Свикнали сме да подхождаме към различните от нас с предубеждение. Налагаме някакви странни стереотипи, отклонението от които често ни плаши. Всъщност точно това е причината за негативното отношение на повечето хора към различните от тях – страхът. Той е ирационален, абсурден и смешен на моменти. Но и не можем да съдим хората за техните лични страхове. Понякога обаче е хубаво да ги преглътнем и да не натоварваме околните с тях. Защото никой не е виновен за това как се чувстваме ние или още по-малко да се съобразяват с това.

Страхът обаче продължава да вилнее. Това е една от основните причини за негативното отношение към бежанската вълна в нейното начало. Навлизането на огромни маси от хора, с различна култура, ценности и религия. Заплахата за работните места и въобще за рутинния и установен начин на живот. Никой не иска да променя навиците си или да се съобразява с някой друг „пришълец“ в неговите очи.

Страхът е и причината за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той седи и в основата на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Страхът е бил основната причина да възстават хората срещу техническия прогрес или всяка човешка еволюция.

Неслучайно религиите оказват толкова силно и дълбоко влияние върху човечеството през годините. Те са обяснявали неизвестното и са контролирали масите, държейки ги в страх от Бога, от неговия гняв и най-вече от неизвестното.

Но замисляли ли сте се, че различието всъщност е красота и пъстрота на света в който живеем? Това е неговото богатство и уникалност. Щеше да е толкова скучно ако имаше само една човешка раса, една порода кучета, един цвят на очите, косата, кожата.

Това на което трябва да се научим е да се радваме на разнообразието на света…

 

Ако времето го позволява, от ранна пролет, та чак до късна есен в нашия квартал започваме с гощавките на открито и специално приготвените меса за барбекю за градина. Всеки от съседите имаше самочувствието, че е майстор на скарата и след всяко събиране се заканваха един на друг, че следващата седмица ще си покажат кое как се прави. В един момент споровете толкова се разгорещиха, че ние жените решихме да им спретнем кулинарни междусъседски войни.

Всеки от майсторите на скарата щеше да приготви ястие на своето барбекю за градина и да го донесе на определено място. Съдиите в надпреварата щяха да бъдат най-капризните, за които някой може да се сети – нашите деца.

Мъжете приеха предизвикателството с голям ентусиазъм, а за нас това беше повод за още едно междусъседско забавление. Подготовката беше трескава – мъжът ми ходи до специални кланици, за да избере най-прясното и качествено месо. Прекара сигурно половин ден на пазара, за да избере пресни и ароматни подправки, а ден преди предизвикателството, което им бяхме подготвили, започна да си приготвя месото. Значително време отдели и на маринатата която, според него, е неговото тайно оръжие. Рецепта, която научил от прабаба си и която придава на месото крехкост и страхотен аромат (обожавам да го ям). Също така, толкова се беше ентусиазирал, че поръча ново барбекю за градина от каталога на Зелена линия. Искаше не само рецептата му да бъде най-добрата в квартала, но и уредът, на който го готви, да няма равен на себе си.

барбекю със съседи

И ето, че уреченият ден настъпи. Още от сутринта започна трескава подготовка. Междусъседските кулинарни войни се превърнаха в празник за квартала. Децата очакваха с нетърпение да заемат и изпълнят отговорната си задача, а ние жените със сълзи на очите от смях, разказвахме една на друга за действията на съпрузите си.

На уреченото място всеки кандидат за майстор на скарата донесе своето творение. Имаше всякакви разновидности – пържоли (свински и пилешки), ребърца, бутчета, картофки с кожички и подправки, тиквички и патладжани, чушчици… Децата ни буквално си облизаха пръстите, а майстор на скарата така и не провъзгласиха.

Истината е, че денят беше прекрасен – с много усмивки, вкусна храна и добро настроение. След този ден продължихме традицията да се събираме. Нашето ново барбекю за градина, купено от Зелена линия, наистина обра точките. Е, поне в това съпругът ми победи.

В последно време веган обществото все по-яростно започна да критикува и осъжда тези от нас, които обичат да похапват месо. Причините, които изтъкват са цялата отговорност на човечеството към околната среда, равновесието на планетата и видоразнообразието. И най-вероятно са прави в твърдението, че ние хората имаме способността да унищожаваме почти всичко, до което се докоснем.

Агресивния и натрапчив подход на веганите обаче бързо си спечели много неприятели. Акциите им в защита на правото на живот на животните, провокира общественото мнение и дори скандализира много от хората. Абсолютно търсен и желан ефект от акцията им на бул. Витоша преди няколко месеца.

