Posts By :

SveRaz

SveRaz

Тълкуване на понятието „любов“
150 150 SveRaz

23.punctuation-logosОпределено любовта се възприема различно. Може би е заради всички нейни проявления, които, да си го кажем в прав текст, объркват представителите на силния пол.  Имаме обич, любов, влюбеност, обожание, вманиачване, харесване, привлеченост… все нюанси на едно и също чувство, които мъжете трудно могат да разпознаят. Проблемът идва от там, че когато имат отношения с една жена те обикновено се чудят как точно да ги формулират – дали просто я харесват, дали са влюбени или физически привлечени. За това не рядко когато жена попита мъжа „Какво изпитваш към мен?“ , той й отговоря след няколко минутен размисъл „Ами, хубаво ми е с теб“. Но това „хубаво ми е“ е достатъчно да възпламени яда й.

Дали ние, по-нежния пол, можем по-добре да дефинираме понятието заради нашата по-силна чувственост, не е съвсем сигурно. А да не изключваме и факта, че някои мъже са много наясно със себе си, но просто не искат да го признаят. Разликата между основните понятията обаче, трябва да е налице. Любов е обикновено чувството между мъжа и жената – онова, което възниква след като минете през харесването и физическото привличане. Бих казала, че то ознаменува и двете. Обичта е по-късния етап, когато вече се чувствате свързани. Тук ключовата дума е „свързани“, за това се казва, че изпитваме обич към родителите си, кучето, децата, любимата възглавница (например). Вманиачването не е много хубаво нещо – то няма физически аспект, нито свързаност – то е просто психологическа нагласа, най-често едностранна. Свързано е с чувството на неудовлетвореност, безпочвени копнежи и наранено его. Обожанието, аз лично го свързвам с някаква ненаситност.

От какво идва цялото недоумение, след като изписах тези общоизвестни факти. От това, че всеки има различна чувственост.  Някои хора са по-големи индивидуалисти и имат нужда от повече лично пространство, други пък се сблъскват с наложена от семейството представа и не знаят какво да правят, когато любовта ги застигне и не са сигурни дали е любов изобщо. Но най-сигурният знак, че тя е дошла, независимо дали можете да я определите, или не, е когато желаете да сте точно с този човек и не си представяте да не го виждате за по-дълъг период от време.

  • SveRaz
  • 1

Отдалечаване от семейството и близките
150 150 SveRaz

Растем и се развиваме, няма как. С това идват в живота ни много емоционални първи стъпки като първата квартира, заживяването с партньора, а след това и божествени събития като годеж, сватба, раждане. Общото между тях е, че малко или много се отдалечаваме от семейството и роднините си в името на това да свием свое собствено гнездо.

call to your parentsИма една приказка, която казва обаче, че дъщерите остават за цял живот. Разбира се, всичко зависи от възпитанието, но за разлика от сина, стараещ се да стане по-бързо самостоятелен, то дъщерите запазват връзката със семействата си завинаги. Търсят подкрепата на майките си покрай раждане, обаждат се за готварски съвети, да споделят или да си поплачат. В повечето случаи дъщерите са по-грижовни и към татковците. Всеизвестно е, че именно те са тяхната слабост.

Може ли обаче да съществува конфликт между старото и новото семейство? В много случаи – да. Има връзки, в които отсрещният партньор е много упорит, голям индивидуалист и има претенции за това колко често ходи на гости при родителите й, колко често ги посещават тъщата или тъста. Има много против споделянето и смята, че жена му не трябва да звъни толкова често на майка си за разните му там съвети или просто ей така. Това е един не рядко разпространен сценарий, който за жалост се развива както при мъже, така и при жени и е една от причините за отдалечаване от семейството.

Какво да правите, ако вашата половинка е толкова обсебваща и с подобно мнение по този въпрос? Най-добре седнете и поговорете. Обяснете му, че семейството си е семейство и тъй като те са се грижили за вас – дали са ви възпитание и образование, не е редно когато остаряват и имат нужда от внимание вие просто да ги зарежете. Подобна неблагодарност не бива да е присъща за никого. След това се опитайте да намерите баланс на взаимоотношенията във връзката ви като се съобразите с желанията му, и не накърнявате вашите собствени интереси и нужди да сте близо до корените си. Все пак винаги можете да звъннете на близките си, за да ги питате как са, докато отивате до магазина или се прибирате от работа. Той няма да разбере, а вие ще сте доволни. И не забравяйте – вашите собствени деца ще следват примера ви след време.

