Масово влюбените двойки планират сватбите си през пролетта или летните месеци. Прекрасното топло време им дава възможност да изберат леки сватбени одежди, да изберат тържество на открито, а гостите да се възползват от отпуските си и да присъстват на събитието. Заедно с това младоженците могат да отидат на мечтания меден месец в собствената си чудесна държава, когато времето е слънчево и предразполага към почивка и забавления. А в офисите… почти никой на никого не липсва, защото сезонът е отпускарски и проекти и задачи вървят бавно. Всеки е някъде.

Неудобството на такива сватби обаче е, че те трябва да се подготвят от рано, тъй като всеки се жени и местата и датите са ограничени. Най-трудно се съчетават място, ден и час за църковен и граждански брак и ресторант. Като включим и стаи за гостите, пристигащи от далеч… планирането изисква търпение и доста добра организация.

Какво ще кажете обаче за сватба през есента? Защо не, наистина? Есента не е непременно най-дъждовният сезон, тъй като и през пролетта не знаете дали точно на вашия празник няма да има буря, така че и да вали, ако подберете мястото добре, ще имате празненство на закрито и топло място. Дните през септември и началото на октомври винаги са били топли. А септември е доста услужлив с празниците си около Съединението и Независимостта на България. Мога още доста предимства да ви изброя. Като например: сватбите през есента се организират много по-лесно, защото дните не са така натоварени откъм резервации; много курорти и хотели приемат гости, а ресторантите работят в пълния си професионален състав; времето не е нито много топло, нито много хладно и идеалните температури позволяват да се забавлявате без да прегреете и да се изморявате;  за финал – ще имате много по-интересни снимки, есенна /различна/ украса на вашия ден и нестандартни преживявания. Последното предимство е, че фотографите и ди джеите ще са на ваше разположение, просто защото няма да са така заети, както през лятото.

Меден месец? Гърция, Черна Гора, Хърватска, Италия, Испания, а защо не и на планина тук в България или в някой хотел със Спа, където да се глезите всяка минута.

Есента е чудесен сезон за сватба, не мислите ли? 😉

fall wedding

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

Различната красота…

Posted on 26 Sep 2015 In: Раз-Лично

Имаше една авторка на любовни романи. От онези, чрез които разпускаш, четейки ги – неангажиращи, вълнуващи семки за люпене през свободното време. Само, че от онези малко по-стойностните – не секс роман, а исторически любовен рома с идеалните добри герои, които минават през много парапети, докато стигнат до своя Хепи енд и защитят перфектната си страстна и романтична любов.

Та три книги, които четох като студентка в първи курс, което не е много отдавана, помня и смятам в един момент да потърся пак из мрежата или при букинисти и да препрочета. Историята започва с три жени, които се срещат случайно и си помагат в кофти ситуация. Опознават се и бързо разбират, че много си приличат. Веднага стават добри приятелки. На сватбата на първата всяка взима кичур коса от останалите. Младоженката страда от уреден брак и другите я уверяват, че ако й се случи нещо, просто трябва да изпрати кичур коса по пощата и те веднага ще дотичат, където и да са. И така всяка поема по пътя си. Подробности не помня много.

Те обаче не са типичните героини – красиви до припадък, с цял рояк обожатели зад гърба си. За разлика от другите не блестят с кой знае каква красота. Авторката описва трите жени като представителки на трите основни типа, които страдат от различни комплекси и не могат да повярват, че някой би ги избрал за половинки и би ги обикнал, заедно с всичките им недостатъци. Първата е леко заоблена в ханша, с едра гръд -представителка на по-пухкавите, но не възпълна или дебела, а с тънка талия, изящни китки и стройни бедра – леко небрежна и не суетна, но с хубаво лице и голямо сърце. Доколкото си спомням, тя трябваше да се справя във висшето общество. Втората е доста слаба и изключително не надарена откъм женски форми, но за сметка това има поразителни очи, огромна къдрава коса и силно тяло. Тя попада във военен лагер. Третата е стройна с приятна фигура, но е наследила големия нос на баща си. Не се смята за красавица, не мечтае да се омъжи, затова се отдава на наука. Но съдбата има други планове.

perfect bodyТогава изведнъж започнах да забелязвам, че и по телевизията са тръгнали кампании, в които показват не онази натрапена ни, стереотипна красота – руса коса, пухкави устни, сини очи, голям бюст и дълги крака, а обръщат повече  внимание на красотата във всичките й измерения. Типичен пример са рекламите на “Дав”, които изпращат и до днес послание, че красотата е усмивка и сияйна кожа. И действително, не е нужно да сме големи красавици, за да сме красиви. Красотата се крие  излъчването и това е най-важното. Хубаво е да сме различни, а не барбита под матрица.

