Раз-Лично

Експедиция „Ничия река” или приключението на 4 необикновени жени

150 150 SveRaz

Thumbnail2Амур не е само латинското име на бога на любовта, макар че според мен това е най-известната асоциация. Купидон, Ерос, Амур… все същия образ на крилат младеж с лък и любовни стрели ми изниква в съзнанието. Но!

Амур е името и на една река. Всъщност тя е сред 10-те най-дълги реки в света, като се простира на „скромните? 4440 км. Извира от Яблоновия хребет в Русия, най-големите й притоци са Шилка и Аргун, като накрая се влива в Охотско море чрез естуар. Реката минава също така през територии на Монголия и Китай.

През лятото на 2013 г. четири жени се отправиха на експедиция по поречието на тази отдалечена река. Отне им 2 месеца да приключат своето пътуване, което ги срещна с неподозирани трудности, препятствия и емоции.

През април тази година официално беше излъчена премиерата на филма, заснет по тяхното пътуване. Nobody’s river или Ничия река проследява приключението на тези четири авантюристки и отвежда зрителите на далечно и интересно пътуване. Филмът очевидно си заслужава, защото още с премиерата си на филмовия фестивал 5 Point Film Festival в гр. Карбондейл, щата Илинойс, печели награда The Spirit of Adventure (Духът на приключението).

На този етап свободен достъп има само до трейлъра на филма, но дори само по него си личи, че ще е интересна документална продукция (особено за по-екстремно настроените зрители).

Обичате ли да има цветя в дома?

150 150 SveRaz

Няма спор, че цветята са неизменна част от аранжировката и атмосферата на домашния уют. Аз също обичам цветята, но някак си все не ми върви в грижите с тях.

Бяха ми подарили роза в саксия. Наред с нея, получих и подробни инструкции за отглеждането и. Намерих едно кътче на балкона, където слънцето грее в определени часове на деня и поставих саксията там. Поливах я всеки ден, е понякога забравях да го правя, но отмина време и една сутрин с радост видях, че е цъфнала. Поради някаква причина обаче на следващия ден листенцата от цветовете бяха окапали, а  по листата от стъблото имаше някакви петна. Не мина много време и розата изсъхна окончателно. По- късно ми казаха, че това е била някаква болест по растенията.

Вторият ми опит беше с кактуси. Те не са особено капризни, имат нужда главно от слънце и не толкова от вода.  На мястото на розата вече стояха  две саксии с бодливи кактуси. При тях не беше толкова голям проблем, ако понякога забравя да ги полея.  Една приятелка отглеждаше същите кактуси и веднъж, когато я посетих на гости забелязах, че нейните са цъфнали. Опитах да сменя почвата в саксиите на моите, местих ги на различни места из апартамента, но така и не цъфнаха.

Днес проблемът с цветята в къщи е решен от две огромни вази, в които се намират букет от всякакви видове изкуствени цветя. Ако трябва да спорим относно дали е по-добре да гледаш живи растения  или да имаш имитация на тях, безспорно естествените ще спечелят спора. Но за някой като мен, на когото не му върви със саксийните цветя, изкуствените са приемлива алтернатива.

Дългите писма на ръка

150 150 SveRaz

article-2232611-09122B64000005DC-290_634x673 Днес ме е обзела една ретро вълна. Помните ли едно време как пишехме дълги писма на ръка? Те съдържаха толкова емоция, толкова творчество и бяха израз на уважение и престиж. Харесвах тези писма и отдавана си мисля с носталгия за това как отварях пощенската кутия и откривах плик, запечатан с марка, а върху марката неотменните кръгъл и вълнообразен печат.

С нетърпение ги разпечатвах с ножче и зачитах на глас: “ Мила Светле….“ Помня също големия ентусиазъм, с който си  оформях място за писане. Купувах хубава хартия, точно както през 19 век, писалки с меки писци, имах си даже ножче за хартия с уникалната дръжка с форма на ангелче и, разбира се, купища разноцветни пликове – жълти, розови, сини и зелени. Никога не ползвах традиционните бели, че даже винаги ги изрисувах отгоре, сякаш марката не беше достатъчна украса. Тогава бях в гимназията и често ходех през ваканциите на село. С приятелите ми кореспондирахме единствено по този уникален начин месеци наред.

