Posts By :

SveRaz

SveRaz

Ах, този чай
150 150 SveRaz

122_1ice_teaЗнам, че лятото не е сезонът на чайовете. Поне не на топлите чайове… Аз обаче не мога да устоя на изкушението да си направя чайче дори през лятото, затова развих следната стратегия.

Стоплям си около 1 литър вода, в която после слагам 2 или 3 пакетчета чай. Оставям ги да престоят между 4 и 10 мин. в зависимост от чая. Ако случайно не знаете за определен вид колко време трябва да седи пакетчето във водата, гледайте кутията. Там винаги пиша.

Така, понеже, когато е готов, чаят все още е горещ, го оставям да изстива. Обикновено му трябват около час-два, но има и един трик. Ако сложите по-малко вода в началото, след това може да допълните каната с лед. Така чаят изстива много по-бързо и ако сте нетърпеливи като мен, ще можете да го изпиете по-рано.

Препоръчвам ви опитате тази лятна тайна за освежаване. Оодправянето от типа захар, лимон и т.н. обаче оставям на личните ви преценки, защото аз си пия чая чист.

  • SveRaz
  • 0

Хидратация през лятото
150 150 SveRaz

Лятото определено е сезонът, през който тялото ни се нуждае от допълнителна хидратация. Хубаво е да пием повече вода, да хапваме повече плодове и зеленчуци и като цяло да караме на по-лек режим.

sb10066829ab-001_thirst_342x198Жегите и топлината обаче могат да изсушат кожата ни въпреки количеството вода, което поемаме. Затова мисля, че е важно в такива моменти да обръщаме повече внимание на себе си. Особени ние, момичетата. Аз винаги си нося някакво балсамче за устни, защото през лятото устните ми се напукват много лесно. Вазелинът също върши добра работа в подобни моменти.

Слагам си от време на време и кремче на ръцете. Те са много податлив на външни влияния и им личи.

Лосионът за тяло след баня при мен е като ритуал всеки път. Ако не си сложа усещам кожата си опъната и стегната, което признак за дехидратация.

Това са основните помощни средства, с които се старая да запазя кожата си млада и хидратирана.

Разбира се, всеки усеща тялото си индивидуално и знае кое е най-полезно за него. Моят съвет е следният: вслушвайте се в сигналите, които тялото ви ви дава. Няма друг по-добър съветник, когато става дума за собственият ви комфорт.

  • SveRaz
  • 0

Нещо за похапване на бюрото
150 150 SveRaz

fotolia_1393972_XSНе знам дали е вреден навик, но определено е навик на много хора. Включително и мой. Знаете как е. Кафенце, чайче, сокче, бисквитки, солетки, ядки, шоколадче и т.н. Всеки си има предпочитанията за това какво да похапва на бюрото, докато е пред компютър.

Хрускаме си и работим. Пишем това и онова, както пиша аз в момента и похапваме не защото сме гладни, а просто защото искаме. Лошото е, че в повечето случаи май си хапваме не много полезни неща.

Знам, че отучването от нещо такова е трудно и изисква воля, но поне докато е все още топло, мога да ви предложа алтернатива. Хапвайте салатки, плодове или зеленчуци. Пак са вкусни и засищащи, а една прясна краставичка може да хруска не по-зле от пакет солетки. Само че краставичката ще даде на тялото ви част от необходимата хидратация, ще ви освежи, а и да не забравяме, че е по-ниско калорична.

През лятото поне имаме по-пресни продукти. Възползвайте се. Може тази лека промяна във вредния навик за хапваме пред бюрото да се превърне в първа стъпка към един по-здравословен живот.

  • SveRaz
  • 0

Направи нещо полезно за себе си
150 150 SveRaz

smartПомните ли великата мисъл: „Човек се учи, докато е жив”? Много пъти сме я чували, нали?
Мисля, че наистина трябва да се стремим към това всеки ден да научаваме по нещо ново. Ако спрем собствения си прогрес, какво можем да очакваме да е бъдещето ни? Затова трябва да се развиваме, да се учим, да усвояваме нови умения.

Лошото е, когато осъзнаем, че трябва да знаем нещо сега, а не го умеем. Тогава се усещаме, че е можело да поработим върху себе си по-рано, но уви.

Представете си следната ситуация. Отивате на екскурзия във Франция и осъзнавате, че не разбирате абсолютно нищо от френския език. Не знаете и една дума. Защо не си купихте разговорник предварително, или не се записахте на езиков курс за начинаещи? Ако нямате време или финансовата възможност за курс, защо не си купихте поне една граматика или мини речник.