Честит празник, скъпи сънародници! – нали така казва Президентът.

Всичко е чудесно, но днешният ден ме кара да се замисля доколко ние самите сме независими. Любимите ни фрази като “свобода и независимост” де факто не са толкова верни. Ето ви пример. Искате много да отидете на почивка с цялото си семейство в средата на октомври във… Виена, да речем.

НО:

1. Трябва ви разрешение за отпуск – вашето и на партньора ви.

2. Трябват ви необходимите средства за екскурзия;

3. Нужно е да направите резервации и да си осигурите транспорт.

Ето, че дори и за най-малкото нещо – като това да си осигурите приятно прекарване, ПРИЯТНОТО на прекарването зависи не от вас, а от много други хора. Шефът, който евентуално може и да не се съгласи да ви даде отпуск. Парите, които могат изведнъж да ви потрябват за ремонт или друго. Резервацията, която в последния момент може да пропадне. Всяко едно от тези неща, а има и още много други, ви карат да се съобразявате, да влизате в рамки, да взимате едно или друго решение в съответствие с породената ситуация….

Е, независими ли сте? А свободни ли сте да правите всичко? Това е възможно, ако вие сте си шеф и имате неограничен финансов ресурс. Но шансът това да се случи е доста малък. Първо трябва да сте избрали подходящо поприще, когато е било нужно да избирате, да преценявате хората, с които ще правите бизнес, да сте безкрайно съобразителни и да предприемате рискови крачки в ежедневието си.

Е, честит ви празник на Независимостта отново, зависими мои приятели. Зависими от времето, нравите, обществото и от собствените си житейски решения.

independence

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всеки е чувал за Адам Ламбърт. Ако не сте чували точно името му, то няма как да не сте чували неговата музика. Почти всяко радио я върти, почти всяка музикална телевизия излъчва негови клипове. Адам е талантливо момче и още от дете се занимава с музика. Любимец е на публиката на Мюзик Айдъл в Америка и всеки очаква да спечели, тъй като над 2 милиона зрители гласуват за него по време на цялото предаване. В нощта на финала обаче в интернет излизат провокативни негови снимки, които изваждат на показ сексуалната му ориентация. А именно – Ламбърт е хомосексуалист. Това автоматично го прави втори в класирането. След драматичния финал на Мюзик Айдъл милион разгневени фенове изразяват публично мнението си в социалните мрежи, че мнозина са променили вота си поради предразсъдъци, което е срамно. Дори реалният победител, с много по-нисък, бледнеещ глас на фона на плътния тенор на Ламбърт, казва, че това е лудост и не той заслужава да спечели наградата.

По какво съдим талантливите хора?

По сексуалната им ориентация? Или по етническата им принадлежност? Наблюдавайки обкръжението си, смея да твърдя, че макар и в 21 век, обществото ни не приема различните, колкото и да твърди  и да се кълне в обратното. Повечето хора ще изберат не по съвест и по природни дадености, а по етническа, религиозна принадлежност, пол и прочие и прочие… Ламбърт е само един пример.

Лично аз мисля, че различният не трябва да бъде пренебрегван. Той не ми пречи и бих общувала с него. Бих била приятел. Единственото, което би ме шокирало, е той да афишира спецификите на своята различност на показ, на публично място. Независимо дали това означава, че той е сексуално различен, ром, мюсюлманин, будист или друг. Както аз пазя моите характерни особености за мен си и за дома си, така се надявам и те да ги пазят за себе си.