Сега пораснахме ли, какво ли, комуникацията драстично се промени и романтиката във взаимоотношенията ни се изпари. Нямам предвид, че вече не поддържаме връзка – напротив, но онова, което споделяме не е така красиво, изпипано и не доставя същата емоция. Смятам, че Интернет и мобилните връзки окончателно съсипаха традицията да пишем писма.

Преди упражнявахме почерка си, днес тренираме пръстите си в бързо откриване на бутоните на клавиатурата. Преди се стараехме да зарадваме човека, към когото адресирахме послание. Имахме си специални ритуали на писане, търсехме дълго картичка, а ходенето до пощата си беше празник. Помня още вкуса на лепило върху езика си, когато запечатвах писмото, виждам се как рисувах цветя и листа точно на залепената сгъвка и как питах колко дълго ще пътува писмото ми от Добрич до Лом.  След седмица следях до прозореца кога ще мине пощальона.

Днес само си отварям лаптопа. Влизам си в пощата или във фейсбук. Написвам два реда, пращам емотикона или в най-интересния случай – избирам готино арт изображение и натискам ИЗПРАТИ. Не, че не е удобно или че не е готино. Но е скучно и някак безлично, няма я романтиката и не караш отсрещния да се чувства специален…

 

Джос Стоун – готината певица, която открих наскоро

150 150 SveRaz

Сигурна съм, че в музикалната индустрия има много млади и талантливи изпълнители, за които не сме чували по една или друга причина.

За мен Джос Стоун беше една от тях, защото наскоро чух за нея и нейните песни. Оказа се, че момичето има не само богата дискография, но и филмография. Откакто й преслушах част от песните в youtube малко по малко започнах да ставам фен на тази млада изпълнителка. Тя е в стил малко е кънтри, малко хипи, малко поп и… доста свежа.

Със сигурност Джос Стоун не е непозната за всички, но ако има е един човек, който не я е чувал препоръчвам му тази песен. Мисля, че на мен ми стана любима.

Архитектурни приумици

150 150 SveRaz

home-trends-green-homeКолко различен може да бъде един дом. Отговорът: Много. Различността се превръща в съвременно архитектурно решение, което ни удивлява, но понякога и възмущава. Днешно време нови сгради с разчупени форми просто никнат като гъби в големите и по-малки градове. Бизнес зданията ни очароват с кули, колони, геометрични фигури и дори гипсови орнаменти, само и само да предадат по-добър и конкурентен вид на сградата. Съвременните архитекти слагат акцент върху витрини, стъклени стени, отворени пространства и огледални повърхности. Използват се много материали като гранит, метал и стъкло.

Тази тенденция се пренася и в проектирането на жилищни сгради. На фокус са големите тераси, козирки, ниски или скосени тавани. Екзотиката обаче е само отвън. Вътрешно много апартаменти или къщи изглеждат крайно нефункционални. Не рядко съм влизала в помещения с нетипични прозорци, издължени стени, прилични на вградени триъгълници стаи, дълги и тесни като коридори бани. Помещенията изглеждат много Арт, ала обзавеждането им ще е цяло емоционално и финансово предизвикателство, защото за разлика от талантливите архитекти с визия за бъдещето, мебелните къщи не произвеждат триъгълни легла или трапецовидни дивани. Никъде не съм виждала и кръгли шкафове. А лошо разпределеното вътрешно пространство прави помещението напълно неизползваемо.

Понякога не е нужно да бягаме от традицията, за да създадем нещо различно. Мога да се сетя за уникални къщи от камък и дърво, които са избрали свеж външен вид, за  сметка на традиционно и удобно разпределение на вътрешното пространство. А смятам, че удобството при живеене, покриващо стандартните норми е най-важно и понякога нововъведения и архитектурни приумици не са необходими.

