Здравейте приятели и скъпи читатели на този цветен блог. Днес реших да Ви напомня, че наближава един не толкова известен, но със сигурност заслужен празник. Става въпрос за „Международен ден на музиката”. Той е празник на всички музиканти и певци и се чества на 1-ви Октомври. Ще празнуват родните творци, хората които буквално работят за да създават забавления и музикално удовлетворение на народа и най-вече ценителите на българското творчество. Относно броя на почитателите на родната музика, мнението ми е, че все повече български граждани предпочитат музиката, която се създава тук. Въпреки, че не са малко и хората, които предпочитат чуждестранната като POP, ROCK, R&B и други жанрове музика.
Да се върнем на празника на родните творци, който е абсолютно заслужен от всички тях, тъй като е неоспорим факт, че хората на изкуството не спират да се трудят. Във връзка с казаното до сега, няма да пропусна и тази подробност, че на всеки празник се организират музикални оформления и програми, които да забавляват хората и да приповдигат настроението им, както и да ги отпуснат след тежката работна седмица. Народа е жаден за изяви от този род, а за да ги получаваме трябва да толерираме родното творчество. Парчетата на групи като „Сигнал”, „БТР”, „Щурците”, както и много други, никога няма да бъдат забравени. Тези класически изпълнения се слушат от всякакви поколения, което е абсолютен критерии за професионализъм и смисъл на текста.
Наскоро се сдобих с шофьорска книжка и вече мога да споделя, че удоволствието от шофирането за мен е голямо. От начало бях плаха и неуверена, но щом седнах сама зад волана, отпуснах се и потеглих мъжката :). Много ми харесва да управлявам автомобил и тези дни се чудя на къде да отпраша. Много ми е приятно да шофирам вечерно време, тъй като града е спокоен и няма движения, тихо е и си карам с голям кеф. Вечерно време карам бавно и се оглеждам натам-насам, много ми е забавно. Винаги съм се чудила какво им е толкова хубаво на мъжете като карат, а сега ги разбирам чудесно. С прости думи, удоволствието идва от там, че един или повече от един тон метал, е в ръцете ти и се подчинява на командите ти. Харесва ми шофирането на дълги разстояния, отпусната съм и се наслаждавам на откриващия се пред мен път. Освен удоволствие, да умееш да шофираш е едно голямо предимство. Чрез шофьорската си книжка, много хора си вадят заплатите, тъй като работата им е свързана с автомобила, независимо дали е лек автомобил, камион или друго превозно средство. Добре е всеки който има право да се снабди с шофьорска книжка и веднага да сяда зад волана и да шофира. Не се знае, един ден може книжката да вади пари на някой от нас.
Актуална към момента е темата за забраната на пушенето на обществени места. Много хора може би са недоволни от този факт, но на мен лично много ми допада, че няма да е задимено по заведенията и нощните клубове. Ще споделя, че аз също съм пушач, но не обичам да се храня или да танцувам и да си пия питието, а помещението да е задимено. От известно време с приятелките ми посещаваме ресторант, в който на първия етаж е забранено да се пуши и искам да отбележа, че аз и момичетата се чувстваме прекрасно без цигарен дим. Въздуха е свеж, дрехите ни не миришат както обикновено на цигари, а на приятния ароматизиран въздух в заведението. Разбира се по някое време на престоя ни, започва да ни се пуши, но излизаме навън и това ни спестява доста цигари и същевременно пари. Сигурна съм, че доста от страстните пушачи няма да се примирят с мисълта, че ще излезнат на заведение и няма да пушат вътре, а трябва да излезнат навън. Аз и компанията ми, вече свикнахме с този факти и въпреки, че повечето сме пушачи, както споменах по-горе не се притесняваме да прекараме една страхотна вечер в заведение без тютюнев дим където не се чувства необходимостта от никотина, а и не забравяйте, че да се пуши вече не е модерноо 🙂
Тази година съм много разочарована от сезоните, като не се оправдаха очакванията ми нито за зимния, нито за летния сезон. Зимата беше дълга и студена, а пролетта е мрачна и дъждовна. Може би има доста хора като мен, които не са останали доволни от тези факти, но на природата никой не може да се влияе. А къде е слънцето се питам аз, това дългоочаквано слънчице, което всеки чака и всеки му се радва. Едни го чакат за да му се насладят на неделния поход, други го чакат за да прекарат час или два на пейката в градинката под слънчевите лъчи, а трети чакат слънчевите лъчи, които ще напълнят плодовете на посевите им. Сегашното мрачно и мокро време скапа настроението ми и нито ми се излиза, някъде, нито ми се стои вкъщи, дори не знам какво искам и какво трябва да направя, че да си приповдигна падналото настроение. Накрая може би ще отида да се понамокря малко вън на дъжда. С нетърпение чакам да се събудя в идните пролетни сутрини, когато слънце е огряло в стаята ми, но за сега се питам – къде е слънцето? Искам да топло, свежо утро, осветено от слънце, ухаещо на влагата от изпаряващата се роса по тревата. Когато ми се случи това утро, първата ми работа ще бъде да го споделя тук 🙂
