Наскоро попаднах на четиво, към което бях безкрайно предубедена. Това е книгата „Как съхраних себе си“ на Албена Тонкин – жената на Юли Тонкин. Не искам акцентът да е върху това, което мисля за семейството им, а по-скоро върху посланието, което носи четивото.
Историята е толкова класическа, че се случва редовно около нас и да се надяваме, не и с нас. Работим, впускаме се в ежедневни задачи, хапваме на крак и каквото има. Недоспиваме и се преуморяваме. Толкова много потъваме във всекидневието, че изобщо забравяме кои сме ние. Искаме да свършим всички задачи сами и не делегираме. Накрая се изпушваме и се получава така нареченият бърнаут.
Ако не сме успели да го предотвратим, то как да се справим и занапред да не повтаряме грешката си?
Отговорът тук е много лесен, но трябва да отворите съзнанието си за нещо различно, което ще помогне. Целта е да не натрупваме излишна умора. А тя се постига чрез възлагане на задачи на другите. Какво означава това? Например да наемете човек, който да ви помага с домашните задължения, за да може да използвате времето за релаксация. Също трябва да промените навиците си за хранене, като включвате повече прясна храна, която да приготвяте сами или да се снабдявате от по-добри ресторанти. Разходките след работа, почивката сред природата и времето с любими хора са задължителни.
И как да постигнете това, като всичко е свързано с повече финанси?
Първоначално направете разграфяване на ежемесечния бюджет и калкулирайте първо разходите за храна. Бързите сандвичи се равняват на не малко пресни зеленчуци. За наемането на хора, които да изпълняват задължения вместо вас – помислете колко време ще ви отворят за още работа, от която може да изкарате още финанси. Също и ще дадат повече възможности за контакти със семейството.
Всичко това ще спомогне за по-плавен и спокоен живот, без бърнаут. И най-важното – ще може да съхраните себе си физически и психически. Кой не го иска?!