По мое мнение, Ламбърт с нищо не дразни и не афишира. (Вижте, Азис е друга работа и там имах голямо дразнене.) Музиката, разбира се, като тип и популярност е на светлинни години, на галактическо разстояние, но разбрахте какво искам да ви кажа. А сега вижте произволно избрана от мен песен на Ламбърт и си направете свои собствени изводи:

Първо да изтъкна, че суши е едно от любимите ми… ястия, ако мога така да го нарека. Второ – това е едно от онези специфични неща в кулинарното изкуство, които можете да си направите у дома, но изискват майсторлък и не всеки може да се справи.

Затова повечето хора, включително и аз, най-добре похапваме в някой суши бар. Добрите заведения обаче са рядкост, така че ако сте попаднали на такова, споделете в коментар под публикацията, за да бъдете полезни на някой почитател на сушито.

happy sushiМоят скромен суши опит показва, че едни от най-добрите, които наскоро съм вкусвала, са тези в ресторанти Хепи. При това не са само вкусни, но и много красиви и разнообразни като изпълнение – оши, нигири, футомаки, хосомаки, сашими, татаки с разнообразни продукти – сьомга, тон, краставица, със сирене филаделфия, киноа линия и каквото още се сетите. Здравословни и пресни… Така че в това отношение за работата в Хепи мога да сипя суперлативи.

Но освен че хапвате винаги вкусно, там и обслужването е бързо. Това е и основната причина да посещавам мястото редовно. Като на всеки един човек и моето време е ценно и когато знаеш, че за парите, които даваш, ще получиш качество без излишно размотаване, с бонус  любезно поведение от служителите, това те кара да се чувстваш на място си и да избираш един и същи ресторант всеки път. В Happy се справят много добре. Служителите са винаги усмихнати, при това с усмивка, която не ти говори: „Ехооо, на работа съм!”, а  оставаш с доброто впечатление, че всички работят с желание. А най-добрият стимул е доброто заплащане, както се знае. Не се съмнявам, защото отдаван се носят слухове, че заплащането в Хепи е по американска система, с различни бонуси по програми, социални придобивки и други. Но това е друга тема.

А сега малко полезна информация за ентусиасти:
Ако ви обземе неизбежното желание да се опитате да си приготвите суши у дома, най-добре потърсете готовите суши комплекти, които включват Нори (корите за свиване), специален ориз, бамбукова рогозка за навиване, бурканче уасаби, соев сос и джинджифил.

Няколко клипчета в YouTube ще ви покажат как да свивате Нотите и режете сушито. По-голямата тънкост обаче се крие във варенето на ориз. Когато аз приготвях за първи път суши, ми се наложи да изхвърля първия, защото стана на пихтия за времето на едно мигване. Следващата стъпка е в свиването. Малко да отпуснете рогозката и сушито ви се превръща в японска палачинка със скъп пълнеж.

И да си приготвиш суши в домашни условия наистина излиза скъпо. Затова по-добре зарежи своята работа, в Happy върви и на хубаво суши се наслади!

Пътуващите групи

Posted on 18 Aug 2015 In: Раз-Лично

Пътувай сам, пътувай с компания, пътувай с автобус, с влак или с автомобил…

Как пътуваш ти, читателю?

От разговорите ми с много приятели, разбрах, че все по-голяма популярност придобиват групите “Пътуващи между…” във Фейсбук. Споделянето на автомобила е от полза както за шофьора, така и за пътниците, поради простата причина, че разпределените разходи по гориво са в облекчение на непрестанно пътуващите, а возещите се пристигат бързо и приятно там, за където са тръгнали.

Защо все повече млади хора решават да изпробват споделеното пътуване?

