Posts By :

SveRaz

SveRaz

За произвола, банковото мошеничество и КТБ…

150 150 SveRaz

… Трите думи, които изравниха значението си. Особено в моите очи. Корпоративна търговска банка, с мажоритарен собственик Цветан Василев, тотално се срути в очите ми и за мен дълго време ще си остане пример за недалновидна и безотговорна банкова политика. Първо, защото се отнася некоректно към клиентите си като използва спестяванията им за свои собствени користи цели. Второ, защото в много отношения Цветан Василев се показа като недостоен човек, опитвайки се да пренасочи вниманието си към собствените си нарушения и да хвърли обвинения за състоянието си към трети лица и да завоалирано да обвини медиите, че вдигат излишен шум, че работят за чужди интереси и че повдигнатите към него обвинения са неоснователни.

bbВсъщност единственото, което правят медиите е в този случай да защитават обществения интерес. А той е свързан с темата, на която човек е най-докачлив –  пари. Необходимостта в ежедневието ни, което за съжаление поддържа образованието, здравето и успехите ни в личен план. Когато някой обаче се гаври с парите на хората си заслужава последствията.

Търговският регистър не лъже. Заинтересованите могат да влязат  в системата и да проверят. В медиите излезе информация за фирмите, чрез които Василев чрез Корпоративна банка е надвишил кредитните експозиции,  с които не само е извършвал измами, но и директно нарушил Закона за кредитните институции. Е, кажете ми това не е ли произвол и мошеничество. След като станаха ясни тези открития хората тръгнаха да си теглят парите от банката, защото никой няма да повярва на приказките, че разкритията всъщност били политически спекулации и че в основата им стояли други дългове и разправии. После в медиите изтече вътрешно писмо от служител на банката, та ситуацията стана още по-заплетена.

Но независимо всички тези отвличащи вниманието трикове, репутацията на КТБ тотално се срина. Дълго време никой няма да и вярва, независимо колко се опитва Василев да чисти репутация, той маскари положението още повече като се самооплита в медийна и публична мръсотия. А хората не обичат скандали. Скандалите водят до съмнения. А банка и съмнение е много лошо уравнение.

Минали истории

150 150 SveRaz

Книжна вълна явно ме е завладяла. Лошо няма. Като записах за книги ще продължа и днес…

Специфичната „обич“ към книгата е много странно явление. Тя или те посещава като дете и не те оставя до края на живота ти, или някой един ден ти отваря очите за неизмеримия свят между страниците, или пък, както не си чел никога, в един  момент ти препоръчват роман, започваш да четеш и се влюбваш до живот. Така действа това странно хартиено пособие за ума. Влезе ли веднъж в живота ти нямаш нито силата, нито волята да я оставиш.

10569062_10152537245380498_191605649810302792_nПомня, като дете бях доста буйна и понякога мечтателна. Едно от любимите ми занимания беше да отмъкна книга и да се шмугна на някое скришно място, където да останем само аз и тя насаме. Това бяха едни от най-спокойните ми и най-пълноценни мигове. Често в игрите си представях, че съм Пипи и имам своя вила Вилекула, представях си какво ли ще е да имам перка на гърба си или пък как бих реагирала ако срещна Дяволче. А… и разбира се имах голямото желание да боядисвам огради.

Тогава нямаше интернет, нямаше социални мрежи и съответно ние децата имахме много повече свободно време да изживяваме приключения. А ако искахме да разкажем случка можехме да я хиперболизираме, водехме само отбрани приятели на местата, които бяхме открили, вместо да ги постваме в мрежата. Бяха романтични и мистични времена, в които имаше повече лично пространство, повече детски тайни, които решавахме да посветим само на малцина. Днес попаднах на тази снимка във фейсбук и не се сдържах да я споделя и тук. Мисля, че много наподобява на моето детство и ми връща скъпите спомени, за които пиша…

Павел Вежинов, фантазията на българския гений

150 150 SveRaz

blue-butterflies-20741-1920x1200Днес по-сериозно:Едно от най-добрите български произведения, които съм чела, е повестта Бариерата на Павел Вежинов. Ако имате време, хвърлете й един поглед. Кратка е, чете се  много бързо и мен лично ме накара да се замисля за някои неща. След нея прочетох още няколко неща от Павел Вежинов и всичките ми допаднаха, но Бариерата си остава на челна позиция.

