Независимо от възрастта, хората обичат да слушат хубави истории, особено ако някой им ги разказва или чете. Неслучайно четенето на глас има значително влияние върху развитието на децата. Много родители се питат кога трябва да започнат да четат на децата си, а най-правилният отговор е – по всяко време, защото дори бебетата имат полза от него.
В някои семейства четенето на детски приказки е задължителна част от процеса преди лягане за малките и в същото време осигурява релаксация на възрастните. Децата се чувстват сигурни и защитени, когато почиват в прегръдките на мама или татко. Това е много важно за тяхното емоционално развитие.
За бебето, разглеждането на книжки с картинки заедно проправя пътя към четенето на глас. Освен това, действието му помага да опознае нови думи и да развие чувство за собствения си език. Разказите също учат младите слушатели как да се справят с някои житейски ситуации. Защото те се учат от своите герои как да се справят със страха, тъгата или гнева. Приключенията на говорещи животни и супер герои са не само вълнуващи, но и стимулират въображението на малките.
Ето защо е хубаво да превърнете четенето на книжки в любима семейна традиция. Като дете аз също обичах да слушам вълшебни истории и съм благодарна, че това повлия на по-нататъшната ми любов към книгите, четенето и дори писането.
А сега ви съветвам да посетите най-близката книжарница, да вземете любимата си книжка от детството или да изберете ново увлекателно четиво и да почетете – дали на мъничето вкъщи, или просто на детето във вас – няма грешен избор.
Колко красиво и колко дългоочаквано! „Крадецът на книги“ излезе на големия кино екран. Как съм го пропуснала, сама не знам.
Още по трейлъра се вижда колко красиво е пресъздадена историята и смятам, че книгата действително го заслужава. Ако не сте чели романа, горещо ви препоръчвам да го направите, преди да се запознаете с екранизацията.
Първото, което ще ви грабне, е невероятната стилистика. Веднага след като прочетете само няколко страници ще се почувствате одухотворени. Ще започнете да мислите различно – абстрактно, цветно, богато. Защото писателят Маркъс Зюсак е истински творец и пресъздава чрез словото си не само действие и реплики. Той придава звук, допир, аромат.
Гледам видеото и си мисля, че и актьорите са подбрани много добре. Точно така си представях малката Лизел и нейното ново семейство. А Макс изглежда развълнуван, досущ като в книгата.
В последно време се замислям и наблюдавам по-съсредоточено навиците на хората около мен. Забелязвам, че има някои неща, които много от моите познати правят и с които сякаш са свикнали още от малки.
Така например не само аз си пускам телевизора сутрин, докато хапвам не защото го гледам или следя какво се излъчва в момента, а за да „шуми нещо“.
Чудя се, това значи ли, че сме свикнали от малки да не седим на тишина? Искаме постоянно да има някакви звуци около нас. Може би затова често си пускаме и да звучи музика около нас, било от телефона, било от плеър или другаде. Правят го най-вече учениците и студентите, докато пътуват в градския транспорт. Обаче в разни магазини и офиси също често се чува, че е пуснато радио, нали? А вие докато шофирате, не го ли слушате също? Мисля, че подобно поведение е просто навик, придобит от детството.
Нещо подобно е и хапването на определен тип храна. Каквото сте яли от малки и ви е харесвало, това ще обичате да похапвате и като пораснете. Аз например много харесвам сладолед и шоколад. Не само защото са ми вкусни, но и защото като малка не ми даваха да ям по много от тях. А каквото ти е ограничавано, ти е най-сладко, нали.
Има още много примери и съм сигурна, че ако се огледате около вас, ще ги видите. Вероятно не можете да заспите вечер без да прочетете няколко страници от книгата на нощното ви шкафче, защото… преди са ви приспивали с приказки? Или си пускате телевизора, или гледате филм на компютъра, защото винаги това е бил вечерния ви „ритуал“? А може би вече се сетихте за по-добър пример?
Мнението ми е, че много от хората предпочитат да добият представа визуално, от големия екран с напредналите кино технологии, отколкото да прочетат малката книжка със захабени странички. И двата варианта имат своите добри и не чак толкова добри страни. Да го прочета на книга, може би е по-добрия вариант, от гледна точка на това, че задействаме фантазията си, осмисляме отделни ситуации и образи, представяме си ги докато четем, размишляваме и филма се „разиграва” в главите ни, също така, това е начин да обогатим речника си, което е винаги от полза за всеки от нас, но от друга страна е малко неудачно да те поканят приятели на кино, а ти да им отговориш – „Не благодаря, мисля да прочета книгата”. Другия вариант е да излгледам желания от мен филм, като се има в предвит големия напредък на кино технологиите, и огромния интерес на киноманите, което означава, че има защо да отидем на кино. Единствения недостатък е в това, че гледайки определен филм, е невъзможно да добиеш представа, каквато добиваш когато прочетеш книгата. Това ограничение не е приятно и поради тази причина все още съществиват почитателите на хартиения носител. Хора от всички възрастови групи имат интерес към режисираното изложение на голям екран. Да прочета книгата или да гледам филма – правете това което ви харесва, важното е да се забавлявате.