Прегледът на съществуващите учения за прераждането сред примитивните народи и традиционната представа за него сред изчезналите цивилизации от миналото неудържимо ни насочва към древната земя на мистериите, убежището на мистиците и окултисте от миналото, земята на Изида, домът на строителите на пирамидите, народът на Сфинкса – Египет. Независимо дали тези хора са наследници на народа на унищожената Атлантида, домът на древната мъдрост, или са нов народ, който е преоткрил древните учения, остава неоспорим фактът, че когато се проследят корените на всяко старо окултно или мистично учение, откриваме, че постепенно ни отвеждат към земята на Сфинкса като източник на тази скрита истина. Сфинксът е подходящ символ на този удивителен народ – неговите плътно затворени устни сякаш подканят да се задават върховните въпроси и човек усеща, че може би от тези здраво стиснати устни ще бъде доловен тихо прошепнат отговор към ухото, което е готово да го чуе и възприеме.
По принцип не съм привърженичка на Кралското семейство и всички клюки около него. Особено постоянното тиражиране на Меган Маркъл и колко лоша била и тем подобни.
Като цяло не разбирам, защо им се отделя толкова много внимание, те и без това добре си живеят. Както казах избягвам клюкарските статии относно всичко свързано с херцогини, кралици и тем подобни, но попаднах на една статия, която спечели любопитството ми. Тя беше за Меган Маркъл и защо не искала да отслабне след раждането. Самото заглавие ме привлече, защото кой не иска да отслабне след като е качил излишни килогррами, но предположих какво може да е съдържанието. Всъщност става въпрос за нещо, което лично на мен много ми допадна. В статията всъщност става въпрос затова, че тя не че не иска да отслабне, но не бърза, защото при нея приоритет е кърменето на бебето. Това всъщност е един страхотен пример, с който херцогинята показва, че не е важно, колко бързо си отслабнал след раждането, а това че имаш по-важна мисия в живота и това е отглеждането на детето, по този начин тя дава кураж на жените, които се срамуват от телата си, а в тях няма нищо срамно, можем само да уважаваме дамите, дали живот и да приемем, че тялото ни се променя и никога няма да е онова, когато бяхме на 17 години. Трябва да свикнем с промените и да се научим да се харесваме. Навсякъде из медиите се бумти за това, как манекенки, водещи, певици и всякакви хай лайф личности, свалили по 30 кг за 2 месеца, ти се стараеш, но покрай грижите за детето, кърменето, не можеш да отслабнеш, дори качваш килограми и какво се случва? Самочувствието ти е сринато, мразиш отражението си в огледалото, а в този случай Меган показва, че няма от какво да се срамуваш, ти си прекрасна, въпреки тялото си. Най-много се изненадвам на някакви снимки от току що родили дами или изписани от родилното, с грим, прически, тоалети, а в интерес на истината ние, реалните жени, обикновените, излизаме още по-изтормозени.
Адмирации за примера, който дава Меган Маркъл и дано повече жени да размислят относно самочувствието си, защото вие сте прекрасни.
Има хора, които копнеят за хорското внимание и това ги кара да правят какви ли не „глупости“, за да го привлекат и да станат интересни. Но често тези им стремежи преминават определени граници на човешкото възприятие и те стават пошли, смешни или дори противни.
Но има и такива хора, които са креативни, интересни, нестандартни и успяват да привлекат вниманието на останалите с творчеството си и обаянието на личността си.
Видеото, което ще ви покажа обикаля публичното пространство вече повече от година, но продължава да бъде интересно, забавно и със сигурност много приятно за гледане.
В същото време, жените, които са го направили са вкарали голяма доза артистизъм, кретивност и хумор и за мен това е рецептата за едно подобно видео да продължава да има такъв дълъг живот, защото всички знаем, че в днешно време това са моментни изживявания, които хората забравят.
Вижте точно за какво говоря и ще се радвам да споделите вашето мнение както за видеото, така и по темата с моментните Интернет преживявания:
Кога осъзнаваме, че вече сме порастнали, за да не кажа остарели? В момента, в който повечето ти приятелки са омъжени с деца. Да, определено вече не съм момиче.