Наскоро разбрах, че тази година се навършват 100 години от рождението на този (поне за мен) български гений на литературата. Сигурна съм, че ще има различни чествания и събития до 9 ноември, когато е рождения ден на твореца, но ето една малка стъпка на уважение, която можем да предприемем.

Семейството на Вежинов създаде страница във фейсбук по случай неговата годишнина. Не ви карам да я харесвате (освен ако не искате, разбира се), но поне я разгледайте. Този човек наистина заслужава да го запомним.

Кой е любимият ми сладолед?

150 150 SveRaz

Close-up-of-ice-creamЛято е, топло е… което означава, че е сезонът на сладоледите.

Забелязали ли сте как през последните няколко години се появяват все нови и нови видове сладолед? И ви се иска да ги опитате всичките. Raffy, Afreddo, Nestle, Delta и останалите производители ни предлагат все нови и нови варианти.

Нагледах се на доста странни вкусове, сред които козунак, дъвка, мента, шам фастък и т.н. през по-нормалните като йогурт, чийзкейк, тирамису, (не)обичайните плодови вариации и още различни видове. Аз обаче най-много си харесвам вкуса „Течен шоколад” (понякога известен като Milky Way) – това е комбинация от бял и кафяв сладолед с обилна заливка от течен шоколад тип Notella. Преяжда ми се от него само, докато го описвам колко е вкусен. Отивам да си взема един!

Експедиция „Ничия река” или приключението на 4 необикновени жени

150 150 SveRaz

Thumbnail2Амур не е само латинското име на бога на любовта, макар че според мен това е най-известната асоциация. Купидон, Ерос, Амур… все същия образ на крилат младеж с лък и любовни стрели ми изниква в съзнанието. Но!

Амур е името и на една река. Всъщност тя е сред 10-те най-дълги реки в света, като се простира на „скромните? 4440 км. Извира от Яблоновия хребет в Русия, най-големите й притоци са Шилка и Аргун, като накрая се влива в Охотско море чрез естуар. Реката минава също така през територии на Монголия и Китай.

През лятото на 2013 г. четири жени се отправиха на експедиция по поречието на тази отдалечена река. Отне им 2 месеца да приключат своето пътуване, което ги срещна с неподозирани трудности, препятствия и емоции.

През април тази година официално беше излъчена премиерата на филма, заснет по тяхното пътуване. Nobody’s river или Ничия река проследява приключението на тези четири авантюристки и отвежда зрителите на далечно и интересно пътуване. Филмът очевидно си заслужава, защото още с премиерата си на филмовия фестивал 5 Point Film Festival в гр. Карбондейл, щата Илинойс, печели награда The Spirit of Adventure (Духът на приключението).

На този етап свободен достъп има само до трейлъра на филма, но дори само по него си личи, че ще е интересна документална продукция (особено за по-екстремно настроените зрители).

Обичате ли да има цветя в дома?

150 150 SveRaz

Няма спор, че цветята са неизменна част от аранжировката и атмосферата на домашния уют. Аз също обичам цветята, но някак си все не ми върви в грижите с тях.

Бяха ми подарили роза в саксия. Наред с нея, получих и подробни инструкции за отглеждането и. Намерих едно кътче на балкона, където слънцето грее в определени часове на деня и поставих саксията там. Поливах я всеки ден, е понякога забравях да го правя, но отмина време и една сутрин с радост видях, че е цъфнала. Поради някаква причина обаче на следващия ден листенцата от цветовете бяха окапали, а  по листата от стъблото имаше някакви петна. Не мина много време и розата изсъхна окончателно. По- късно ми казаха, че това е била някаква болест по растенията.

