SveRaz

Неизбежно е след всяка изминала година да си правим равносметка. Особено за израстването ни като личности. В тази блог статия искам да ви споделя част от моята история на промяна. Вече съм на 26 години. Минала съм през немалко неща и мисля, че има върху какво да разсъждавам.

Опознай себе си и се научи да се обичаш такъв, какъвто си.
Живеем в 21 век. Ежедневието ни е толкова забързано, че малко хора изобщо осъзнават какво значи да опознаеш себе си наистина. През изминалата година, и бих казала и до днес, аз съм точно в такъв процес. Тялото ми, емоциите ми, страховете ми взеха превес и ми дадоха сигнал, че е време да се опозная, защото ако бях това, което съм в представите си и в представите на околните, нямаше толкова лесно да се „пречупя“ от наглед не чак толкова драматични събития, които се случиха в моя живот. Затова понякога, без да имаме избор, се налага да се изправим срещу себе си, да се погледнем в огледалото и да се запитаме какво, защо и как. Аз го направих и се гордея.

Първото и най-важното, което разбрах за себе си, е, че аз не съм с безкраен капацитет на издръжливост. Напротив, капацитетът ми дори е по-малък отколкото съм очаквала. Преди време обичах да се занимавам със сто неща едновременно, да излизам постоянно с различни хора и да правя постоянно различни неща. Затова, освен че се изисква време, се изисква и голям капацитет – психически, емоционален, физически. В началото, когато усетих тази своя „слабост“ се срамувах. Питах се как е възможно. Аз вярвах, че съм и мога да бъда най-добрата във всичко, но уви – установих , че такива хора не съществуват.

Разбрах, че съм крехка, чувствителна и колкото силна, толкова и слаба, че трябва да се „грижа“ за себе си подобаващо. Че трябва да изградя личната си „хигиена“ наново – да знам колко мога да работя, колко мога да спортувам, колко ангажименти мога да поема и да не се страхувам да се заявя такава, каквато съм.

Признай грешките пред себе си. Много е лесно да си мислим, че сме перфектни и да не поемаме отговорност за нищо, което ни се случва. Истината е, че каквото и да става, ние имаме и голяма част лична отговорност към дадените събития, дори и да не е на сто процента. Когато си признаеш, че може би имаш вина, но не губиш времето си в непрестанни самообвинения, разбираш, че е време да промениш някои свои стари навици и поведенчески модели.

Първото, което аз реших да променя, е контактите си и начина на комуникация с тях. Трудно е, не е забавно и лесно, но понякога това е единствения качествен и стойностен избор, който си заслужава да направиш . На днешна дата общувам с избран кръг от хора, които са важни за мен, карат ме да се чувствам добре, допринасят с нещо за благоприятното ми съществуване и разбира се съм способна да им отвърна със същото. Това са най-близките ми хора и съм много благодарна, че ги имам в живота си. Стигнах до извода, че нямам нужда от хора, които искат само да „грабят“ от мен, без да получавам нищо в замяна.
Важно е да има баланс и хармония във всяко едно взаимодействие с външния свят. Когато даваш, трябва да получиш. Ако само даваш, можеш да изгубиш най-ценното – самия себе си.

Друг важен фактор от моя катарзис е отношението ми спрямо хората. Старая се да не се налагам, да не си мисля, че съм повече от тях и само аз съм права, а по-скоро да уважавам и техните нужди и изисквания и едновременно с това да отстоявам собствената си цена.

Запомнете един много важен урок от мен: ако самия ти не се грижиш за себе си, ако не се уважаваш, ако не цениш труда и усилията си – няма никой да го направи. Ако позволяваш да се възползват от теб, ако си мислиш, че всички са добри и всеки има уникално чисти намерения към теб, винаги ще си в позицията на губещия.

Които и да сте, каквито и да сте, бъдете добри хора, но на първо място към себе си. Пазете достойнството си, знайте приоритетите си и се съхранявайте – само така ще имате шанс да заживеете хармоничен живот.

Да, може да не е като в розовите ви представи, но вие ще сте господари над повечето фактори, които биха ви подвели или наранили. Имам предвид всяка една сфера на живота – и в личен, и в професионален план.

