Posts By :

SveRaz

SveRaz

Люти чушки у дома
150 150 SveRaz

Типично, в домашни условия се отглеждат декоративни растения. Някои видове палми и цъфтящи ни привличат погледа и ни карат да се гордеем със своите зелени любимци. Напоследък в доста модно се превърна отглеждането и на подправки, независимо дали имаме къща или живеем в апартамент. На терасата, на перваза, в дневната или в определено кътче от кухнята. Някои проявяват повече творчество и използват жилищното пространството, за да превърнат затвореното помещение в истинска градина.

Но какво ще кажете за плодовите растения? Вярно е, че някои си имате малки лимонови дървета, но това съвсем не е толкова необичайно като това да си посадиш домати, краставици или люти чушки на терасата, например. А още по-необичайно е, когато тези три изброени плодни растения са в самия ти дом.

home-chili-peppersНаскоро видях, че и дори се обзаведох, с чудесни чушчици. Алено червени, много лютички,  които при това са неописуемо вкусни (ако обичате пикантната храна, разбира се). Когато ги видях на витрината на цветарския магазин, първо си помислих, че са от тези декоративните тревисти саксийки, чиито плодове не стават за нищо друго, освен за украса. След това цветарката ме убеди, че точно тези стават и за похапване и аз си ги взех. За да не изглежда много градински кухнята ми, а по-скоро закачлива, добавих малка фигурка, прикачена към дървена пръчица. Забучих я в саксията. Представлява много люто черно коте, т.е животинка, която гледа сърдито над чушките.

Получи се забавно. Минавам, поздравявам намръщения пазител на лютия плодов зеленчук, откъсвам една или две, измивам и добавям към салата, сърмичките или слагам на масата, всеки да си избира с какво да си хапва. Понякога препичам и овкусявам с оцет, сол и олио. Стават душички. А ти какво отглеждаш у дома?

  • SveRaz
  • 0

Болест ли е старостта?
150 150 SveRaz

life pillНе се бях замисляла за старостта като болестно състояние, но ето че модерни изследвания като че ли се опитват да ни кажат точно това. Преди няколко дни четох статия в американско онлайн издание, че учени се опитват да излекуват остаряването като измислят медикамент, който да поддържа живота ни до около 120 години, при това още по-сензационното е, че идеята е този лек да ни поддържа млади или поне да ни помага да не изглеждаме на видима възраст над 40 години.

Фантастично! Представяте ли си?

А може би не… Първоначалната ми изненада и еуфория от новината бе заменена със съмнение, а след това с нежелание да чета повече. Защото се сетих за тези две неща.

Първото е… как е хрумнало на някого изобщо да разглежда старостта като болест. И си отговарям на този въпрос – все пак болестта води до трансформация на клетките в организма, до видими изменения във вида и прочие. Ако погледнем така на нещата то измененията, до които води старостта – отпускане и изсушаване на кожата, износване на организма и спад в имунитета в последствие на което се появяват други болести… – да тогава може да се каже, че старостта е много неприятна.

Бленуваме за вечна младост, защото тя носи красота, сила, потентност. Всички искаме да имаме физическата възможност да се радваме на живота и да градим за децата си свят, в който те ще живеят по-добре и по-дълго и в по-голяма безопасност.

Но дали това наистина е възможно? Ако опитите за тестване на този медикамент започнат сега, резултат евентуално ще има след около 20 години при непрекъснати изследвания на жизнените показатели на хората, върху които се извършва тестването. При това никой не би могъл да знае колко дълга би могла да бъде продължителността на живота на тези хора, след като са приемали лекарството. Затова ще трябва да се наблюдават от екип учени до последния им час и да се установи точната причина за напускането им на земния им път. Като включим и възможността за странични ефекти и тяхното отстраняване, то бих могла да заключа, че все пак откритието на такъв източник на по-дълъг живот ще отнеме поне век.

Дори след век… колко ще струва едно такова лекарство? Моят отговор – толкова много, че няма да има масово производство, а само отбрани ще могат да си го позволят. Като не става дума само за богаташи, а може би за хора с власт или такива, поставени на стратегически позиции, за които власт имащите ще сметнат, че трябва да бъдат поддържани – като папата, например. След това идват президентите на Великите сили, монарси и знатни шейхове.

Предвиждам, че по-висока продължителност на живот на едни, ще доведе до много мъка и страдание за други. Периодите на едно и също статукво ще са по-дълги, по-дълги ще са и управленията, животът ще се цени по-малко.