Вторият ми опит беше с кактуси. Те не са особено капризни, имат нужда главно от слънце и не толкова от вода.  На мястото на розата вече стояха  две саксии с бодливи кактуси. При тях не беше толкова голям проблем, ако понякога забравя да ги полея.  Една приятелка отглеждаше същите кактуси и веднъж, когато я посетих на гости забелязах, че нейните са цъфнали. Опитах да сменя почвата в саксиите на моите, местих ги на различни места из апартамента, но така и не цъфнаха.

Днес проблемът с цветята в къщи е решен от две огромни вази, в които се намират букет от всякакви видове изкуствени цветя. Ако трябва да спорим относно дали е по-добре да гледаш живи растения  или да имаш имитация на тях, безспорно естествените ще спечелят спора. Но за някой като мен, на когото не му върви със саксийните цветя, изкуствените са приемлива алтернатива.

Дългите писма на ръка

150 150 SveRaz

article-2232611-09122B64000005DC-290_634x673 Днес ме е обзела една ретро вълна. Помните ли едно време как пишехме дълги писма на ръка? Те съдържаха толкова емоция, толкова творчество и бяха израз на уважение и престиж. Харесвах тези писма и отдавана си мисля с носталгия за това как отварях пощенската кутия и откривах плик, запечатан с марка, а върху марката неотменните кръгъл и вълнообразен печат.

С нетърпение ги разпечатвах с ножче и зачитах на глас: “ Мила Светле….“ Помня също големия ентусиазъм, с който си  оформях място за писане. Купувах хубава хартия, точно както през 19 век, писалки с меки писци, имах си даже ножче за хартия с уникалната дръжка с форма на ангелче и, разбира се, купища разноцветни пликове – жълти, розови, сини и зелени. Никога не ползвах традиционните бели, че даже винаги ги изрисувах отгоре, сякаш марката не беше достатъчна украса. Тогава бях в гимназията и често ходех през ваканциите на село. С приятелите ми кореспондирахме единствено по този уникален начин месеци наред.

Сега пораснахме ли, какво ли, комуникацията драстично се промени и романтиката във взаимоотношенията ни се изпари. Нямам предвид, че вече не поддържаме връзка – напротив, но онова, което споделяме не е така красиво, изпипано и не доставя същата емоция. Смятам, че Интернет и мобилните връзки окончателно съсипаха традицията да пишем писма.

Преди упражнявахме почерка си, днес тренираме пръстите си в бързо откриване на бутоните на клавиатурата. Преди се стараехме да зарадваме човека, към когото адресирахме послание. Имахме си специални ритуали на писане, търсехме дълго картичка, а ходенето до пощата си беше празник. Помня още вкуса на лепило върху езика си, когато запечатвах писмото, виждам се как рисувах цветя и листа точно на залепената сгъвка и как питах колко дълго ще пътува писмото ми от Добрич до Лом.  След седмица следях до прозореца кога ще мине пощальона.

Днес само си отварям лаптопа. Влизам си в пощата или във фейсбук. Написвам два реда, пращам емотикона или в най-интересния случай – избирам готино арт изображение и натискам ИЗПРАТИ. Не, че не е удобно или че не е готино. Но е скучно и някак безлично, няма я романтиката и не караш отсрещния да се чувства специален…

 

Джос Стоун – готината певица, която открих наскоро

150 150 SveRaz

Сигурна съм, че в музикалната индустрия има много млади и талантливи изпълнители, за които не сме чували по една или друга причина.

За мен Джос Стоун беше една от тях, защото наскоро чух за нея и нейните песни. Оказа се, че момичето има не само богата дискография, но и филмография. Откакто й преслушах част от песните в youtube малко по малко започнах да ставам фен на тази млада изпълнителка. Тя е в стил малко е кънтри, малко хипи, малко поп и… доста свежа.