Ако погледнем от гледната точка на хората, които се хранят с месо, цялата тази “патардия” е напълно нелогична и дори от части абсурдна. За тях хората имат необходимост от веществата, които си доставят чрез месото, а така нареченото убийство на животните е нормален процес в природата, където по-големия и силен хищник изяжда всичко, което му попадне. По логиката на месоядните, веганите искат да се забрани на всички хищници в природата да се хранят с месо.

Ответната страна на твърди, че човекът, като разумно същество, би трябвало да поема отговорността си към планетата като жив организъм и към правото на живот на всяко едно създание на нея. Но с практиката си до този момент, хората са доказали, че имат способността да унищожават почти всичко, което ги заобикаля. Доказателство за това са хилядите изсечени дървета, застроени плажове, изкопани земни богатства и т.н. Когато става въпрос за храната, отглеждането на живи същества само, за да може в един момент да се превърнат в пържола в нечия чиния, за тях е повече от отвратителна.

Ето защо борбата е “безмилостно жестока”.

Но може би, независимо каква от двете тези поддържаме, е хубаво да се замислим на това какво е влиянието ни върху планетата. Право на живот имат всички живи същества, но по-силните оцеляват в природата, а специализираното отглеждане на животни за храна, не нарушава естественото биологично равновесие. Сега дали е отвратително да се яде месо или не, всеки сам си преценява.

 

Тъгата на творците

Posted on 17 Jul 2016 In: Раз-Лично

Битува схващането, че най-добрите произведения на изкуството, било то музикални, изобразителни, филмови, танцови или каквито и да било други, се раждат в творците по време на силно емоционални и предимно тъжни периоди. Дори в артистичните среди се вярва, че картините, от тежките периоди на художника, са по-високо оценявани от критиците, отколкото тези, които излъчват щастие и радост.

Това най-вероятно се дължи на силно емоционалните моменти, които са силен катализатор на творчеството, защо обаче по-въздействащите творби са именно тези, отразяващи негативни периоди? Отговорът на този въпрос едва ли е еднозначен.

Логичното обяснение е, че хората имат способността да изразяват положителните си емоции по съвсем по-обикновен начин. В повечето случай, когато човек е щастлив той не обръща внимание на това, защото има с кого да споели емоциите си и се чувства добре. Няма необходимостта да бъде разбран, да изкаже това, което му се е загнездило между гърдите и да търси съпричастност от околните. В негативните си периоди положението е точно обратното – човек има усещането, че никой и нищо не може да разбере какво е вътрешното му състояние. Това са облаци от емоции, които за творците се превръщат в страхотен катализатор на техния талант.

Освен това всички твърдят, че хората на изкуството са надарени с особена чувствителност към света, която пречупена през тяхната призма ражда произведения, които докосват, а някои остават вечни.

 

Времето, в което живеем сега е особено благоприятно за хората да проявяват своята индивидуалност и странности. Когато нашите родители са били млади, е било много по-трудно да бъдеш различен, пъстър, ярък и “артистичен”. И не говоря само за българските условия на социалистически тоталитаризъм, а за целия свят. По цялото земно кълбо, дори и в най-демократичните за онова време държави, хората, които са се различавали от общоприетите норми, са били гледани “с други очи”. Били са обсъждани, подхождано е към тях с недоверие и дори са били преследвани от закона.

Особено актуален пример е хомосексуалното общество. Дълги години тези хора са били принуждавани да се срамуват и крият от това, което са в действителност, което от своя страна е довело до огромно количество самоубийства и депресии.

В днешно време продължава да съществува едно особено мнение към хомосексуалистите, но в същото време и в голяма степен тези хора се възприемат по абсолютно нормален и обикновен начин. Което говори за едно чисто човешко израстване на обществото ни.

Следващият ми пример е свързан с една история, на която станах свидетелка. По улицата се разхождаха група пънкари с удивителни прически и цветове на косите си. Загледах ги, защото за мен бяха интересни и се възхитих  на времето и търпението, което са отделили да “зацементират” косите си в тези неестествени пози. До мен едни от продавачките в близките магазинчета, излезли на по цигара, бурно изразиха възмущението си от вида да младежите. Дори част от тирадата, която избълваха съдържаше и голяма доза насилие, което родителите на тези деца е трябвало да прилагат, за да ги вкарат в “правия път”.

Винаги съм обичала да задавам два въпроса, свързани със стереотипите – Дефинирайте “нормално”? и Кой определя какво е нормално и какво не?