Повечето ми приятелки вече са създали своето прекрасно семейство или са на път да го сторят. Скоро моя много близка дружка роди и първото си бебче. Наистина страхотно изживяване, не й остава много време за спане или за почивка, но пък щастието струи от очите й. Мога да кажа, че това е една щастлива жена. До момента, в който обаче кърмата й спря. Толкова се разстрои и натъжи, че аз дори не мога да проумея, защо. Може би още хормоните й не са наред. Кърми бебчето си 5 месеца, но накрая започна да дохранва и от там спря напълно, а тя тотално се срина. Когато я попитах, защо, тя каза, че не се чувства достатъчно добра майка и това, че няма кърма я карало да се чувства непълноценна. Идваше ми да й зашлевя шамар, заради глупостите, които ми изприказва. Това, че кърмата ви е свършила не ви прави по-лоши майки, замислете се, вие сте дали каквото сте могли, най-доброто за бебчетата си, а именно коластрата в началото на целия процес, от там нататък, първо това, че дете, което не е кърмено достатъчно, боледува по-често е пълна измишльотина. Моя братовчедка кърми до година и половина, но това не попречи на вирусите да разболяват дъщеря й. Другото, което смятам е че ако сме в годините, когато въздуха беше чист и си отглеждахме сами плодовете и зеленчуците, когато се отглеждаха крави и кози бих била склонна да вяврвам, че децата ще боледуват по-малко и то не защото са кърмени, а заради самия начин на живот и продуктите, които слагаме на масата. Не може всичко, което консумираме да е пълно с химия, въздуха, който дишаме да е замърсен, а водата, която пием да съдържа уран и ние да вярваме, че се храним с качествена храна и чрез кърмата бебето ни ще е здраво, напротив цялата тази мръсотия и химия отива право детското стомахче. Не казвам, че адаптираното мляко е по-полезно и качествено, но и няма и кой знае каква разлика. Заради боклуците, който ни продават не смятам, че разликата е огромна. Отделно всички вируси, които ни се „пускат“ от фармацефтичните компании са толкова силни, че нищо не може да опази нас и децата ни.
Така, че скъпи, майки, вие сте прекрасни, вие сте бойци. Това, че нямате кърма не ви прави по-малко майки. Обичайте децата си и им се радвайте всяка секунда, защото времето лети неусетно.
Като всяка една млада дама, аз полагам грижи за външния си вид. Особено в сезона на банските. Старая се да се храня здравословно, да спортувам повече и понякога си броя приетите калории.
Честно да си призная колкото и усиля да полагам да се храня здравословно имам един порок, заради който понякога се налага да огранчавам приетите калории. Обожавам сладкото. Да, това е нещо, което не мога да изключа от менюто си. Опитвам се да го замествам с плодове, но има дни, онези дни, когато просто единствената мисъл в главата ми е „шоколад“ и нищо друго. Нападам го като обезумяла. И така, когато дойде този ден винаги следя остатъка от калории за деня и да, тренирам много по-усърдно. И това докато не разбрах, че вече има и шоколад без захар и с много малко калории. Леле това беше един от най-хубавите мигове в живота ми. Да, има известна разлика във вкуса, но честно да ви кажа си е страхотен заместител. В състава си има повече протеин и стевия или малтитол, това са естетвени подсладители, които са отлични заместители на захарта, а и не вредят на зъбите. Откакто си хапвам от него честно да ви кажа не изпитвам особени угризения и не се самонаказвам с интензивни тренировки.
Колко е хубаво да живеем в толкова развито общество, да можеш да си похапваш шоколад без да пълнееш, това си е направо мечта. И спокойно може да си позволим една такава закуска.
В последно време все повече хора се опитват да бъдат различни, ярки, открояващи се от тълпата. Може би това е комплекс, който се проявява като проекция на вековния стремеж на владетели, партии и политически режими, да приравнят хората и да не им позволяват да се отклоняват от поставените допустими рамки.
Истината е, че по този начин на владетелите им било много по-лесно да контролират масите. Не е имало никаква друга причина за въвеждането на този тип правила, които са отричали различието, свободомислието, отклоняването от общоприетите модели на поведение и прочие.