Направи си сам: рисувана керамика

150 150 SveRaz

7274-aya_header Здравейте, приятели и читатели! Днес в блога за различните ще намерят място ръчно изрисуваните предмети. Основен акцент поставям върху рисуваната керамика. Страшно много я харесвам – при това смятам, че няма по-уникален начин да обзаведеш дома си, или да зарадваш любим човек. Това би бил страхотен подарък, най-напред защото никой друг няма да има същия, а след това, защото знаеш, че човекът се е постарал да потърси такова нещо, а защо не и да направи сам. Всъщност на Запад ръчно изработените вещи – от картички, до чинии, драперии, плетени шалове, рисувани чаши, са много търсени и изключително скъпи. Водят се бутикови, което допълнително вдига стойността им. Ако искате и вие да си направите такива, следвайте инструкциите:

Всичко което ви трябва е чисто бяла порцеланова чаша/ купа/ чиния, бои, оризова хартия, маркер или фулмастер и четки за рисуване, разбира се.

paint-mug-2-7b-new-monsterБоите, с които се рисува керамика, са много видове. Можете да ги намерите в арт магазините като задължително споделете с магазинера какво смятате да правите с тях.  Ако ще рисувате порцеланова чаша ще ви питат дали ще полагате гланц след това. Вашият отговор трябва да е НЕ. Изберете наситен цвят и тънка и дебела четка. Преди да започнете работа почистете добре съда, който ще рисувате – не трябва да е прашен или мазен. Ако искате първо да го скицирате можете да използвате обикновен черен флумастер. Той се трие лесно. Но това все пак зависи от вида на порцелана. Ако случайно забележите, че не се трие, подложете оризова хартия като рисувате с маркер върху й – директно положена върху съда. Рисувайте на воля, а след това оставете боята да изсъхне. Четете добре указанието на боичката. Някои предполагат след изсъхване изпичане на 150 градуса за 30-40 минути. Тези бои са за предпочитане. Ако смятате да използвате за храни и напитки, ако не изпечете съда, рисунката ще започне да се бели под въздействието на миялни препарати.

 

Предложи брак на Св. Валентин

150 150 SveRaz

Каква по-прекрасна дата да предложите брак на любимата жена от Празника на влюбените! Не бъдете срамежливи, мъже. Ако сте се решили на Голямата стъпка, изберете най-романтичния ден в годината. Половинката ви със сигурност ще го оцени. Имате още седмица да помислите как точно ще оформите изненадата си.

А аз междувременно публикувам едно различно предложение, направено през 2011 година. Enjoy!

)

Ива Механджийска и фондация Аз съм

150 150 SveRaz

Както може би знаете от блога ми, правя всичко възможно когато мога да помагам на хора, изпаднали в нужда с малки дарения като дрехи, храна или друго. При положение, че държавниците ни не полагат адекватни грижи за тях, принудени сме ние – хората със сърце да го правим.

ivaХаресва ми, че се създават все повече организации и благотворителни инициативи, които да се борят за правата на нуждаещите се, както и да им помагат материално и морално. Инициатива за пример е тази на Мтел, насочена към приемната грижа: „Приеми дете. Създай бъдеще.“, благодарение на която стотици деца всяка година биват подпомагани при настаняването си в приемен дом. Наскоро разбрах и за една нова фондация, чиято цел е да помага на деца в институции, както и на хора с тежки заболявания или увреждания – „Аз съм“ на модела Ива Механджийска, която след преминаване през огромни лични премеждия, е решила да обърне живота си на 180 градуса и да помага на страдащи хора.

А как по-добре би била да направи това, освен с подкрепата на контактите си в модата и шоубизнеса? Преди Коледа фондацията е направила своя дебют с благотворителен търг, на който известни лица са предоставили свои бутикови артикули и предмети със сантиментална стойност за продан с наддаване, парите от които са били дарени на домове за изоставени деца точно преди светлия празник.

Кампанията са подкрепили някои от най-красивите жени в България, начело с Никол Станкулова, Диляна Попова, Деси Зидарова, както и много модели, лица от малкия екран, Светослав Кантарджиев, веригата хипермаркети LIDL, и други.  Ако имате възможността, на сайта www.imfoundation.eu дарение можете да направите и вие 🙂

Много хора в България страдат и имат нужда от помощ, но за съжаление биват игнорирани. Най-жално ми е за децата, които просто нямат друг избор, освен да видят някои от най-грозните страни на живота още в детството си… Е, ако не можем да направим друго, то поне нека им помогнем материално или да ги посетим  – така ще разберат,  че все пак има хора на този свят, които мислят за тях и им съчувстват.