Независимо дали старостта се приема като болест или не, лекът би предизвикал много повече беди, отколкото радости. Вие как мислите?

  • SveRaz
  • 2

Направи си сам коледен подарък
150 150 SveRaz

Има доста време до коледните празници, но ако трябва да сме честни, времето фррр…. ей така ще литне. Преди да сме се усетили, ще вземем заплата и ще трябва да разпределяме оскъдните доходи– кое за храна по празниците, кое за допълнителни разходи, покрай посрещане на гости, за пътуване и за подаръци и изненади за обичаните хора.

Ако сте майки, сестри или млади момичета, притежаващи и капчица талант, тогава вие имате едно изключително предимство пред много други хора. То е, че можете да сами да изготвите уникални бутикови подаръци. С идеите ще ви помогна мъничко аз, защото много хора от скромност и не вяра в собствените способности, не мога да се ориентират точно какво могат да направят.

Скъпи майстори и майсторки, най-чудесният подарък за представителките на нежния пол е гривна. Има хиляди варианти да направиш такава. Доверете се на сръчността си и вижте в Интернет, че има особено много варианти. В това отношение много ще помогне сайтът Pinterest, където ще отриете дори инструкции за създаването на какви ли не джунджурии.

Подари картина на обичан човек. Не е нужно да е шедьовър. Все пак най-големите творби приличат на домашни цапаници, а ти можеш да вложиш много усет, особено ако знаеш каква е обстановката и цветовата гама в дома. Направи геометрични фигури, налепи различни материали и създай колаж или пък използвай шаблони с различни флорални елементи.

Кукла за ключодържател. Това ще зарадва всеки с приключенски дух. Можеш да направиш като топче с очи от копчета или мъниста за мъж или като коте или пиле – за жена. Трябва ти само плат и малко памук.
Ако пък си доста талантлив в рисуването, винаги можеш да изрисуваш порцеланова, стъклена чаша или буркан.

home made

Обложките или разделите за книги ще трогнат всеки четящ човек, а идеалната добавка към коледните подаръци е красива ръчно направена картичка.

Заемайте се дами, а защо не и талантливи господа, защото ноември преполови вече и ей сега ще дойде Коледа 🙂

  • SveRaz
  • 0

Най-красивите международни празници
150 150 SveRaz

Различните народи следват свои специфични традиции и уникални обичаи, според които устройват религиозните и етническите си празници. По света са се създали неподражаеми чествания на различни поводи, чиято слава постепенно се разнася надлъж и шир по цялото земно кълбо. Ето защо много народи стават приемници на чуждоземни празници и макар да нямат свои обичаи в това отношение, те са доволни да превърнат скучния ден в нещо повече от обикновен делник. Кои са едни от  най-красивите празници, придобили популярност извън пределите на собствените си държави?

1. КОЛЕДА. Дядо Коледа. Най-голям празник на християнските народи. Но излиза малко извън чисто религиозните обичаи. Като цяло сред източните православни страни е била до не отдавана разпространена идеята за Дядо Мраз и подаряването на подаръците на Нова година, като Коледата сама по себе си остава чисто християнски ден. Дядо Коледа обаче е един такъв мил и симпатичен образ, който умилява, а идеята за получаването на подаръците малко по-рано, при това с елени и шейна, кара малките деца да го обикнат. Така Коледата превзема кажи-речи 4 континента – Европа, Северна Америка, части от Южна Америка и Азия (броим като 1, тъй като и двата на са цели), както и Австралия.

2. Свети Валентин. Това си е чисто католически празник, който обаче носи послания за най-истинската и изпълваща емоция – любовта. Затова много страни по света не могат да минат без Ден на влюбените, а самият светец Свети Валентин остава само за католиците.

3. Ден на жената. Няма по-трогателно нещо от това да се нарочи ден за почит към майката, жената, даваща живот и носеща в себе си способността да създава живот. Тъкмо за това този празник е универсален и световно тачен.