Първата и най-важна причина е липсата на подходящ транспорт, който да задоволява нуждите на често пътуващите. Ако е евтин, ще предлага лоши условия и ще отнема повече време. Истината е, че колкото и благинки да предлагат БДЖ с карти и покупка на евтини двупосочни билети, непрестанното закъснение на влаковете пречи на много хора, които имат свои планове, бързат за работа  или гонят друг транспорт след това.  Неудобните часове са също другата причина. Приятелка, която постоянно пътуваше Пловдив-София ми сподели, че за да хване удобен влак трябвало да тича винаги след работа или да закъснява за работа. Влакът, който тръгва сутрин посока Пловдив е в 6 и 30 и по пътя на най-елементарната логика би трябвало да стига до целта си преди 9 часа сутринта, тъй като хората принципно са от 9 на работа. С вечни закъснения тя успявала да стигне в офиса си едва в 9 и 30. Петък следобед трябвало да излиза 15 мин. по-рано от работа, за да хване в обратната посока влака в 18 и 20. Защо е такъв часът, след като е всеизвестно, че повечето хора свършват работа в 18 часа, никой не знае. Както и да е… не след дълго се отказа от влаковете и си купи кола. Все още е малко е несигурна на пътя, но се справя.

Автобусите се движат бързо, но при тях няма намаление в цената, при което еднопосочният билет е колкото двупосочния на влаковете.

В такъв случай споделените групи действително са много, много добра идея. Рискът там е, че не знаеш на какъв шофьор ще попаднеш, тъй като Фейсбук е такова място, че всеки може да се представя за такъв, какъвто не е. Затова най-добрата идея е да търсиш познат или да пътуваш в компанията на приятел.

Всеизвестно е, че розовата лента е символ на борбата с рака на гърдата. Затова много жени я носят в подкрепя на близки, страдащи от страшната болест.  Това е морален знак, но и признак за съпричастност, вяра и надежда, че бъдеще ще има и ще се преборим с ужасяващите заболяванията на 21 век.

Това, което малцина знаят е, че лилавата лента пък е световен символ на борбата срещу насилието над животните. Само през последните няколко години зачестиха случаите, в които хората посягат безпричинно към домашните си любимци или към улични кучета и котки. Не разбирам на какво се дължи тази агресия и не мога да я приема. Затова, чрез този си пост апелирам към всички, независимо дали имат или нямат домашни любимци. Животните могат да не притежават развит разум като нашия, но носят душа и сърце, могат да се привързват и да обичат, да изпитват тъга, да изпадат в депресия – да отказват да се хранят или пият вода. Ако ги ударим ги боли, ако им викнем – се свиват в себе си. Разбират, отвръщат с лоялност и вечно приятелство. Бъдете мили и се отнасяйте с всяко живо същество с уважение, защото то е създадено от Бог и живее на тази планета също като нас и има също толкова право на подслон, вода, храна и топлота…  както и ние.

lilava lenta

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следната ситуация: Планирате почивката отдавна. Отивате на море, но два от общо пет дни времето е лошо. Облачно е, духа твърде силен хладен вятър или вали. Ужас! Смятате почивката си за изцяло провалена.

Друга ситуация: Имате желание да прекарате няколко дни на планина. Изкачвате се до някъде. Гледате прогнозата – неприятна! Плановете ви отиват на кино.

Трета ситуация: Планирали сте три дни в чужда страна. Заминавате – лошо време. Туристическите ви обиколки не могат да се състоят.

Какво да правим при такива ситуации?

Най-лесното е да замрънкате и да се самосъжалявате през цялото време. Още по-лесно е да се оплачете във фейсбук. Това като цяло се изразява в нещо като тенденция в социалните мрежи. Без да гледате навън, само по фейсбук активността ще познаете дали грее слънце или вали дъжд.

Трудното е да измислите свое занимание за лошото време. Да, определено е гадост, когато нещата не се развият според очакванията, но затова пък винаги трябва да имате план Б.

Hurricane Sandy's Winds Hit Florida CoastПървата ситуация: Добре де, отишли сте на море, но при лошо време можете да събирате мидички по плажа, да четете книга в някое крайморско заведение или да сте на плажно заведение на по бира с приятели и да си говорите. Ако Бургас или Варна са наблизо отидете на кино или на шопинг, ще играете различни игри и ще се забавлявате. Посетете местен музей или галерия или друга морска забележителност на закрито.

Втората ситуация: При лошо време в планината винаги можете да прекарате чудесен ден в хижата или да промените маршрута си още когато видите прогнозата. Идете до близкия град и се насладете на малко спа – Добринище, Велингард, Сандански, Копривщица, Хисаря и т.н. Не оставяйте лошото време да проваля почивката ви, а само да промени плановете ви. Можете пак да си прекарате чудесно. Съвет от мен: винаги си носете хубава книга – така по всяко време ще имате развлечение.