След като обществата преживяха своеобразен катарзис и се опитаха да дадат свобода на мнението (поне привидна), започнаха бавно, но сигурно да се изказват на глас теми и неща, които до този момент са се смятали за теми „табу“.
Говорим за дълъг процес, който е белязан от две Световни войни, сблъсък на идеологии и разбиране за живота и обществото. Последната голяма промяна идва с масовото навлизане на компютрите и интернет технологиите, които правят комуникацията на хората във почти всички части на света изключително лесна и безпрепятствена. По този начин хората получиха възможност да вземат пример от по-развитите общества от своето и да вземат готови модели (които не е гаранция, че ще проработят в техните общества, но поне знаят до какъв резултат се стремят).
Новото поколение, вече родено в това време на информация и уважение към идентичността, се опитва по всякакъв начин да покаже своята идентичност. Да я изкрещи и натрие в лицата на всички онези закостенели „старчоци“, които се опитват да им кажат, че трябва да следват определени норми. Демонстрация, която говори единствено за несигурност.
Защото ако на нашите родители и дори от части на нас самите са ни казвали как трябва да се държим и какви трябва да бъдем, то на днешните младежи им е дадена свобода, благодарение на която те самите да преценят това за себе си. Трудното в това е, че това е дълъг и сериозен процес, през който не всеки човек е способен да премине, за да разбере себе си в действителност. Но пък в същото време на всички им се иска да бъдат ярки и талантливи, за могат да пеят, танцуват или рисуват, което е твърде напрягащо ако всъщност не притежаваш подобни заложби.
Това не означава, че няма да се откроиш от тълпата. Означава, че има други направления, в които си добър…
В днешно време все по-малко започваме да се притесняваме от различните от нас. Обществата налагат един модел на „толерантност“, който дали ще бъде лицемерен или искрен означава, че голяма част от обществата са разбрали, че различното не означава задължително опасно.
Всъщност в миналото точно това е била причината, поради която на различията не се е гледало с добро око. Чисто животинският импулс, благодарение на който „по-силния оцелява“. И тъй като хората сме стадни животни, които не могат да функционират без други себеподобни, за тези, които са обявени за „различни“ става много трудно да живеят и оцеляват.
Религията също оказва сериозно влияние върху разбиранията на хората, за това кое е „нормално“ и кое не. Поради тази причина хомосексуализмът се е възприемал като абсолютен грях и много хора са били дори убивани, заради подобен тип предпочитания.
В днешно време все повече се опитваме да разберем и да приемем, че хората, които са хомосексуалисти не го избират да бъдат такива, а се раждат с това свое предпочитание. Все повече обществата се стараят да наложат максимата, че това каква им е сексуалната ориентация, няма никакво отношение към това какви хора са и какви са професионалните им заложби. Ето защо в редица западни държави се налага закон против дискриминацията, който освен жените, цветнокожите и хората с различен тип заболявания, защитава и хомосексуалистите.
Може би законите са крайна мярка, но само така обществото ще свикне с идеята, че няма защо да се притеснява от „различния“. Просто защото притесненията и страхът се провокират от незнание. Когато човек е наясно със себе си и опознава „различното“ вижда, че то всъщност не е толкова „различно“, колкото си го е представял.
Преди малко повече от 10 години по кината излезе филмът „Орлово око“, в главната роля на който е Шая Лебьов. Интересен и динамичен екшън, в който се засяга темата за дигитализирането на голяма част от услугите в градовете, видеонаблюдението и Изкуствения интелект.
Странно е, когато осъзнаем, че само преди десет години темата за Изкуствения интелект е била в голяма степен в сферата на фантастиката. Да, учените са правили разработките си, но задоволителен резултат така и не са получавали. А днес вече има редица алгоритми, които разчитат на Изкуствения интелект и той започва да управлява все повече технологии от нашето ежедневие.
Връщайки се десет години назад обаче, страхът от непознатото и от грешката е на преден план. Това е и основната тема във филма „Орлово око“, в който излязъл от строя Изкуствен интелект, използва всички дигитални средства в града, като камери, рекламни табели и прочие, за да постигне целта си. Каква е тя? Няма да ви разкривам, за да може да ви е интересен филмът, ако не сте го гледали.
