Неизбежно е след всяка изминала година да си правим равносметка. Особено за израстването ни като личности. В тази блог статия искам да ви споделя част от моята история на промяна. Вече съм на 26 години. Минала съм през немалко неща и мисля, че има върху какво да разсъждавам.
Опознай себе си и се научи да се обичаш такъв, какъвто си.
Живеем в 21 век. Ежедневието ни е толкова забързано, че малко хора изобщо осъзнават какво значи да опознаеш себе си наистина. През изминалата година, и бих казала и до днес, аз съм точно в такъв процес. Тялото ми, емоциите ми, страховете ми взеха превес и ми дадоха сигнал, че е време да се опозная, защото ако бях това, което съм в представите си и в представите на околните, нямаше толкова лесно да се „пречупя“ от наглед не чак толкова драматични събития, които се случиха в моя живот. Затова понякога, без да имаме избор, се налага да се изправим срещу себе си, да се погледнем в огледалото и да се запитаме какво, защо и как. Аз го направих и се гордея.
Първото и най-важното, което разбрах за себе си, е, че аз не съм с безкраен капацитет на издръжливост. Напротив, капацитетът ми дори е по-малък отколкото съм очаквала. Преди време обичах да се занимавам със сто неща едновременно, да излизам постоянно с различни хора и да правя постоянно различни неща. Затова, освен че се изисква време, се изисква и голям капацитет – психически, емоционален, физически. В началото, когато усетих тази своя „слабост“ се срамувах. Питах се как е възможно. Аз вярвах, че съм и мога да бъда най-добрата във всичко, но уви – установих , че такива хора не съществуват.
Разбрах, че съм крехка, чувствителна и колкото силна, толкова и слаба, че трябва да се „грижа“ за себе си подобаващо. Че трябва да изградя личната си „хигиена“ наново – да знам колко мога да работя, колко мога да спортувам, колко ангажименти мога да поема и да не се страхувам да се заявя такава, каквато съм.
Признай грешките пред себе си. Много е лесно да си мислим, че сме перфектни и да не поемаме отговорност за нищо, което ни се случва. Истината е, че каквото и да става, ние имаме и голяма част лична отговорност към дадените събития, дори и да не е на сто процента. Когато си признаеш, че може би имаш вина, но не губиш времето си в непрестанни самообвинения, разбираш, че е време да промениш някои свои стари навици и поведенчески модели.
Първото, което аз реших да променя, е контактите си и начина на комуникация с тях. Трудно е, не е забавно и лесно, но понякога това е единствения качествен и стойностен избор, който си заслужава да направиш . На днешна дата общувам с избран кръг от хора, които са важни за мен, карат ме да се чувствам добре, допринасят с нещо за благоприятното ми съществуване и разбира се съм способна да им отвърна със същото. Това са най-близките ми хора и съм много благодарна, че ги имам в живота си. Стигнах до извода, че нямам нужда от хора, които искат само да „грабят“ от мен, без да получавам нищо в замяна.
Важно е да има баланс и хармония във всяко едно взаимодействие с външния свят. Когато даваш, трябва да получиш. Ако само даваш, можеш да изгубиш най-ценното – самия себе си.
Друг важен фактор от моя катарзис е отношението ми спрямо хората. Старая се да не се налагам, да не си мисля, че съм повече от тях и само аз съм права, а по-скоро да уважавам и техните нужди и изисквания и едновременно с това да отстоявам собствената си цена.
Запомнете един много важен урок от мен: ако самия ти не се грижиш за себе си, ако не се уважаваш, ако не цениш труда и усилията си – няма никой да го направи. Ако позволяваш да се възползват от теб, ако си мислиш, че всички са добри и всеки има уникално чисти намерения към теб, винаги ще си в позицията на губещия.
Които и да сте, каквито и да сте, бъдете добри хора, но на първо място към себе си. Пазете достойнството си, знайте приоритетите си и се съхранявайте – само така ще имате шанс да заживеете хармоничен живот.
Да, може да не е като в розовите ви представи, но вие ще сте господари над повечето фактори, които биха ви подвели или наранили. Имам предвид всяка една сфера на живота – и в личен, и в професионален план.
И колкото и да нямате някакви качества, не се сравнявайте, не искайте да бъдете на мястото на другия, обичайте се такива, каквито сте във всеки един миг, фокусирайте се върху хубавите си страни и приемете недостатъците си с усмивка и готовност за промяна. Никой не е съвършен – бъдете себе си и най-вече не се превръщайте в робот, който иска да отговори на всички очаквания от външни лица. Ако ви харесва да рисувате – рисувайте. Ако искате да бягате, бягайте. Просто слушайте сърцето си и собствената си природа и имайте смелостта бавно, но славно, да обикнете себе си и да изградите основите на ежедневие, в което ви харесва истински да живеете – колкото и да е необичайно за другите.
Бъдете коректни, точни, отговорни и лоялни – и със себе си и с околните. Обичайте, но с граници. Но най-важното: не се страхувайте да погледнете към себе си. Там се крият отговорите на всичките ви въпроси!
Това е от мен засега, скоро ще ви споделя още от моите успехи по пътя към моя катарзис!
Очаквам вашите коментари!