  • SveRaz
  • 0

Биографирай… като Светльо Кантарджиев
150 150 SveRaz

Когато става въпрос за биографии, ненадминато е списание „Биограф“, чиито мартекинг мениджър е Светльо Кантарджиев.

Няма да забравя едно негово изказване, зад което заставам. Преди време той бе посочил, че е крайно време страниците на списанията да се „заемат от лица на културата, а не на модата и поп-фолка?. Напълно съм съгласна!

Омръзна ми от издания с огромни заглавия, жълти текстове с интриги и сплетни, които не въздействат с нищо положително. Истински стойностната периодика не трябва да раздухва лоша слава, а да гради положителен имидж на популярните български личности, за да се научим да уважаваме и ценим талантливите и интелигентните сред нас. На такива хора е необходимо да се предостави трибуна да говорят. Именно за това търся различното списание, доброто списание. Онова, което ще ми позволи да се вдъхновя от делата на известните.

biogrph-elizabethНяма друго като „Биограф“, което да отделя по 40 страници за оперната легенда Лучано Паварори или режисьора Федерико Фелини, например; да отдаде почит на великия Тодор Колев; да измести фокуса на живота на Мерилин Монро, Елизабет Тейлър и да ни ги покаже в нова светлина. Поглед над световни теми, интригуващи лица и както казва самият Светльо Кантарджиев още много други „полезни неща”.

Защото той и колегите му биографират не хора, не съдби, а знаменитости, човешки явления. Не случайно и самият Кантарджиев се е отдал на множество обществени каузи. Няма как да си в досег с такива интересни личности и да не прихванеш част от благородството, което се предава от съприкосновението с тях.

Така че внимавайте, читатели!  Дори само на хартия, интелектуалната енергия, която струи от това списание може да зареди и вас.

  • SveRaz
  • 0

Всеки си има своя истина
150 150 SveRaz

3-Your-truth-and-my-truthПрез сравнително краткия ми житейски опит съм стигнала до заключението, че хората са различни. Колко мъдро, нали? Но да, не можем да искаме от някой да бъде такъв, какъвто не може да бъде само и само за да се вписва в нашата представа за това кое е редно да се каже или правилно да се направи. Оставете човека да бъде себе си. Той не се е родил, за да ви бъде в услуга, има си собствен път и разбирания за нещата, има си и своя истина, която може да се различава от вашата. Това е напълно нормално и е време да го приемете. Не че ви се карам :), но може би за себе си вие сте си идеал и искате и другите да са като вас, а те просто не могат – други са.

Радвайте се на разнообразието от хора около себе си. Опитайте се да ги разберете, преди да изпаднете в критика към тях. Никой не отвръща на негатива с позитив (освен ако не е много възвишен и над нещата). И вие бихте се засегнали, ако някой непрестанно ви повтаря, че не правите нещата както трябва. Имате си своя начин, какъвто и да е той, но си е ваш.

А замисляли ли сте се дали бихте могли да съжителствате с втори като себе си? Дали бихте изтърпяли същия човек като вас, но да е отсреща ви? Щяхте ли да се разбирате? Все пак трябва да има някакъв баланс: силният допълва слабия, решителният – плахия, енергичният – спокойния и т.н. Схванахте идеята, надявам се.

  • SveRaz
  • 0

Наблегнете на позитивното в една връзка
150 150 SveRaz

Лесно е да приемем някои неща за даденост. Постоянната критика към най-близките ни няма да доведе до нищо позитивно. Поставете се на тяхно място. Ако ежедневно някой ви критикуваше за това, което сте, щяхте ли да се чувствате добре? Приемете хората такива, каквито са, и оценете добрите им качества, вместо да наблягате на онези, които на вас не ви допадат.

8 long-distance-relationshipАко повече се фокусираме върху хубавите неща, които ни се случват в ежедневието, ще се чувстваме по-щастливи. Това важи и за отношенията ни с любимия човек. Критиката в една връзка има деструктивна сила, затова на всяка негативна емоция трябва да отговарят пет позитивни. Трябва да намерим баланса като се стремим да показваме привързаност, да благодарим и да наблягаме на това, което ценим в половинката си.