Със сигурност Джос Стоун не е непозната за всички, но ако има е един човек, който не я е чувал препоръчвам му тази песен. Мисля, че на мен ми стана любима.

Архитектурни приумици

150 150 SveRaz

home-trends-green-homeКолко различен може да бъде един дом. Отговорът: Много. Различността се превръща в съвременно архитектурно решение, което ни удивлява, но понякога и възмущава. Днешно време нови сгради с разчупени форми просто никнат като гъби в големите и по-малки градове. Бизнес зданията ни очароват с кули, колони, геометрични фигури и дори гипсови орнаменти, само и само да предадат по-добър и конкурентен вид на сградата. Съвременните архитекти слагат акцент върху витрини, стъклени стени, отворени пространства и огледални повърхности. Използват се много материали като гранит, метал и стъкло.

Тази тенденция се пренася и в проектирането на жилищни сгради. На фокус са големите тераси, козирки, ниски или скосени тавани. Екзотиката обаче е само отвън. Вътрешно много апартаменти или къщи изглеждат крайно нефункционални. Не рядко съм влизала в помещения с нетипични прозорци, издължени стени, прилични на вградени триъгълници стаи, дълги и тесни като коридори бани. Помещенията изглеждат много Арт, ала обзавеждането им ще е цяло емоционално и финансово предизвикателство, защото за разлика от талантливите архитекти с визия за бъдещето, мебелните къщи не произвеждат триъгълни легла или трапецовидни дивани. Никъде не съм виждала и кръгли шкафове. А лошо разпределеното вътрешно пространство прави помещението напълно неизползваемо.

Понякога не е нужно да бягаме от традицията, за да създадем нещо различно. Мога да се сетя за уникални къщи от камък и дърво, които са избрали свеж външен вид, за  сметка на традиционно и удобно разпределение на вътрешното пространство. А смятам, че удобството при живеене, покриващо стандартните норми е най-важно и понякога нововъведения и архитектурни приумици не са необходими.

Направи си сам: рисувана керамика

150 150 SveRaz

7274-aya_header Здравейте, приятели и читатели! Днес в блога за различните ще намерят място ръчно изрисуваните предмети. Основен акцент поставям върху рисуваната керамика. Страшно много я харесвам – при това смятам, че няма по-уникален начин да обзаведеш дома си, или да зарадваш любим човек. Това би бил страхотен подарък, най-напред защото никой друг няма да има същия, а след това, защото знаеш, че човекът се е постарал да потърси такова нещо, а защо не и да направи сам. Всъщност на Запад ръчно изработените вещи – от картички, до чинии, драперии, плетени шалове, рисувани чаши, са много търсени и изключително скъпи. Водят се бутикови, което допълнително вдига стойността им. Ако искате и вие да си направите такива, следвайте инструкциите:

Всичко което ви трябва е чисто бяла порцеланова чаша/ купа/ чиния, бои, оризова хартия, маркер или фулмастер и четки за рисуване, разбира се.

paint-mug-2-7b-new-monsterБоите, с които се рисува керамика, са много видове. Можете да ги намерите в арт магазините като задължително споделете с магазинера какво смятате да правите с тях.  Ако ще рисувате порцеланова чаша ще ви питат дали ще полагате гланц след това. Вашият отговор трябва да е НЕ. Изберете наситен цвят и тънка и дебела четка. Преди да започнете работа почистете добре съда, който ще рисувате – не трябва да е прашен или мазен. Ако искате първо да го скицирате можете да използвате обикновен черен флумастер. Той се трие лесно. Но това все пак зависи от вида на порцелана. Ако случайно забележите, че не се трие, подложете оризова хартия като рисувате с маркер върху й – директно положена върху съда. Рисувайте на воля, а след това оставете боята да изсъхне. Четете добре указанието на боичката. Някои предполагат след изсъхване изпичане на 150 градуса за 30-40 минути. Тези бои са за предпочитане. Ако смятате да използвате за храни и напитки, ако не изпечете съда, рисунката ще започне да се бели под въздействието на миялни препарати.