Отговорите винаги са били строго индивидуални, а на практика почти никой не може да ми отговори кой определя тези норми. Обществото? Религията? Ценностната система – тя е различна за всеки човек. Тогава защо трябва да налагаме нашите виждания за живота на останалите?

За мое най-голямо щастие света ни се развива все повече в приемането на цветните, различни, нестандартни хора. За съжаление страхът е много по-голям, когато става въпрос за бежанците, идващи със своята различна култура, вяра, ценности, бит.

Дали светът ще успее бързо да “порасне” и да приеме и тези различни, ще разберем след време. А сега, за себе си можем единствено да следваме своето сърце и да не си позволяваме да живеем нечии чужд живот.

Какво е Диксит?

Posted on 26 Feb 2016 In: Раз-Лично

Когато обикновените настолни игри не са достатъчни, има Диксит. 🙂

dixit-2Това е нещо като покер на въображението. Сериозна съм! Диксит е игра, която се състои от два основни компонента – игрална табло тип “дъска” и карти за раздаване. Върху дъската има пулове/ фигури, с които участниците се придвижват. Картите от своя страна са много и могат да се допълват като се закупуват отделни комплекти.

Играе се с повече от 4 участници, но най-много 12. На всеки участник се раздават по 6 карти. Поставя се старт с Разказвача. Това е първият играч, изтеглен чрез жребии, който избира карта от своите и казва дума или разказва история, вдъхновена от рисунъкът върху нея. Поставя картата с лице надолу, така че никой да не знае какво точното изобразява тя. Останалите участници трябва да разгледат добре и изберат някоя от своите карти, която според тях отговаря на думата или историята на Разказвача. Поставят също с лице надолу върху първата. Накрая всички карти се разбъркват и обръщат. Всеки залага коя е картата на Разказвача.  Начисляват се точки според залозите и фигурите/пуловете на играчите се придвижват по определен начин по дъската до финала.

bord-games3Диксит е социална игра, защото при нея комуникирането между хората е на ниво опознаване на начина на мислене. Тя е асоциативна и развива въображението по неописуем начин. Едно е да кажеш на какво ти прилича рисунъкът на картите и съвсем различно да направиш такава история или да назовеш такава дума, че да накараш другите да се опитат да я претворят в карта от наличната им ръка.

Диксит е красива. Картите могат да бъдат разглеждани с часове. Диксит е полезна и за деца, защото ги учи да разказват. Ако бях учителка, съвсем сериозно бих избрала точно тази игра за час на класния ръководител.

А вие играли ли сте Диксит?

Красотата няма измерения. Красотата е всичко онова, което можем да наречем харизматично, чаровно, добро, по лична преценка. Тя се пречупва през индивидуалната призма. Така например за вас може нещо да е красиво, докато за мен – не. Или обратното. Щаблонът, който възприема обществото не важи във всички случаи и обстоятелства.

А какво ще кажем за самовъзприятието. Като цяло една част от хората имат високо самочувствие и се мислят за физически забележими, но друга част, при това по-голяма, не считат себе си за носители на подобни характеристики, просто защото са извън стереотипа. Те се възприемат за обикновени и съзнателно се опитват да бъдат просто различни, без надежда, че някога ще бъдат причислени към хубавците. Затрогващ е моментът, когато някой им каже, че всъщност са красиви.

Това видео е точно такова. То показва толкова много за човека и неговата богата на емоции душевност. Споделям го с вас и се надявам то да ви докосне така, както докосна мен.

Малките пакостници най-добре ще оценят всяко кулинарно творение и няма да се посвенят да ви кажат, ако глазурата на сладкиша ви е по-мазна или зърнеста, или пък като цяло десертът ви не е достатъчно сладък.

Ако искате да получите реално мнение за изпълнението на избрани от вас рецепти с шоколад, поканете деца да ги опитат. Това може да са вашите или съседските.

Защо децата са най-добрите дегустатори?

За да дегустираш, ти трябва чувствително небце, така казват, но всъщност имат предвид, че е необходимо развито обоняние и вкус. По-възрастните хора губят обонянието си с течение на времето и това води само до усета за солено, сладко, горчиво, кисело. Те не успяват да почустват отделните нюанси. Затова много често възрастни се оплакват, че дадено нещо няма вкуса като от едно време. Истината е, че не даденото нещо се е изменило, а по-скоро хората с възрастта са загубили чувствителността си.

