Monthly Archives :

юни 2014

Френски маникюр
150 150 SveRaz

Френският маникюр винаги е бил на мода. Стилен, елегантен и подходящ за всяко облекло и случай. Много подхожда на бизнес дамите. Тъй като и аз го предпочитам пред повечето – днес споделям едно видео, в което е показано как да си направите професионален маникюр у дома.

Доста е лесно, нали? На пазара вече има всякакви материали, които ще ви улеснят.

  • SveRaz
  • 0

Новата колежка
150 150 SveRaz

Ще да започна една интересна тема за коментари, тъй като това което ще споделя, ме кара да се чувствам некомфортно на работното си място и в известна степен ме напряга. Вероятно и Вие сте изпадали в подобна ситуация, а може би вече се питате за какво става въпрос ?

Проблемът ми, ако може така да се нарече е новата колежка на работното ми място. Спокойно, не реагирайте, аз също нямам абсолютно нищо против младите кадри. Напротив винаги съм предразположена към тях, помагам им и се отзовавам, когато имат нужда от помощ, но почакайте да Ви споделя как ми действа новото попълнение на екипа. Още с влизането сутринта и започва да се оплаква, всява напрежение и паника.

internet-jobs---online-data-entry---work-from-home-jobs---join-today_1Е, как да започна работния си ден хубаво с чаша кафе и добро настроение ? Въпреки доста завоалираните намеци, които й се правят, тя или не се усеща или иска да ни мъчи, еми ще потърпим пък може и да свикнем едни с други. Сега се убеждавам и разбирам колко трудно се сплотява колектив и колко трудно се работи с голям брой хора или работна група. Въпреки всичко, не съм отказала да й окажа помощ, все пак нали трябва да се научи. На всеки трябва да се предостави възможност за реализация. Може би напрежението тези дни ми дойде в повече и за това се получи този монолог в главата ми.

  • SveRaz
  • 0

Трудните гости
150 150 SveRaz

Току-що изпратих гост. От тези хора, които имат собствено мнение и отричат чуждото. Той едва ли ще седне тук да чете, така че ще се осмеля да разкажа повече за него. Представете си сега човекът Ч. Той/Тя е начетен, уверен в себе си с бърз и гъвкав ум. Може да ви убеди, че черното е бяло, независимо, че то чернее пред очите ви. Общо взето е от онези смущаващи хора, с които разговаряте много внимателно или почти през цялото време мълчаливо слушате. Мой далечен роднина е, така че бе много хубаво, че се виждаме след доста време, но и изтощително и предостатъчно за идната година напред.

aditi-devo-bhava-dealing-with-annoying-relatives_2012_4.jpgОт общи приказки започнахме да навлизаме в по-конкретни теми, като ни в клин, ни в в ръкав ми задаваше всевъзможни въпроси, за които явно имаше подготвен рецитал и очевидно моето мнение не го интересуваше много, макар питането да бе отправено тъкмо към мен. В опит да кажа нещо бях бомбандирана с аргументи против и инатлък като дете. Този човек не признаваше, че може би събеседникът има право, а продължаваше да дълбае словесната дупка на своите разсъждения.

Накрая го изпратих с благодарност и облекчение. Беше доста труден и изморяващ гост. Вярвам, че повечето от читателите ме разбират, тъй като във всяко семейство ще се намери особен роднина, с който комуникацията е мъчно осъществима.  Но как би могъл да се справи човек в подобна ситуация? Единствено с учтивост и премери думи. Спорът не е добра идея, опитите да го накарате да помисли от друга гледна точка също. Остава единствено да отклоните темата към семейни въпроси и накрая да си го съпроводите до вратата по живо по здраво.

  • SveRaz
  • 0

За произвола, банковото мошеничество и КТБ…
150 150 SveRaz

… Трите думи, които изравниха значението си. Особено в моите очи. Корпоративна търговска банка, с мажоритарен собственик Цветан Василев, тотално се срути в очите ми и за мен дълго време ще си остане пример за недалновидна и безотговорна банкова политика. Първо, защото се отнася некоректно към клиентите си като използва спестяванията им за свои собствени користи цели. Второ, защото в много отношения Цветан Василев се показа като недостоен човек, опитвайки се да пренасочи вниманието си към собствените си нарушения и да хвърли обвинения за състоянието си към трети лица и да завоалирано да обвини медиите, че вдигат излишен шум, че работят за чужди интереси и че повдигнатите към него обвинения са неоснователни.

bbВсъщност единственото, което правят медиите е в този случай да защитават обществения интерес. А той е свързан с темата, на която човек е най-докачлив –  пари. Необходимостта в ежедневието ни, което за съжаление поддържа образованието, здравето и успехите ни в личен план. Когато някой обаче се гаври с парите на хората си заслужава последствията.

