Искало ли ви се е да си направите спонтанно уикенд бягство, някъде далеч от градската суматоха и злободневие? Аз изпитах този копнеж и просто действах импулсивно. Времето навън беше приятно, затова събрах скромна, но сериозна групичка ентусиасти и просто тръгнахме. Някъде.
Не знам дали съм ви споделяла, но аз съм човек, който предпочита спокойствието на планината, пред шумните морски дискотеки, например. Затова, макар и неясна, дестинацията щеше да бъде планинска. И беше. Поехме към Белмекен.
За съжаление не се бяхме подготвили за преход до върха, затова крайната ни точка беше язовирът. Именно за него искам да ви разкажа. Или по скоро за чувството, което изпитваш, наслаждавайки се на дивната му красота.
Язовир Белмекен е от онези места, които спират дъха ти и те карат да се влюбиш от пръв поглед. Загледан в синята шир, се губиш в дивната му хубост и всичко, което чувстваш е, свобода.
Природата, въздухът, водата, гледката към върха, обгърнат в мъгла, но все така величествен – всичко това на мен ми носеше чувство на безвремие. Осъзнаваш, че работата няма да избяга, че животът кипи в населените места, че всеки е погълнат от ежедневните си задължения. А тук? Цари спокойствие. Времето е спряло, природните картини са застинали в непреходна красота и всичко, което ти остава е, да запаметиш тези образи в главата си и да се оставиш моментът да те завладее.
Така че, ако имате нужда да се отпуснете, да се освободите от напрежението и изясните мислите си, съветвам ви да посетите язовир Белмекен. Пътят до него е хубав и се стига лесно, а гледката и чувствата си заслужават.
Белмекен – да се изгубиш в красота