4. Холи. Независимо традициите, независимо религията, красотата на индийския празник Холи превзема света. Борбата с цветен прах, забавлението, създаването на положителни емоции, които правят всички щастливи е същественото. Все повече страни организират своеобразни пъстри битки на този ден най-вече за радост на деца и тийнейджъри. holi dog

5.Хелоун. Наближаващият празник набира все по-голяма популярност. Но не с религиозната си значимост, а с настроението, което създава, заради възможността на хората да се маскират и да си правят бели. А маскарадът и пакостничество не знайно защо привлича всички ни. Не може само във Венеция да има фестивали с маски и само в Рио де Жанейро да се предрешават екзотично. Идеята на Хелоуин да се маскираме за да гоним злото е десет пъти по-привлекателна и печели, просто защото се крием зад мисълта, че помагаме на доброто. При това кой го интересува, че трябва да е страшен в облеклото си. В много страни забравяме за зомбитата, а сме секси вещици, палави дяволчета или мъжествени Зоровци.

Сещате ли се за още красиви международни празници или празници, които добиват международна известност?

  • SveRaz
  • 3

Кой ще ни представя тази година на детската Евровизия?
150 150 SveRaz

След като миналата година Крисия, Хасан и Ибрахим достигнаха до 2-ро място на Детската Евровизия, домакинът на тазгодишното шоу ще сме ние самите. Това превръща конкурсът в голямо преживяване за България. Известни са дизайнът на сцената и водещите. Факт са и редица участници от други страни.

Тази година Слафи Трифанов и екипът му се заеха със задачата да излъчат новия победител в Евровизия за деца, като задачата им бе да изберат глас, а след това да създадат музика за текст с печеливша мелодия и съдържание.

И ако все още не сте чули избора на България за 2015 година, моля на вашето внимание – Габриела Йорданова и Иван Стоянов и техните „Цветовете на надеждата”:

  • SveRaz
  • 1

Сватба през есента! Защо не?
150 150 SveRaz

Масово влюбените двойки планират сватбите си през пролетта или летните месеци. Прекрасното топло време им дава възможност да изберат леки сватбени одежди, да изберат тържество на открито, а гостите да се възползват от отпуските си и да присъстват на събитието. Заедно с това младоженците могат да отидат на мечтания меден месец в собствената си чудесна държава, когато времето е слънчево и предразполага към почивка и забавления. А в офисите… почти никой на никого не липсва, защото сезонът е отпускарски и проекти и задачи вървят бавно. Всеки е някъде.

Неудобството на такива сватби обаче е, че те трябва да се подготвят от рано, тъй като всеки се жени и местата и датите са ограничени. Най-трудно се съчетават място, ден и час за църковен и граждански брак и ресторант. Като включим и стаи за гостите, пристигащи от далеч… планирането изисква търпение и доста добра организация.

Какво ще кажете обаче за сватба през есента? Защо не, наистина? Есента не е непременно най-дъждовният сезон, тъй като и през пролетта не знаете дали точно на вашия празник няма да има буря, така че и да вали, ако подберете мястото добре, ще имате празненство на закрито и топло място. Дните през септември и началото на октомври винаги са били топли. А септември е доста услужлив с празниците си около Съединението и Независимостта на България. Мога още доста предимства да ви изброя. Като например: сватбите през есента се организират много по-лесно, защото дните не са така натоварени откъм резервации; много курорти и хотели приемат гости, а ресторантите работят в пълния си професионален състав; времето не е нито много топло, нито много хладно и идеалните температури позволяват да се забавлявате без да прегреете и да се изморявате;  за финал – ще имате много по-интересни снимки, есенна /различна/ украса на вашия ден и нестандартни преживявания. Последното предимство е, че фотографите и ди джеите ще са на ваше разположение, просто защото няма да са така заети, както през лятото.

Меден месец? Гърция, Черна Гора, Хърватска, Италия, Испания, а защо не и на планина тук в България или в някой хотел със Спа, където да се глезите всяка минута.

Есента е чудесен сезон за сватба, не мислите ли? 😉

fall wedding

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • SveRaz
  • 2

За вкусовете, хората и още малко кашкавал Lacrima в повече
150 150 SveRaz

Хората имат различни, различни, много различни вкусове. За това никак не е чудно, че понякога дори партньори в живота трудно се напасват що се отнася до хранителни навици. Лично аз имам близки приятели – двойка, които са абсолютни противоположности в това отношение. Той обожава кисели неща, а Тя примира само като чуе думата „шоколад”. Обожава сладко и почти всяка сутрин, както той самият се оплаква, все се опитвала да го тъпче с бисквити, с кексчета и подобни. За секунди полудявал от нейното упорство. Но това не е повод за раздяла. В редица семейства, дори в собственото ми откакто се помня, винаги са се приготвяли по две или три различни гозби. Родителите ми от край време са почитатели на меродията. Докато ние децата не понасяхме никакви зелении и побутвахме всичко на една страна. Ровенето в чинията накара майка ми да запретне ръкави и да готви двойно. Затова пък щом ни попитаха какво искаме – пиле с картофи, кашкавалка и пица бяха винаги първи в списъка с желания.