Третата ситуация: Резервациите за чужбина се променят по-трудно. Ако времето е лошо обаче, ще имате много поводи да опитате местната кухня – основни храни, кафета, сладолед и други десерти, да разгледате повече галерии и музеи същия ден, а ако там опашката е дълга и на открито – то май това е денят ви, в който ще купувате сувенири и най-добре от местния Мол, където тъкмо ще видите какви други забавления се предлагат.

За финал ще кажа, че винаги най-важна е нагласата. С позитивна нагласа и доза въображение винаги ще си прекарате чудесно където и при каквито и условия да се намирате. Дъжд, сняг, облаци или вятър, приемете ги просто като приключение.

stock-footage-joyful-young-woman-eating-green-apple-is-healthyКогато става въпрос за диети, здраве и дълголетие, нека си признаем, че всички се интересуваме от това и следим за полезни статии и съвети. Аз лично се старая да спортувам, да се храня целесъобразно и много вероятно да ме засечете в някой биомагазин в търсене на разни семена, диeтични храни и органични плодове и зеленчуци. Те обаче са малко по-скъпи от тези в обикновените супермаркети. Затова и след като изтъня портфейлът ми, установих, че всъщност, за да сме здрави и всяка сутрин бодро да поздравяваме слънцето е нужно единствено да пазаруваме и да се храним разумно. И ето какво най-често похапвам и започнах да се чувствам чудесно.

Киселото мляко най-обичам от дете! Уникалният ни любим продукт съдържа полезни бактерии, белтъчини и витамини, които подсилват организма. А най-хубавото кисело мляко е домашно приготвеното. Аз си набавям прясно мляко от млекомат, а понякога пред съседния блок идва бусче на млекар от близкото село и продава продукт собствено производство… демек от кравите си. Имам мултикукър на Philips и с програма за йогурт си подквасвам мляко сама. Става божествено!

Сиренето на салата най върви! – шопска или само с домати и маслини, обичам го и ей така, когато просто отворя хладилника и гледам да чопна неща. Всеизвестно е, че нашето бяло саламурено сирене е признато по целия свят с хранителните си качества и полезност заради високото съдържание на протеини, соли, аминокиселини и минерали като калций, цинк, магнезий. Спомага възстановяването на организма след грип или стомашни неразположения. Аз съм поръчала на една колежка от работа, която купува с килограми от мандра, да взима и за мен.

А знаете ли, че пълнозърнестият хляб е една от най-ценните храни за хората? В пълнозърнестия хляб трябва да има пшеничен шрот и най-различни семена – сусам, мак, слънчоглед, лен, соеви зърна, овесени ядки и други… Съдържа полезни фибри, витамини и минерали, които доставят на организма необходимата енергия. Полезни са за диабетици, хора с висок холестерол, а за мен – за здравословен начин на живот и поддържането на перфектната диета. Лично аз предпочитам този на фирма Елиаз, който е вкусен и на разумна цена. Харесвам още с мюсли и немски ръжен хляб, пак на Елиаз.

Ябълка. Много плодове не се препоръчват за диабетици, хора с гастрити и колити, високо кръвно или затлъстяване. Ябълката обаче е универсална и подходяща за всеки. Не случайно британците са казали: „Една ябълка сутрин и лекарят не ти е нужен”. Вярвам им!

Риба и пиле. Това са може би единствените меса, които ям. Свинското ми е тежко, телешко приготвям рядко, а агнешко обичам, но само по празници. Пилешкото е източник на белтъци (идеално за подрастващите) и на селен (намалява риска от артрит). Освен това не е мазно и се смила лесно от организма. А риба гледам да похапвам поне веднъж седмично като купувам прясна и я запичам на фурна.

Има много начини да комбинирате тези полезни харни. Ето как го правя аз:

Сутрин: Препечена филия пълнозърнест хляб (купувам си от този на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне) с масло и сирене + билков чай/кафе
На обед: риба със салата
Следобед: 1 или 2 ябълки
Вечеря: пилешко с картофи или ориз + 1/2 кофичка кисело мляко.