Различна. Само така мога да определя 2020-та. Едва ли някой от нас си представяше, че могат да се случат толкова много неща за една година, които да преобърнат света ни и представата за нормално.
Няма да правя обзор на събитията през тези 12 месеца, едва ли някой иска да се връща назад и да преживява всичко отначало. Защото буквално филмите на ужаси от екрана се пренесоха в ежедневието ни. Да, нямаше реални чудовища, но катаклизмите бяха реални. Масовата пандемия и паника беше и е реална. А какво по-страшно има от това, да не може да прегърнеш най-близките до сърцето си хора.
Нима някой някога е предполагал, че децата му ще учат онлайн и няма да имат контакт с връстниците си. Че ще дойде време, в което няма да може да си подадем ръка за поздрав, за помощ. Че ще спазваме дистанция един от друг, въпреки че хората сме толкова социални и не можем дълго без контакти. Че едва ще се разпознаваме, покрили лицата си с маски и ще се страхуваме да бъдем сред група хора … въобще сред хора.
Въпреки всички ужаси, през които минахме и минаваме все още, успяхме да преживеем много и се опитахме да поддържаме ежедневието възможно най-добро и близо до познатото ни. Сега гледаме с надежда към новата година. Година, в която, надяваме се, отново ще живеем нормално, без страх и напрежение, с повече радост и много по-малко притеснения.
Една съвсем различна година приключи
