Здравейте! Още от малка мечтая да стана лекар или модел.Когато завърших средното си образование трябваше да реша по кой път да поема и дълго размишлявах. Моите родители са медицински работници и те разбира се ме насочваха да кандидатствам в тази посока. Да обаче аз страшно много се страхувам от кръв и тази идея категорично отпадна. Мои познати не веднъж са ми правили комплименти за външния ми вид. Казваха ми, че имам прекрасни сини очи и идеално тяло. А и височината ми отговаря-висока съм над 180 см.
Много пъти съм се чудила дали да не кандидатствам в някоя модна агенция или да изкарам курс за модели. По принцип съм и доста фотогенична. Забравих да Ви спомена, че когато бях ученичка се организира конкурс за красота на девойки от училището. По принцип не желаех да участвам, но съучениците ми ме навиха. Така се явих с известна доза притеснение, облечена в прекрасна бяла рокля. Приятелките ме гримираха и направиха прическа. Да Ви кажа не можах да се позная. Жури бяха учители от училището ми и след техния вот успях да грабна първото място. Наградата беше символична, но пък начина, по който ме подкрепяха и гледаха всички беше незабравим. След това имах още повече обожатели.
Като всяка жена и аз искам да съм в крак с модата и гледам модни телевизионни канали и чета различни модни списания. Интересувам се и от модните агенции в България, за съжаление доста от тях фалираха покрай финансовата криза, като най-известната – Джей Моделс, която затвори врати в края на 2007г. Пътувала съм доста и според мен в България са най- красивите жени в света, жалко, че не са достатъчно добре оценени у нас.
Наскоро се сдобих с шофьорска книжка и вече мога да споделя, че удоволствието от шофирането за мен е голямо. От начало бях плаха и неуверена, но щом седнах сама зад волана, отпуснах се и потеглих мъжката :). Много ми харесва да управлявам автомобил и тези дни се чудя на къде да отпраша. Много ми е приятно да шофирам вечерно време, тъй като града е спокоен и няма движения, тихо е и си карам с голям кеф. Вечерно време карам бавно и се оглеждам натам-насам, много ми е забавно. Винаги съм се чудила какво им е толкова хубаво на мъжете като карат, а сега ги разбирам чудесно. С прости думи, удоволствието идва от там, че един или повече от един тон метал, е в ръцете ти и се подчинява на командите ти. Харесва ми шофирането на дълги разстояния, отпусната съм и се наслаждавам на откриващия се пред мен път. Освен удоволствие, да умееш да шофираш е едно голямо предимство. Чрез шофьорската си книжка, много хора си вадят заплатите, тъй като работата им е свързана с автомобила, независимо дали е лек автомобил, камион или друго превозно средство. Добре е всеки който има право да се снабди с шофьорска книжка и веднага да сяда зад волана и да шофира. Не се знае, един ден може книжката да вади пари на някой от нас.
Актуална към момента е темата за забраната на пушенето на обществени места. Много хора може би са недоволни от този факт, но на мен лично много ми допада, че няма да е задимено по заведенията и нощните клубове. Ще споделя, че аз също съм пушач, но не обичам да се храня или да танцувам и да си пия питието, а помещението да е задимено. От известно време с приятелките ми посещаваме ресторант, в който на първия етаж е забранено да се пуши и искам да отбележа, че аз и момичетата се чувстваме прекрасно без цигарен дим. Въздуха е свеж, дрехите ни не миришат както обикновено на цигари, а на приятния ароматизиран въздух в заведението. Разбира се по някое време на престоя ни, започва да ни се пуши, но излизаме навън и това ни спестява доста цигари и същевременно пари. Сигурна съм, че доста от страстните пушачи няма да се примирят с мисълта, че ще излезнат на заведение и няма да пушат вътре, а трябва да излезнат навън. Аз и компанията ми, вече свикнахме с този факти и въпреки, че повечето сме пушачи, както споменах по-горе не се притесняваме да прекараме една страхотна вечер в заведение без тютюнев дим където не се чувства необходимостта от никотина, а и не забравяйте, че да се пуши вече не е модерноо 🙂
Тази година съм много разочарована от сезоните, като не се оправдаха очакванията ми нито за зимния, нито за летния сезон. Зимата беше дълга и студена, а пролетта е мрачна и дъждовна. Може би има доста хора като мен, които не са останали доволни от тези факти, но на природата никой не може да се влияе. А къде е слънцето се питам аз, това дългоочаквано слънчице, което всеки чака и всеки му се радва. Едни го чакат за да му се насладят на неделния поход, други го чакат за да прекарат час или два на пейката в градинката под слънчевите лъчи, а трети чакат слънчевите лъчи, които ще напълнят плодовете на посевите им. Сегашното мрачно и мокро време скапа настроението ми и нито ми се излиза, някъде, нито ми се стои вкъщи, дори не знам какво искам и какво трябва да направя, че да си приповдигна падналото настроение. Накрая може би ще отида да се понамокря малко вън на дъжда. С нетърпение чакам да се събудя в идните пролетни сутрини, когато слънце е огряло в стаята ми, но за сега се питам – къде е слънцето? Искам да топло, свежо утро, осветено от слънце, ухаещо на влагата от изпаряващата се роса по тревата. Когато ми се случи това утро, първата ми работа ще бъде да го споделя тук 🙂
