дом

Добри причини за работа от вкъщи (част 1)
1600 1066 SveRaz

Моделът за работа в хоум офис вече не е само необходимост в обстановка на пандемия, но се оказа, че има и куп други предимства. Например работата от вкъщи не само спестява време на служителите, но така те могат да се справят по-добре със задълженията си, като обръщат внимание и на семейството си.

Четох наскоро, че изследователи от Станфордския университет са открили, че хората, които работят от вкъщи, са далеч по-продуктивни. След деветмесечно проучване изследователският екип стигнал до резултата от впечатляващите над 10% увеличение на производителността в домашна обстановка.

Причините за това са различни и варират. Например фактор е по-малкото разсейване от страна на колегите, когато сме в офиса, до повишената концентрация в познатата и уютна обстановка на дома. Пък и в спокойната семейна среда всеки би се чувствал по-продуктивен и мотивиран, нали?

Както вече споменах, домашният офис спестява и време. Много хора пътуват доста, за да стигнат до работното си място. За да избегнат трафика, задръстванията и да стигнат навреме, трябва да тръгнат доста по-рано от вкъщи, лишавайки се от пълноценен сън. Това напрежение, умора и недоспиване влияе негативно и върху работния процес.

Някои идват от други населени места и за целта имат доста разходи от финансова гледна точка. Особено ако работодателят не поема част от тях. И в този случай решението за домашен офис също може да помогне. И ако факторът път отпадне, служителят разполага с повече време не само за семейството си, но и за служебните си задължения.

Вие какво мислите?

  • SveRaz
  • 0

Забавата в многодетните семейства
1600 1067 SveRaz

В детството си израснах с много братовчеди и не изпитвах нужда да имам брат или сестра. Ето защо се изненадах, когато родителите ми ми съобщиха благата вест, че ще ставам кака. Първоначално не се зарадвах, но с нарастването на коремчето на мама, започна да ми харесва идеята да бъда опора и защита за някого. И в най-смелите си мечти обаче не си бях предстяла, че ще се превърна в сестричка не на едно, а на две човешки същества.

Ето така започна моята история като част от многодетно семейство. Кой да предположи, че семейството ни ще се увеличи едновременно с двама нови члена. Спомням си изумлението на баща ми, когато от родилния дом му съобщиха, че вече е горд баща на 3 дъщери. Когато прибрахме бебетата вкъщи, всички много се радвахме и за мен нямаше значение дали са момченца или момиченца, така бе и за родителите ми.

Първите месеци от отглеждането на близначките минаха спокойно и натоварващо единствено за майка ми, която трябваше да ги кърми. Но след шест месечинки мъницте започнаха да пълзят и да пипат всичко, което им се изпречи на пътя. След още толкова време проходиха, а след това и проговориха. Вкъщи се вдигаше голяма врява. Чуваше се само „Дай!“, „Това е мое“, „Не пипай!“, „Не там и не яж това“. Колкото и да обичам сестричите си, имаше неща, които си бяха само мои и не исках да ги споделя. Това пораждаше и голяма част от споровете ни.

С годините растяхме, играчките се трупаха, дрехите, суматохата… Пералното постоянно бе зарито с дрехи, мивката в кухнята преливаше от чинии и тави за готвене, плюшени мечета, моливи и боички навсякъде. Родителите ни сметнах за необходимо да се преместим в къща, която да събира всичките ни вещи и нас самите.

Така успяхме да нормализираме положението. Всеки имаше стая и задължения в новия дом. Но след това дойде друг период – този на гаджетата. Баща ни изпитваше паника при всяко наше излизане с момче. Чули сме хиляди лекции на тема мъжете и жените и как стават бебетата.

Вече пораснахме и всяка от нас пое по своя път – университет в друг град, командировки в чужбина, работа, ангажименти. Сега не живеем всички заедно в просторната къща, а се прибираме закратко. Родителите ни усещат вече симптома на „празното гнездо“ и им липса суматохата. Но щом ние трите се завърнем вкъщи, им припомняме какво е забава. Толкова сме шумни, че пак им се иска тишина.

  • SveRaz
  • 0

Готина врата и за гаража
150 150 SveRaz

seccdrsЕстествено, човек винаги първо се опитва да се погрижи за дома си, като в зависимост от реда на нещата, блиндирата врата е или първа, или последна. Аз от известно време си имам мое местенце, което обзаведох добре – по мой дизайн и избор на интериора, мебелите, пердетата и всичко, така че да се чувствам наистина у дома и да ми е уютно. Остана обаче още нещо, за което трябва да се погрижа, за да бъде всичко завършено – гаражът.

Доскоро той беше разхвърлян и мръсен – както повечето, понеже в някаква степен го ползвах и за килер. Хванах се обаче една неделя и го приведох във страхотен вид – от тогава се карам всеки път на половинката ми, като вземе нещо и не го върне обратно на определеното му място. И така, остана ми само да сменя старата, ръждясала, двукрила и нетипично грозна за моя дом врата 🙂

Решенията в това отношение не са много евтини, но реших да се спра на нещо качествено – врата, която се отваря нагоре и е с дистанционно. Като поразпитах колеги от офиса, един сподели, че неговата си е купил от известна българска фирма, чиито продукти обаче били произведени в Европа. Марката се казваше Secdoor и реших да проуча допълнително – имат 14-годишен опит в сферата и наистина, за разлика от повечето фирми на пазара, предлагат врати, проектирани и произведени в Европейския съюз.

След като разгледах каталога им, си избрах една чисто бяла врата и след консултация в офиса им за механизма за вдигане и сваляне, я поръчах. Монтажистите от гаражни врати Secdoor дойдоха само няколко дни по-късно и за няколко часа вратата беше перфектно монтирана.

И така, вече съм щастлива собственичка не само на уютен и добре обзаведен дом, но и неговото допълнение – модерен и приятен гараж 🙂

 

  • SveRaz
  • 0