bread-with-cheese_И до днес си падам все по едни такива кашкавалени ястия. Фен съм на млечните продукти и по-специално на кашкавала, както стана ясно. Слагам го на всичко. Щом правя салата  – тя непременно трябва да е овчарска или нещо от сорта – режа кубчета кашкавал! Вечер за мезе – тънки резени кашкавал! Ако ям филия сутрин – кашкавалка! Правя ли пица – кашкавалът трябва да е обилно разстелян отгоре! Не се шегувам. Изобщо. Но и не смятайте, че постоянно се тъпча с това. Не. Но такова е най-често поведението ми що се отнася до тази храна. При това напоследък избирам Lаcrima. Не знам защо – няма обяснение. Ей така, хареса ми. Мисля, че си техния кашкавал си е един много хубав български кашкавал, както се казва.

Казват, че ние сме това, с което се храним. И наистина. Храната до известна степен калява душата и тялото ни, а така се изгражда и характерът. Затова съм забелязалa, че вегетарианците имат по-нежна структура. Децата на вегетарианците, които също са задължени да се хранят без месо, са бледи, тънки, болнави, без особено настроение. Хората, които хапват повече месо, са някак по-педантични, изискващи, дори агресивни. Хората, чиито живот е отдаден на сладкото, пък са много емоционални. Най-вече в крайностите – или много нерешителни, депресирани, меланхолични, с внезапни изблици на еуфория, или безкрайно засмени и вечно нахилени. Аз пък съм човек на млечните продукти. Може би на това се дължи мекостта на характера ми – тиха, толерантна, добричка. Хапвам си и мляко, кисело предимно, и сирене, и любимия ми кашкавал… и така. А сега като откривам вкуса на марката с латинското, италианското, както искате го наречете, име Lacrima, вярвайте ми, като го похапвам върху пица, вътрешно се чувствам някак по изискана, някак по-така… нали разбирате… хапвам си финес и апетит.

Разни хора – разни идеали. А аз пък мисля – разни хора, разни вкусове.

  • SveRaz
  • 2

Различната красота…
150 150 SveRaz

Имаше една авторка на любовни романи. От онези, чрез които разпускаш, четейки ги – неангажиращи, вълнуващи семки за люпене през свободното време. Само, че от онези малко по-стойностните – не секс роман, а исторически любовен рома с идеалните добри герои, които минават през много парапети, докато стигнат до своя Хепи енд и защитят перфектната си страстна и романтична любов.

Та три книги, които четох като студентка в първи курс, което не е много отдавана, помня и смятам в един момент да потърся пак из мрежата или при букинисти и да препрочета. Историята започва с три жени, които се срещат случайно и си помагат в кофти ситуация. Опознават се и бързо разбират, че много си приличат. Веднага стават добри приятелки. На сватбата на първата всяка взима кичур коса от останалите. Младоженката страда от уреден брак и другите я уверяват, че ако й се случи нещо, просто трябва да изпрати кичур коса по пощата и те веднага ще дотичат, където и да са. И така всяка поема по пътя си. Подробности не помня много.

Те обаче не са типичните героини – красиви до припадък, с цял рояк обожатели зад гърба си. За разлика от другите не блестят с кой знае каква красота. Авторката описва трите жени като представителки на трите основни типа, които страдат от различни комплекси и не могат да повярват, че някой би ги избрал за половинки и би ги обикнал, заедно с всичките им недостатъци. Първата е леко заоблена в ханша, с едра гръд -представителка на по-пухкавите, но не възпълна или дебела, а с тънка талия, изящни китки и стройни бедра – леко небрежна и не суетна, но с хубаво лице и голямо сърце. Доколкото си спомням, тя трябваше да се справя във висшето общество. Втората е доста слаба и изключително не надарена откъм женски форми, но за сметка това има поразителни очи, огромна къдрава коса и силно тяло. Тя попада във военен лагер. Третата е стройна с приятна фигура, но е наследила големия нос на баща си. Не се смята за красавица, не мечтае да се омъжи, затова се отдава на наука. Но съдбата има други планове.

perfect bodyТогава изведнъж започнах да забелязвам, че и по телевизията са тръгнали кампании, в които показват не онази натрапена ни, стереотипна красота – руса коса, пухкави устни, сини очи, голям бюст и дълги крака, а обръщат повече  внимание на красотата във всичките й измерения. Типичен пример са рекламите на „Дав“, които изпращат и до днес послание, че красотата е усмивка и сияйна кожа. И действително, не е нужно да сме големи красавици, за да сме красиви. Красотата се крие  излъчването и това е най-важното. Хубаво е да сме различни, а не барбита под матрица.