Търговският регистър не лъже. Заинтересованите могат да влязат  в системата и да проверят. В медиите излезе информация за фирмите, чрез които Василев чрез Корпоративна банка е надвишил кредитните експозиции,  с които не само е извършвал измами, но и директно нарушил Закона за кредитните институции. Е, кажете ми това не е ли произвол и мошеничество. След като станаха ясни тези открития хората тръгнаха да си теглят парите от банката, защото никой няма да повярва на приказките, че разкритията всъщност били политически спекулации и че в основата им стояли други дългове и разправии. После в медиите изтече вътрешно писмо от служител на банката, та ситуацията стана още по-заплетена.

Но независимо всички тези отвличащи вниманието трикове, репутацията на КТБ тотално се срина. Дълго време никой няма да и вярва, независимо колко се опитва Василев да чисти репутация, той маскари положението още повече като се самооплита в медийна и публична мръсотия. А хората не обичат скандали. Скандалите водят до съмнения. А банка и съмнение е много лошо уравнение.

  • SveRaz
  • 0

Минали истории
150 150 SveRaz

Книжна вълна явно ме е завладяла. Лошо няма. Като записах за книги ще продължа и днес…

Специфичната „обич“ към книгата е много странно явление. Тя или те посещава като дете и не те оставя до края на живота ти, или някой един ден ти отваря очите за неизмеримия свят между страниците, или пък, както не си чел никога, в един  момент ти препоръчват роман, започваш да четеш и се влюбваш до живот. Така действа това странно хартиено пособие за ума. Влезе ли веднъж в живота ти нямаш нито силата, нито волята да я оставиш.

10569062_10152537245380498_191605649810302792_nПомня, като дете бях доста буйна и понякога мечтателна. Едно от любимите ми занимания беше да отмъкна книга и да се шмугна на някое скришно място, където да останем само аз и тя насаме. Това бяха едни от най-спокойните ми и най-пълноценни мигове. Често в игрите си представях, че съм Пипи и имам своя вила Вилекула, представях си какво ли ще е да имам перка на гърба си или пък как бих реагирала ако срещна Дяволче. А… и разбира се имах голямото желание да боядисвам огради.

Тогава нямаше интернет, нямаше социални мрежи и съответно ние децата имахме много повече свободно време да изживяваме приключения. А ако искахме да разкажем случка можехме да я хиперболизираме, водехме само отбрани приятели на местата, които бяхме открили, вместо да ги постваме в мрежата. Бяха романтични и мистични времена, в които имаше повече лично пространство, повече детски тайни, които решавахме да посветим само на малцина. Днес попаднах на тази снимка във фейсбук и не се сдържах да я споделя и тук. Мисля, че много наподобява на моето детство и ми връща скъпите спомени, за които пиша…

  • SveRaz
  • 0

Павел Вежинов, фантазията на българския гений
150 150 SveRaz

blue-butterflies-20741-1920x1200Днес по-сериозно:Едно от най-добрите български произведения, които съм чела, е повестта Бариерата на Павел Вежинов. Ако имате време, хвърлете й един поглед. Кратка е, чете се  много бързо и мен лично ме накара да се замисля за някои неща. След нея прочетох още няколко неща от Павел Вежинов и всичките ми допаднаха, но Бариерата си остава на челна позиция.

Наскоро разбрах, че тази година се навършват 100 години от рождението на този (поне за мен) български гений на литературата. Сигурна съм, че ще има различни чествания и събития до 9 ноември, когато е рождения ден на твореца, но ето една малка стъпка на уважение, която можем да предприемем.

Семейството на Вежинов създаде страница във фейсбук по случай неговата годишнина. Не ви карам да я харесвате (освен ако не искате, разбира се), но поне я разгледайте. Този човек наистина заслужава да го запомним.

