо, то тогава най-добре си избери забавно, развлекателно и съзидателно хоби. Помисли в каква посока са интересите ти. Ако си спортна натура и имаш нужда да изразходващ излишната енергия, за теб подходящи са танци, скално катерене, фехтовка, туризъм и разбира се – безкрайно тривиалните фитнес, зумба, тайбо.

Ако си човек на изкуството – никога не е късно да започнеш да рисуваш или свириш на музикален инструмент. Бъди различен – избери гайда, кавал, арфа, че дори кастанети… 😉

Сръчни ръцете? Има чудесни готварски курсове, майсторски класове, уроци по шев и кройка, а защо не и бродиране?

embroideryИмаше една такава шега: „Това да не е снимка с много ниска резолюция. Виждам й пикселите!“ (отнася се за гоблените). Винаги можете да се шегувате на чужд гръб, но ако вие имате в семейството си някой, който да се труди с месеци над подобно ръкоделие не само ще оцените изяществото му, но и яростно ще го браните от всякакви плоски закачки.

В интерес на истината бродирането е най-старото дамско „хоби“. Ако жените са искали да увековечат някоя сцена от живота, да украсят дрехи и дори чеиза си, това е бил единственият начин. А в Англия едно от качествата, които е трябвало да притежава дамата, е било да умее да бродира добре.

Бродерията е красива, внася уют и освен това е доста впечатляваща. Ангажира времето в творене на нещо стойностно, защото именно подобно пано ще остане за вашите бъдещи деца, техните деца и децата на децата им. Единственият недостатък е, че ако изберете да правите гоблени ще трябва да се въоръжите с търпение, но затова пък резултатът си заслужава.

Само да вметна, че в момента изработката на гоблен се счита за едно от най-скъпите занимания. Според размерите и трудността на рисунъка цената достигат и до 6000 евро. На мен ми звучи като добър начин да инвестирате в бъдещето.

Да си различен е трудно

150 150 SveRaz

Personal_freedomКолкото и да ни се иска да имаме своя собствена индивидуалност, която да ни отличава от всички други, понякога е доста трудно.

Обществото е свикнало със своите си порядки и ако излезеш извън общоприетото схващане за естетика, обявяват поведението ти или вида ти за неморален или ненормален. И макар да не живеем в най-най-затворените времена и макар днес либералното мислене да е малко по-разпространено, макар да има донякъде избор на облекло, то пак ще се намери някой, който да създава норми и да диктува общественото мнение. Днес това са предимно медиите.  В различни вестници и предавания постоянно се следят известни личности и се коментира кой как изглежда, кой какво прави и как живее. Всеки зрител цъка с език, взима отношение, но ако действително погледне около себе си или себе си, ще забележи, че прави абсолютно същото.

Всъщност има страхотно много хора, които са бунтари в обществото, но ако не са известни никой не ги забеляза. За тяхно добро само бабата от съседния вход ги смъмря и клюкари в квартала. Но и този натиск понякога е достатъчен. Познавам доста хора, които не са себе си, за да не създадат грешно впечатление у околните. Така моя съученичка се отказа от хипи  визията, която аз не бих носила, но пък на нея много й отиваше, защото започна да се говори в блока, че „ходела разгащена и й висели парцалите“. Тя много се смути като разбра. Един колега пък си отряза дългата коса, защото семейството му все го мъмреше и му разправяше, че не било мъжко и че като ходи на работа трябва да изглежда „като човек“.

А аз самата се отказах от навика си да излизам рано да си купувам кафе от денонощния бар до нас, защото съседката, която си разхождаше кучето, всеки път ме виждаше точно когато излизах и какви ли не неща говореше за поведението ми.

И така… да си различен, да си себе си понякога може да бъде много,  много трудно. Но докъде се простира нашата лична свобода и колко от нас могат да отстояват собствените си ценности. Ето това е въпрос, на който всеки индивидуално трябва да си отговори.

Повярвай, можеш да танцуваш!

150 150 SveRaz

Първо, Честит ви Трифоновден! Понеже сме различни, ще си го честваме на 1-ви февруари, та да не ни е гузно на 14-ти. Така де… тогава пак сме пияни, но от любов.

TrustMeDanceВторо, алкохолът е съвсем хубаво нещо, когато консумираме „отговорно“, както ни съветват от всички постери, плакати, телевизии и така нататък. Той действа добре на нервната система като отнема насъбралото се напрежение. Безотказан съветник е – винаги ще ни подтикне към разговор по телефона, глупав смс или действие, което най-вероятно ще бъде записано и пуснато в YouTube, но какво пък – едва ли ще имаме друг повод да проявим смелостта да извършим това, което сме сторили. И като заговорих за действие, неотменно алкохолът е онази отвара, която хем ни оперира от срам, хем показва неподозирани черти от нашия характер. Например, много хора не знаят, че могат да танцуват. Но пък на две чашки преоткриват тази неподозирана способност. 😉

Шегата на страна, но се оказва, че известни количества алкохол могат да бъдат доста полезни, за да се отпусне човек. Това определено не означава да се напиеш или да се наливаш цяла вечер, а да се подобриш настроението си и да си позволиш да бъдеш себе си – да се освободиш от задръжките си и да покажеш таланта си. Бил той и в танците.

Но какво е алкохолът без добри приятели. Определено не е средство да се измъкнете от депресия или да удавите любовна мъка. Той няма да помогне. А в такива състояния само можете да си навлечете допълнителни проблеми. Затова – консумирайте отговорно и само в приятелско обкръжение. Това са двете съставки на доброто настроение и бих го нарекла здравословно пиене. Всичко друго – честа употреба в непремерени количества и лоша компания, докарват шок на организма и объркват психиката. И в двата случая махмурлукът ви е в кърпа вързан, но е важно дали спомените са приятни, или искате три дни да спите и още седмица да не показвате носа си навън.