И колкото и да нямате някакви качества, не се сравнявайте, не искайте да бъдете на мястото на другия, обичайте се такива, каквито сте във всеки един миг, фокусирайте се върху хубавите си страни и приемете недостатъците си с усмивка и готовност за промяна. Никой не е съвършен – бъдете себе си и най-вече не се превръщайте в робот, който иска да отговори на всички очаквания от външни лица. Ако ви харесва да рисувате – рисувайте. Ако искате да бягате, бягайте. Просто слушайте сърцето си и собствената си природа и имайте смелостта бавно, но славно, да обикнете себе си и да изградите основите на ежедневие, в което ви харесва истински да живеете – колкото и да е необичайно за другите.

Бъдете коректни, точни, отговорни и лоялни – и със себе си и с околните. Обичайте, но с граници. Но най-важното: не се страхувайте да погледнете към себе си. Там се крият отговорите на всичките ви въпроси!

Това е от мен засега, скоро ще ви споделя още от моите успехи по пътя към моя катарзис!

Очаквам вашите коментари!

Без да се спираме на темата за различните мнения в отделните школи, отнасящи се до природата и характера на душата, можем да кажем, че всички те са съгласни, че природата на човека е сложна, състояща се от няколко обвивки, тела или елементи.

Различните обвивки, от по-грубите към по-духовните, се отстраняват заедно с напредването на душата по пътя към нейното съвършенство. Тази класификация на слоевете на човешкото съществоследва принципа за разгръщане от нисшето към висшето:

1. Физическото тяло
2. Жизненост и жизнена сила
3. Астрално тяло
4. Животинска душа
5. Човешка душа
6. Духовна душа
7. Божествен дух

В съвременната философска мисъл на западния свят откриваме, че прераждането привлича голямо внимание. Западните философии от последните сто години подхождат към темата с ново внимание и разбиране. Учението успя да прикове даже и вниманието на широката общественост. Днес американските и европейски списания са пълни със стихотворения и разкази, основаващи се върху подобни идеи.

Преди много векове Херодот е казал за египтяните: „Египтяните са първите, които издигат теорията, че човешката душа е неунищожима и когато тялото на някой човек умре, тя влиза в някое ново тяло, което е готово да я приеме; и когато премине през всички сътворени форми на сушата, във водата и въздуха, тя влиза отново в човешкото тяло, родено за нея; и този цикъл на съществуване на душата продължава 3 000 години.“

Учението за прераждането е ясно различимо, макар и скрито, в основата на езотеричните учения. Те на свой ред са скрити в езотеричните концепции на египтяните , които по-късно били излагани на обикновения народ, докато истината била запазена само за малцина, които били готови за нея.

Египетските мистици от вътрешния кръг вярвали и разбирали вътрешните истини за прераждането и въпреки че пазели грижливо в тайна езотеричните учения, отделни части от тях се изплъзвали от тяхната опека и попадали в умовете на хора от широките народни маси. Те жадно ги поглъщали, както можем да се уверим от изучаването на достигналите до нас откъслечни исторически сведения, издълбани върху камък и запечатани върху керамика. Тези хора не само приемали учението за прераждането, но Египет бил в действителност дом на най-висшите окултни учения.

Прегледът на съществуващите учения за прераждането сред примитивните народи и традиционната представа за него сред изчезналите цивилизации от миналото неудържимо ни насочва към древната земя на мистериите, убежището на мистиците и окултисте от миналото, земята на Изида, домът на строителите на пирамидите, народът на Сфинкса – Египет. Независимо дали тези хора са наследници на народа на унищожената Атлантида, домът на древната мъдрост, или са нов народ, който е преоткрил древните учения, остава неоспорим фактът, че когато се проследят корените на всяко старо окултно или мистично учение, откриваме, че постепенно ни отвеждат към земята на Сфинкса като източник на тази скрита истина. Сфинксът е подходящ символ на този удивителен народ – неговите плътно затворени устни сякаш подканят да се задават върховните въпроси и човек усеща, че може би от тези здраво стиснати устни ще бъде доловен тихо прошепнат отговор към ухото, което е готово да го чуе и възприеме.