  • SveRaz
  • 0

(Не)зависимостите в нашия живот
150 150 SveRaz

Честит празник, скъпи сънародници! – нали така казва Президентът.

Всичко е чудесно, но днешният ден ме кара да се замисля доколко ние самите сме независими. Любимите ни фрази като „свобода и независимост“ де факто не са толкова верни. Ето ви пример. Искате много да отидете на почивка с цялото си семейство в средата на октомври във… Виена, да речем.

НО:

1. Трябва ви разрешение за отпуск – вашето и на партньора ви.

2. Трябват ви необходимите средства за екскурзия;

3. Нужно е да направите резервации и да си осигурите транспорт.

Ето, че дори и за най-малкото нещо – като това да си осигурите приятно прекарване, ПРИЯТНОТО на прекарването зависи не от вас, а от много други хора. Шефът, който евентуално може и да не се съгласи да ви даде отпуск. Парите, които могат изведнъж да ви потрябват за ремонт или друго. Резервацията, която в последния момент може да пропадне. Всяко едно от тези неща, а има и още много други, ви карат да се съобразявате, да влизате в рамки, да взимате едно или друго решение в съответствие с породената ситуация….

Е, независими ли сте? А свободни ли сте да правите всичко? Това е възможно, ако вие сте си шеф и имате неограничен финансов ресурс. Но шансът това да се случи е доста малък. Първо трябва да сте избрали подходящо поприще, когато е било нужно да избирате, да преценявате хората, с които ще правите бизнес, да сте безкрайно съобразителни и да предприемате рискови крачки в ежедневието си.

Е, честит ви празник на Независимостта отново, зависими мои приятели. Зависими от времето, нравите, обществото и от собствените си житейски решения.

independence

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • SveRaz
  • 0

Кое ни пречи да видим таланта?
150 150 SveRaz

Всеки е чувал за Адам Ламбърт. Ако не сте чували точно името му, то няма как да не сте чували неговата музика. Почти всяко радио я върти, почти всяка музикална телевизия излъчва негови клипове. Адам е талантливо момче и още от дете се занимава с музика. Любимец е на публиката на Мюзик Айдъл в Америка и всеки очаква да спечели, тъй като над 2 милиона зрители гласуват за него по време на цялото предаване. В нощта на финала обаче в интернет излизат провокативни негови снимки, които изваждат на показ сексуалната му ориентация. А именно – Ламбърт е хомосексуалист. Това автоматично го прави втори в класирането. След драматичния финал на Мюзик Айдъл милион разгневени фенове изразяват публично мнението си в социалните мрежи, че мнозина са променили вота си поради предразсъдъци, което е срамно. Дори реалният победител, с много по-нисък, бледнеещ глас на фона на плътния тенор на Ламбърт, казва, че това е лудост и не той заслужава да спечели наградата.

По какво съдим талантливите хора?

По сексуалната им ориентация? Или по етническата им принадлежност? Наблюдавайки обкръжението си, смея да твърдя, че макар и в 21 век, обществото ни не приема различните, колкото и да твърди  и да се кълне в обратното. Повечето хора ще изберат не по съвест и по природни дадености, а по етническа, религиозна принадлежност, пол и прочие и прочие… Ламбърт е само един пример.

Лично аз мисля, че различният не трябва да бъде пренебрегван. Той не ми пречи и бих общувала с него. Бих била приятел. Единственото, което би ме шокирало, е той да афишира спецификите на своята различност на показ, на публично място. Независимо дали това означава, че той е сексуално различен, ром, мюсюлманин, будист или друг. Както аз пазя моите характерни особености за мен си и за дома си, така се надявам и те да ги пазят за себе си.

По мое мнение, Ламбърт с нищо не дразни и не афишира. (Вижте, Азис е друга работа и там имах голямо дразнене.) Музиката, разбира се, като тип и популярност е на светлинни години, на галактическо разстояние, но разбрахте какво искам да ви кажа. А сега вижте произволно избрана от мен песен на Ламбърт и си направете свои собствени изводи:

  • SveRaz
  • 0