Коя можем да наречем Преуспяла жена

150 150 SveRaz

В края на годината обикновено си правя равносметка за постигнатото. Днес ме вълнува въпросът: какво трябва да сме оставили зад гърба си, за да се наречем преуспели жени и можем ли като плетем пуловери, пишем романи, или работим във фабрика да станем такива? Уловката тук е, че богат съпруг не се брои, а единствено и само собствените заслуги.

Много социолози изтъкват, че за да се изкачим до върха на успеха се изискват няколко значими качества – съобразителност, дързост и голяма упоритост. Всичко останало се научава в процеса на работа или идва в последствие. Известното списание Форбс

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-qformat:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:10.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:115%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
посочва 14 преуспели жени в света, без заслугите на никого другиго. Сред тях са Джоан Роулинг, която благодарение на писателската си дарба натрупа милярд долара с историята за магьосника Хари Потър, а сега се труди и над други жанрове, Джулиана Бенетон, първоначално плела шалове, а след това основала прочутата Фирма  United Colours Of Benetton. Сред имената са и Опра Уинфри, Дорис Фишър, Розарилия Мера и др. Успехите им са удивителни, а славата им световна. Едва ли като млади са мислели, че ще се прочуят дотолкова.

shutterstock_119560360И за да успокоя всички онези жени, които искат да преуспеят, но едва ли скоро за тях ще пише в списания катоФорбс , бих искала да споделя, че според мен блестящата кариера не е толкова значима. По мое мнение да си преуспяла не се измерва единствено с финансовите средства, които си натрупала. Важно е жената да има професия, която да и носи достатъчно доходи, за да се облича с качествени дрехи, да ухае на хубав парфюм, да си позволи вечеря в изискан ресторант, да отиде на театър или кино, да пътува поне веднъж годишно в чужбина. Но освен изброеното, с таг Успяла бих означила тази, която има здраво семейство и любящ съпруг. Която умее да съчетава работата с домакинството, удоволствието и отглеждането на деца.
Няма значение колко си богат, когато душата ти е празна. А най-големият човек е сърцатият и добър човек. Аз мисля, че истинския напредък в живота се измерва с две неща -здраве и щастие. Ако индикаторите показват плюс, значи сме постигнали достатъчно.

Зимна почивка в Цигов чарк

150 150 SveRaz

Измина и тази трудна и страхотна година от живота ни. В нейния край обаче, аз реших, че съм заслужила да си взема малко по-дълга почивка от обикновено, и стартирах празниците една седмица по-рано. Тази седмица решихме да посветим само на връзката ни с приятеля ми, като отидем на красиво и спокойно място и се забавляваме заедно. Все пак на Коледа нямаше да сме заедно – всеки с роднините си, а на Нова Година ще сме с приятели.

От два месеца си бяхме набелязали едно красиво вилно селище, което се намира до Велинград и Цигов чарк ,  научихме за него от промоция в Грабо, откъдето си купихме ваучери за две нощувки с вечеря и си направихме резервация за делничните дни в седмицата преди Коледа.

Когато пристигнахме, там вече имаше сняг и природата беше много красива, а освен това и селището беше страхотно празнично украсено. Нощувахме в хотелската част на селището, стаята беше просторна и удобна, с всичко нужно. Прииска ни се следващият път да дойдем с приятели и да наемем някоя от луксозните вили, които все пак не са особено скъпи.

Починахме си много добре. Разходихме се и из околността – ски пистата до Цигов чарк, в романтичния Велинград, до Батак и Пещера. Макар да беше студено, успяхме да се насладим и на красивата природа, с която Западните Родопи са надарени. В общи линии, прекарахме си чудно и влязохме в „Коледен режим“. Сега вече сме готови да се устремим към празниците с пълна сила 🙂