  • SveRaz
  • 0

Кой е любимият ми сладолед?
150 150 SveRaz

Close-up-of-ice-creamЛято е, топло е… което означава, че е сезонът на сладоледите.

Забелязали ли сте как през последните няколко години се появяват все нови и нови видове сладолед? И ви се иска да ги опитате всичките. Raffy, Afreddo, Nestle, Delta и останалите производители ни предлагат все нови и нови варианти.

Нагледах се на доста странни вкусове, сред които козунак, дъвка, мента, шам фастък и т.н. през по-нормалните като йогурт, чийзкейк, тирамису, (не)обичайните плодови вариации и още различни видове. Аз обаче най-много си харесвам вкуса „Течен шоколад” (понякога известен като Milky Way) – това е комбинация от бял и кафяв сладолед с обилна заливка от течен шоколад тип Notella. Преяжда ми се от него само, докато го описвам колко е вкусен. Отивам да си взема един!

  • SveRaz
  • 0

Експедиция „Ничия река” или приключението на 4 необикновени жени
150 150 SveRaz

Thumbnail2Амур не е само латинското име на бога на любовта, макар че според мен това е най-известната асоциация. Купидон, Ерос, Амур… все същия образ на крилат младеж с лък и любовни стрели ми изниква в съзнанието. Но!

Амур е името и на една река. Всъщност тя е сред 10-те най-дълги реки в света, като се простира на „скромните? 4440 км. Извира от Яблоновия хребет в Русия, най-големите й притоци са Шилка и Аргун, като накрая се влива в Охотско море чрез естуар. Реката минава също така през територии на Монголия и Китай.

През лятото на 2013 г. четири жени се отправиха на експедиция по поречието на тази отдалечена река. Отне им 2 месеца да приключат своето пътуване, което ги срещна с неподозирани трудности, препятствия и емоции.

През април тази година официално беше излъчена премиерата на филма, заснет по тяхното пътуване. Nobody’s river или Ничия река проследява приключението на тези четири авантюристки и отвежда зрителите на далечно и интересно пътуване. Филмът очевидно си заслужава, защото още с премиерата си на филмовия фестивал 5 Point Film Festival в гр. Карбондейл, щата Илинойс, печели награда The Spirit of Adventure (Духът на приключението).

На този етап свободен достъп има само до трейлъра на филма, но дори само по него си личи, че ще е интересна документална продукция (особено за по-екстремно настроените зрители).

  • SveRaz
  • 0

Обичате ли да има цветя в дома?
150 150 SveRaz

Няма спор, че цветята са неизменна част от аранжировката и атмосферата на домашния уют. Аз също обичам цветята, но някак си все не ми върви в грижите с тях.

Бяха ми подарили роза в саксия. Наред с нея, получих и подробни инструкции за отглеждането и. Намерих едно кътче на балкона, където слънцето грее в определени часове на деня и поставих саксията там. Поливах я всеки ден, е понякога забравях да го правя, но отмина време и една сутрин с радост видях, че е цъфнала. Поради някаква причина обаче на следващия ден листенцата от цветовете бяха окапали, а  по листата от стъблото имаше някакви петна. Не мина много време и розата изсъхна окончателно. По- късно ми казаха, че това е била някаква болест по растенията.

Вторият ми опит беше с кактуси. Те не са особено капризни, имат нужда главно от слънце и не толкова от вода.  На мястото на розата вече стояха  две саксии с бодливи кактуси. При тях не беше толкова голям проблем, ако понякога забравя да ги полея.  Една приятелка отглеждаше същите кактуси и веднъж, когато я посетих на гости забелязах, че нейните са цъфнали. Опитах да сменя почвата в саксиите на моите, местих ги на различни места из апартамента, но така и не цъфнаха.

Днес проблемът с цветята в къщи е решен от две огромни вази, в които се намират букет от всякакви видове изкуствени цветя. Ако трябва да спорим относно дали е по-добре да гледаш живи растения  или да имаш имитация на тях, безспорно естествените ще спечелят спора. Но за някой като мен, на когото не му върви със саксийните цветя, изкуствените са приемлива алтернатива.

  • SveRaz
  • 0