За да се улесните, може първо да си отговорите на следните въпроси:
1. Какво първоначално ви привлече към него/нея?
2. Какви са хубавите моменти, които сте имали заедно?
3. Какво харесвате в него/нея сега?

Когато сте с човека до себе си, обърнете внимание на нещата, които харесвате в него/нея; това, което той/тя прави за вас; щастливите ви моменти. Ако позитивните емоции надделяват над негативните, направете така, че да се получи между вас.

  • SveRaz
  • 0

Мои ли са обществените проблеми?
150 150 SveRaz

2-societyКакво точно разбираме под обществен проблем? Кога един обикновен проблем се превръща в социален? Това са въпросите, които първоначално искам да изясня, преди да продължа с разсъжденията. Проучих нещата и ето на какво се натъкнах – очевидно един проблем става обществен, когато значителен брой от хора се чувстват засегнати от него. Но нека задълбаем още малко. Проблемът трябва да е предизвикан от фактори извън контрола на отделния индивид.

Трябва да отбележим, че отделните общества не е задължително да възприемат едно и също нещо като социален проблем. Но пък също е възможно да съществуват универсални обществени проблеми като престъпност, злоупотреба с наркотични вещества, глад, бедност, расизъм и домашно насилие.

Отдавна съм наясно с изброените по-горе проблеми на 21-и век, а това, че по някакъв начин ме засягат непряко, а по-скоро косвено, защото ме карат да чувствам неспокойствие, автоматично ги прави и мои. Все пак и аз живея в това общество и дори да не съм се сблъсквала с тях лично, не мога да ги отричам. И все пак за мен те остават някак абстрактни, някъде там в далечината. Хем искам да се ангажирам и да направя нещо, хем искам да се предпазя от тази сурова действителност.

  • SveRaz
  • 0

Що е то социална ангажираност?
150 150 SveRaz

Една от най-простите дефиниции за социална ангажираност би била способността на човек да взема участие в обществени дейности като част от някаква социална група, т.е. в основата стои колективизмът. Тук думите от ключово значение са действие, взаимодействие, социална размяна и отсъствие на каквато и да било принуда, т.е. трябва сам да вземеш решението да бъдеш част от дейностите, с които е ангажирана групата, към която искаш да се присъединиш. Социална ангажираност изключва платено участие и дейности, обвързани със семейни задължения.

1-rules-social-engagement-readershipНека се върнем на социалната размяна, за да поясним и нея. Тя може да се обясни по следния начин – за да се постигне социална размяна, участващите страни влизат в процес на обмен помежду си, всяка дава и съответно получава нещо от другата, било то възможност за споделяне на идеи, комуникация, участие в обществено значими дела, да направиш добро или нещо друго.

Днес социалната ангажираност, като че ли се измества от реалната сцена във виртуалното пространство. Хората се присъединяват към групи по интереси в социалните мрежи, вместо да участват в общности извън тях. И както монетата има две страни, и тук това може да се разгледа по два начина. Всички знаем, че застояването пред компютъра е вредно и е по-добре да си общуваме лице в лице – в това спор няма. Но пък съществува и един друг момент тук – това как хората се организират в социалните мрежи, за да свършат нещо полезно извън тях. По-този начин може да се реагира експедитивно при решаването на някакъв проблем.

  • SveRaz
  • 0

Прям или да?
150 150 SveRaz

Нали знаете известния цитат от „Хамлет“ „Да бъдеш или да не бъдеш“?

Много го харесвам понеже има дълбока символика в него и започнеш ли да размишляваш върху неговите думи, може да тръгнеш в различни посоки на мисълта.

3334898451_57834b6128В този ред на мисли аз имам един въпрос с подобна тематика, който искам да ви задам. И предварително ще ви кажа, че неговият отговор е заключен в самия въпрос: Да бъдем или да преми с останалите хора? Мисля, че в каквато и ситуация да се намираме, най-удачният път за действие е да сме директни и открити. За каквото и да става дума, колкото повече се протака във времето, толкова по-лошо може да стане. Ако се опитвате да скриете нещо, рано или късно, то ще изплува. А ако нещата се изяснят максимално рано, толкова по-добре за всички.

Няма смисъл да се опитвате да прикриете грешка, да се преструвате, че нещо или някой ви дразни или да имитирате заинтересованост, когато ви е скучно. Аз самата обичам да импровизирам, но има много голяма разлика между импровизация и преиначаване.