Защо споменавам този филм? Това, което ме вълнува всъщност e концепцията за изграждането на градове, управляващи се от електронни системи за сигурност, трафик и прочие. Наричаме ги „умни градове“, като една от основните задачи е да ги планираме по начин, благодарение на който те ще си бъдат самодостатъчни от гледна точка на ресурси. Защото в момента този тип териториални единици разчитат на доставка на електроенергия и вода за битово потребление, извън пределите на градовете. В същото време, животът в градовете е по-рентабилен от гледна точка на това, че има по-лесен достъп до професионално развитие, образование, услуги, жилищата са по-малки и изискват по-малко ресурси за тяхното поддържане и т.н.
Тези преимущества със сигурност привличат много хора, които се насочват към градовете и процентът на хората, населяващи ги, в световен мащаб, не спира да расте. Ето защо една от основните отговорности на местните власти е да осигурят сигурността на хората, населяващи все по-гъсто населените райони.
В София в тази насока се работи посредством доизграждане и развитие на системата за видеонаблюдение. Тя стартира през 2007-а година, а сред обектите са 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост – пешеходни зони, подлези градски градинки, паркове, паметници, входно-изходни точки на столицата и др., съобщи Орлин Алексиев – председател на Съвета за управление на СОПФ, в интервю за новинарска медия.
Със средства от Фонда за периода от 2015 до2019 са изградени и ще бъдат изградени още системи за видеонаблюдение в общинските детски градини, допълни още Орлин Алексиев.
В социалните мрежи има множество забавни постове и колажи, свързани с баба и нейното отношение към храната. На всички ни става смешно, когато отидем при милата старица и тя отрупа цялата маса с всевъзможни, прясно приготвени и невъобразимо вкусни гозби.
Кой не си спомня с умиление за детските години и ваканциите при баба на село. Моята баба живее в едно забравено от Бога селце в Родопите. Природата е величествена. Чист въздух, прохлада, градини отрупани с отгледани с любов и много труд зеленчуци. Не ни беше страх да пием вода от чешмата, та вкусът й беше като еликсир. Няма да забравя никога топлия хляб, направо го чупехме и мажехме обилно с домашната лютеница на баба, с вкусен липов чай от липата на двора. Баба винаги беше тревожна дали сме гладни и винаги беше дежурна на печката. А сега и за печката – няма ястие, което да не се получи на ниво „ Мишлен“ на печка на дърва! Сутрин ни събуждаше аромата на баница с домашни яйца и точени кори, лично от баба и айрян от кравата, за която тя се грижеше като за свое дете. Ех, колко мили спомени.
Няма по-щастливо и по-прекрасно детство от това прекарано при баба на село. Благодаря ти, че ни подари тези прекрасни спомени.
През последните месеци в медиите слушаме и четем за редици звездни двойки, които скоро ще поемат път към олтара. Прекрасно, няма нищо по-хубаво от новините за сватба и бебе.
Последната звездна двойка, за която лично аз разбрах е тази на Кейти Пери и Орландо Блум, според мен си подхождат идеално. На празника на влюбените, под арка от рози, полет с хеликоптер, предложение като от модерна приказка, общо взето голям романтик се оказа този мъж. Нещото, което обаче леко ме озадачи беше признанието на певицата, че тя имала участие в избирането на годежния пръстен. Лично за мен това е леко смущаващо, защото според мен предложението на първо място трябва да е изненадващо и на второ място бих искала да знам, че бъдещият ми съпруг обикаля ателиетата в търсене на най-прекрасния пръстен, който ще стои добре точно на моята ръка. Но това си е лично мое мнение. Следващото нещо, което ме смути е, че всъщност имало тенденция в годежните пръстени. Или аз съм безнадеждна романтичка, или хората превръщат дори тези мили, интимни моменти в показност.
Лично за мен няма значение, дали годежния ми пръстен ще е скъп, дали ще е от бяло злато, розово злато, сребро или от “Зрънчо“. За мен смисъла на годежа е в това, че най-после си открил съвършената половинка, че този човек също иска да сподели остатъка от живота си с теб и тържествено да се вречете във вярност един на друг. В любовта няма материално, всичко е дълбоко емоционално и ако наистина сте създадени един за друго, нищо друго не би имало значение. Ще си бъдете самодостатъчни.