chris_davis_fstoppers_interview_image7През студентските си години имах един колега, който в един приятен ден между лекциите ми изтърси, че започнал да работи като модел и искал да се развива с това. Стана ми забавно – вярно, хубаво момче беше, но не очаквах, че има какъвто и да е потенциал, свързан с тази професия, при все, че учихме доста сериозна специалност, а за моделството не е нужно особено количество сиво вещество.

Няколко години работи в Джей Моделс, до затварянето й преди 10-тина години, след което се отказа от тази „професия“, и започна по-сериозна кариера, която отиваше повече на вече променения му семеен статус и детето, което чакаха с новата му съпруга. Причината да се откаже обаче не беше, че работата не му харесваше, а това, че единствената агенция, в която му предлагаха добри условия – спря да работи.  Няколкото му опита да работи с други български агенции стигнаха дотам той да се разочарова от пълната байганьовщина и тотална липса на професионализъм в тези агенции. Опцията му да замине да работи в чужбина беше немислима, защото искаше да живее със семейството си в София и никъде другаде.

Мисълта ми като цяло е, че много хора се отказват от нещо, към което имат страст, само защото в България няма все още никакви нормални условия за развитието на потенциала на младите хора. Поради все повече младежи напускат страната ни и търсят не просто по-солидно възнаграждение, а условия на работното място, ред, разбирателство, професионализъм, ориентираност около цели, а не пари и така нататък.

Тъжното е, че няма изгледи този експорт на кадри в България скоро да престане. Нужни са ни по-революционни фирми – като преустановилата дейността си Джей Моделс, където хората могат да се чувстват малко по-сигурни, уважавани и ценени, както и да получават нормални доходи.

Google+ Comments