Начини има, стига да има и желание. Според мен е хубаво да се опитваме на учим нови езици. Мисля, че развиват една специфична област в мозъка ни, която иначе остава непокътната. А откъм чужди езици поне имаме десетки възможности за избор – английски, немски, френски, италиански, испанки, руски, холандски, датски, шведски и т.н.
Посещението на курсове, семинари и лекции, където да се научим на нещо ново и да придобием нови умения, също са опция. Вече се организират уроци по дизайн, рисуване, пеене и т.н. Можете да се запишете на танци, на фитнес, аеробика, йога или просто да излизате да тичате навън от време на време.

Наистина мисля, че е хубаво да правим нещо полезно за себе си всеки ден. Така мозъкът ни няма да закърнее, а ще се развива. Ще се чувстваме по-самоуверени, можещи и знаещи. Току виж новото ни придобито умение ни послужи и на работа и кой знае, може да доведе до нещо положително в бъдеще.

  • SveRaz
  • 0

Ако лятото е есен, ще бъде ли есента лято
150 150 SveRaz

Гледам, че навън вали вече повече от час и не се очертава да спре скоро! А не е вечер, да си кажеш, че ще спиш на приятния звук от капки по перваза. Напротив, следобед е. След малко свършвам работа  започвам да се чудя как ще се прибера, защото вървя пеша. Какво да правя в този дъжд, освен да се събуя и да шляпам в калта.

Честно казано вече не знам кой сезон сме.. лято ли е, есен ли е? Сандали ли да си обувам, или не? Ако ги сложа сутрин, когато излизам (и пече слънце), ще съжалявам ли после? Да си взимам ли чадър, или да само ще ми тежи в чантата?

Наистина нямам усещането да е лято и се чудя до кога ще продължава така. Не че имаме голям избор, никой от нас не може да контролира времето, но вече започва да омръзва. Това не са типичните летни бури, които се изсипват изведнъж и спират след няколко минути. Това са есенни дъждове. Започват бавно, валят си постепенно и не спират повече от час.

 

  • SveRaz
  • 0

Френски маникюр
150 150 SveRaz

Френският маникюр винаги е бил на мода. Стилен, елегантен и подходящ за всяко облекло и случай. Много подхожда на бизнес дамите. Тъй като и аз го предпочитам пред повечето – днес споделям едно видео, в което е показано как да си направите професионален маникюр у дома.

Доста е лесно, нали? На пазара вече има всякакви материали, които ще ви улеснят.

  • SveRaz
  • 0

Новата колежка
150 150 SveRaz

Ще да започна една интересна тема за коментари, тъй като това което ще споделя, ме кара да се чувствам некомфортно на работното си място и в известна степен ме напряга. Вероятно и Вие сте изпадали в подобна ситуация, а може би вече се питате за какво става въпрос ?

Проблемът ми, ако може така да се нарече е новата колежка на работното ми място. Спокойно, не реагирайте, аз също нямам абсолютно нищо против младите кадри. Напротив винаги съм предразположена към тях, помагам им и се отзовавам, когато имат нужда от помощ, но почакайте да Ви споделя как ми действа новото попълнение на екипа. Още с влизането сутринта и започва да се оплаква, всява напрежение и паника.

internet-jobs---online-data-entry---work-from-home-jobs---join-today_1Е, как да започна работния си ден хубаво с чаша кафе и добро настроение ? Въпреки доста завоалираните намеци, които й се правят, тя или не се усеща или иска да ни мъчи, еми ще потърпим пък може и да свикнем едни с други. Сега се убеждавам и разбирам колко трудно се сплотява колектив и колко трудно се работи с голям брой хора или работна група. Въпреки всичко, не съм отказала да й окажа помощ, все пак нали трябва да се научи. На всеки трябва да се предостави възможност за реализация. Може би напрежението тези дни ми дойде в повече и за това се получи този монолог в главата ми.

  • SveRaz
  • 0

Трудните гости
150 150 SveRaz

Току-що изпратих гост. От тези хора, които имат собствено мнение и отричат чуждото. Той едва ли ще седне тук да чете, така че ще се осмеля да разкажа повече за него. Представете си сега човекът Ч. Той/Тя е начетен, уверен в себе си с бърз и гъвкав ум. Може да ви убеди, че черното е бяло, независимо, че то чернее пред очите ви. Общо взето е от онези смущаващи хора, с които разговаряте много внимателно или почти през цялото време мълчаливо слушате. Мой далечен роднина е, така че бе много хубаво, че се виждаме след доста време, но и изтощително и предостатъчно за идната година напред.

aditi-devo-bhava-dealing-with-annoying-relatives_2012_4.jpgОт общи приказки започнахме да навлизаме в по-конкретни теми, като ни в клин, ни в в ръкав ми задаваше всевъзможни въпроси, за които явно имаше подготвен рецитал и очевидно моето мнение не го интересуваше много, макар питането да бе отправено тъкмо към мен. В опит да кажа нещо бях бомбандирана с аргументи против и инатлък като дете. Този човек не признаваше, че може би събеседникът има право, а продължаваше да дълбае словесната дупка на своите разсъждения.