Децата са свежи, млади, веднага могат да ви кажат какво им харесва и какво не. Чувствителни са към текстурата на храните, подправките и вида на сервираното като цяло. Те никога няма да посегнат към нещо, което не им изглежда достатъчно апетитно. Тази искреност е трогателна и много полезна в кулинарията.

girl-with-chocolate-muffinsАко ще изпълнявате рецепти с шоколад, вие първо трябва да имате предвид следните неща: каква рецепта ще изберете; шоколадът ли ще е основният вкус; кой шоколад е качествен, независимо дали избирате рецепта с тъмен или млечен шоколад. Всеизвестно е например, че Nestle се придържа стриктно към Quality for kids стандарти в своите десерти – от сладоледи до шоколади и шоколадови изделия. Затова Nestle шоколадите може би и за вас ще са добър избор. Подходящи са за топене, стъргане и печене.

Направете дегустацията под форма на игра:

1.Пригответе три различни десерта и сложете по малко парче в три чинии пред всяко дете. Общата рецепта може да е за мъфини, но вмъкнете различен вид шоколад – по-качествен и по-малко такъв/ бял или кафяв. Декорирайте чинията по различен начин;

2. Дайте на всяко дете дъска и маркер или лист и флумастер и го помолете да запише оценката си по 6-тобалната система;

3. Нека децата опитат от всяка чиния и дадат мнението си;

4. Накрая вземете предвид резултатите.

Ще се убедите, че децата ще харесат най-много десерта с най-качествените продукти.

След 30 години ще бъда точно на 54. Често се питам каква ли ще съм тогава и какво ще съм постигнала.

best-50s-haircut-sharon-stoneМного лесно мога да кажа от сега какво искам, но как ще се развие животът ми е съвсем различна работа.

На първо място бих искала да имам кариера, която, както съм започнала сега, да градя и занапред. Всъщност не ми се ще точно кариерата да ми е на първо място, но отдавна парите са неизменна част от общността ни и без тях сме за никъде. Така че, за да съм добре, трябва да разчитам на себе си и за това ми трябва кариера.

На второ място е добре да имам семейство, но не бързам. Като гледам как се разпадат браковете и как всеки се чуди на кого да изневерява, хич не ми се бърза да се женя. Ще си избирам дълго партньор и дори да се омъжа на 35 ще го направя само ако съм сигурна, че следващите години до края на живота ми ще мога да разчитам на този човек и няма да се притеснявам от разводи и семейни кризи поради неразбирателство. Деца също искам, но както казах – не бързам.

Искам да съм попътувала малко. Не много, но да съм видяла това и онова. Сама или с половинка – нямам претенции.

Представям си се деен човек. Не от тези, които висят по кафенетата, а по-скоро от тези, които се занимават активно с хобита, спортуват и ходят на различни мероприятия.

Също така си се представям със светло боядисана коса, светски дрехи, а не като онези вуйните по българските улици. Има много жени, които, след като станат семейни, се изоставят и заприличват на тетки. Започват да носят анцузи и широки пуловери. Аз се надявам да не съм от тези. Ще съм модерна.

И така, да съм жива и здрава, такава е представата ми като петдесетгодишна жена. А ти, читателю, как се виждаш на тази възраст?

Каквото било, било

Posted on 4 Jan 2016 In: Раз-Лично

Не, това не е песен на Криско или на друга популярна сред младите поп или рап звезда. Това си е един рефрен, който си ни е добре познат и си го повтаряме само за да се уверим, че все още го помним.

new-years-eve-globalСтъпихме в новата 2016-та година. Да ни е честита! Надяваме се да е по-добра от предходната и си пожелаваме всичко лошо да остане назад в миналото. Да е “било”, а хубавото “да бъде”. Тази вътрешна нагледа е доста полезна, защото в случването на нещо обикновено се съдържа магията на вярването. Естествена сугестия или така нареченото самоизпълняващо се пророчество, което ние сами си пророкуваме. А именно – силно вярваме, че бъдещето ще е по-добро и само заради това мислене го правим такова.

Силата на мисълта ни е много важна. Особено когато ни се е случило нещо не много приятно през изминалата година. Благодарение на всеобщото празнично посрещане на новата година ние психологически слагаме стена на миналото и посрещаме настоящето.

Всъщност колективната мисъл помага на индивидуалната да осъзнае. Затова е добре, когато някой е преживял нещо неприятно най-добрите му приятели или близки да му организират някакво тържествено събитие, в което съвсем ритуално се изпраща старото и се посреща новото. Така на чисто психично ниво ще се осъществи пречистването и поемането към бъдещето.

И така, приятели и читатели, независимо дали 2015-та е била по-благосклонна и добра за вас или има неща, които искате да си останат там, не забравяйте, че новата 2016-та ще бъде много по-щастлива и ви гарантирам, че ще е такава, само трябва и вие да сте убедени в това.