Колкото по-директни сте, колкото по-често и по-ясно казвате, каквото мислите, толкова по-добре. Няма да се отметна от думите си, защото искрено вярвам в тях. Смятам, че подобно поведение е индикатор за искреност и откровеност у хората.

  • SveRaz
  • 0

Разсъждения върху една мисъл
150 150 SveRaz

“No amount of makeup can mask an ugly heart.” (Kevyn Aucoin)

Моята интерпретация е следната: „ Колкото и грим да слагаш, той няма да прикрие грозното ти сърце.“ (Кевин Окоин)

За тези, които не знаят, Кевин Окоин е бил успешен американски гримьор, който в момента вече не е сред живите. Тези негови думи обаче ще останат с нас завинаги.

subwaylipstick-1024x769Естествено красотата от казаното се губи някъде в превода, но ако разбирате английски, по-добре четете оригинала. Неотдавна се запознах случайно с тази мисъл и съвсем неволно съм я запомнила наизуст. Явно ми е направила голямо впечатление. Обичам да чета мотивиращи цитати, които да накарат ума ми да се размърда. Понякога самите мисли изказват нещо очевидно, но по толкова красив начин, че ти действат вдъхновяващо. Тази не е изключение. Нещо толкова простичко, а крие океан от интерпретации в себе си.

Да, гримът не прикрива какъв си отвътре и рано или късно това ще си проличи. Той може да скрие само външните дефекти, но не и това, което носиш в себе. В един по-широк смисъл казаното може да се интерпретира и по следния начин – вече твърде много наблягаме на външната красота, по нея първоначално съдим за хората, но зад нея може да се крие и самия дявол. Не мисля, че поначало сме устроени първо да забелязваме как изглежда човек отвън. По-скоро обществото ни е създало стандарти за красота и те дотолкова са ни се набили в главите, че намираме всичко извън тях за грозно и заслужаващо осмиване. А не трябва да е така!

  • SveRaz
  • 0

Някои обаждания могат да са изключително полезни
150 150 SveRaz

fd979c430e6240d1b01916735a38e089_29.05.14 smileТелефоните във фирмите звънят по цял ден. Обаждат се както клиенти, така и много рекламни представители, за да представят продукцията си. Лично аз винаги вдигам и изслушвам внимателно. Дори да нямам много време, се стремя да се държа любезно, тъй като именно хора като мен с поведението си могат да работят за добрия имидж на компанията си. А ние сме средни търговци, които пазят позициите си на пазара и се развиват прилично като се има предвид голямата конкуренция.

Така ми се налага да изслушвам представители на офис консумативи, на нови уеб приложения за оптимизиране на работата и редица други. Някои от тях изобщо не ни вършат работа. Един ден обаче се обадиха от колекторска фирма. Не бях много наясно с какво точно се занимават, но тъй като просто държаха да предложат услугите си, реших да ги изслушам.

Предлагали услуги по събиране на вземания от клиенти. Нашата компания от години имаше три вземания, които бяха останали на волята на доставчиците ни. Първо, защото счетоводителката е претрупана с работа, за да звъни и напомня за плащанията на длъжниците ни и, второ, защото за да комуникираш с такива хора си е цяло изкуство. Трябва да си малко психолог с голям опит, за да подходиш по правилния начин. На някои им се отдава. Аз не съм от тях,  нашата счетоводителка или мъжете от търговския отдел също не притежават такива способности.

Въпросната фирма – ЕОС Сървисис, обаче звучеше като експерт в работата си. Не ни даваха някакви невероятни гаранции за работа, просто обясниха, че заплащането им се формира на базата на процент от действително събраните суми и това е стимулът им да работят добре. Управителят ни реши, че няма какво толкова да губим, тъй като вече беше отписал въпросните вземания.  А от фирмата можеха да се занимават с нашия случай месец или два, без да им плащаме, ако няма резултат от длъжника.

Но резултатите не закъсняха. Фирма с европейски стандарти на работа, каквато е немската верига EOS успя да възстанови някаква част от тези много стари дългове. Дори длъжникът, към който имахме най-голямото вземане бе омаян с индивидуален план за разсрочено погасяване. За в бъдеще пък посъветваха шефа ми да възлага и дълговете си с по-малко просрочие – тогава резултатите били още по-добри. Така и направихме и резултатите не закъсняха…

  • SveRaz
  • 0