Накрая го изпратих с благодарност и облекчение. Беше доста труден и изморяващ гост. Вярвам, че повечето от читателите ме разбират, тъй като във всяко семейство ще се намери особен роднина, с който комуникацията е мъчно осъществима.  Но как би могъл да се справи човек в подобна ситуация? Единствено с учтивост и премери думи. Спорът не е добра идея, опитите да го накарате да помисли от друга гледна точка също. Остава единствено да отклоните темата към семейни въпроси и накрая да си го съпроводите до вратата по живо по здраво.

  • SveRaz
  • 0

За произвола, банковото мошеничество и КТБ…
150 150 SveRaz

… Трите думи, които изравниха значението си. Особено в моите очи. Корпоративна търговска банка, с мажоритарен собственик Цветан Василев, тотално се срути в очите ми и за мен дълго време ще си остане пример за недалновидна и безотговорна банкова политика. Първо, защото се отнася некоректно към клиентите си като използва спестяванията им за свои собствени користи цели. Второ, защото в много отношения Цветан Василев се показа като недостоен човек, опитвайки се да пренасочи вниманието си към собствените си нарушения и да хвърли обвинения за състоянието си към трети лица и да завоалирано да обвини медиите, че вдигат излишен шум, че работят за чужди интереси и че повдигнатите към него обвинения са неоснователни.

bbВсъщност единственото, което правят медиите е в този случай да защитават обществения интерес. А той е свързан с темата, на която човек е най-докачлив –  пари. Необходимостта в ежедневието ни, което за съжаление поддържа образованието, здравето и успехите ни в личен план. Когато някой обаче се гаври с парите на хората си заслужава последствията.

Търговският регистър не лъже. Заинтересованите могат да влязат  в системата и да проверят. В медиите излезе информация за фирмите, чрез които Василев чрез Корпоративна банка е надвишил кредитните експозиции,  с които не само е извършвал измами, но и директно нарушил Закона за кредитните институции. Е, кажете ми това не е ли произвол и мошеничество. След като станаха ясни тези открития хората тръгнаха да си теглят парите от банката, защото никой няма да повярва на приказките, че разкритията всъщност били политически спекулации и че в основата им стояли други дългове и разправии. После в медиите изтече вътрешно писмо от служител на банката, та ситуацията стана още по-заплетена.

Но независимо всички тези отвличащи вниманието трикове, репутацията на КТБ тотално се срина. Дълго време никой няма да и вярва, независимо колко се опитва Василев да чисти репутация, той маскари положението още повече като се самооплита в медийна и публична мръсотия. А хората не обичат скандали. Скандалите водят до съмнения. А банка и съмнение е много лошо уравнение.

  • SveRaz
  • 0

Минали истории
150 150 SveRaz

Книжна вълна явно ме е завладяла. Лошо няма. Като записах за книги ще продължа и днес…

Специфичната „обич“ към книгата е много странно явление. Тя или те посещава като дете и не те оставя до края на живота ти, или някой един ден ти отваря очите за неизмеримия свят между страниците, или пък, както не си чел никога, в един  момент ти препоръчват роман, започваш да четеш и се влюбваш до живот. Така действа това странно хартиено пособие за ума. Влезе ли веднъж в живота ти нямаш нито силата, нито волята да я оставиш.

10569062_10152537245380498_191605649810302792_nПомня, като дете бях доста буйна и понякога мечтателна. Едно от любимите ми занимания беше да отмъкна книга и да се шмугна на някое скришно място, където да останем само аз и тя насаме. Това бяха едни от най-спокойните ми и най-пълноценни мигове. Често в игрите си представях, че съм Пипи и имам своя вила Вилекула, представях си какво ли ще е да имам перка на гърба си или пък как бих реагирала ако срещна Дяволче. А… и разбира се имах голямото желание да боядисвам огради.

Тогава нямаше интернет, нямаше социални мрежи и съответно ние децата имахме много повече свободно време да изживяваме приключения. А ако искахме да разкажем случка можехме да я хиперболизираме, водехме само отбрани приятели на местата, които бяхме открили, вместо да ги постваме в мрежата. Бяха романтични и мистични времена, в които имаше повече лично пространство, повече детски тайни, които решавахме да посветим само на малцина. Днес попаднах на тази снимка във фейсбук и не се сдържах да я споделя и тук. Мисля, че много наподобява на моето детство и ми връща скъпите спомени, за които пиша…

  • SveRaz
  • 0