От известно време не можете да изкарате този страхотен човек от главата си. Мислите за неговата харизма, топлата му усмивка и сините очи, в които можете да потънете. Искате го до себе си и се питате: Как да го спечеля?
Може би вече се познавате по-добре, приятели сте или колеги в работа. Може би сте го забелязали наскоро и досега сте разменили само няколко думи.
Можете да чакате и да се надявате, че мечтаният мъж ви кани на среща. Или можете да вземете нещата в свои ръце и да действате. Все пак, който не рискува, не печели. Не се притеснявайте, можете да го спечелите и без да се натрапвате или да бъдете агресивно настоятелни.
Ако искате да спечелите сърцето на желания мъж, препоръчително е да вземете активното участие. В края на краищата вие знаете точно какво искате – и това очевидно е той.
Като модерни и еманципирани жени вие сами правите крачка към него, вместо да чакате цялата инициатива от негова страна. Защо? Много просто – може би той не осъзнава, че го харесвате и затова си слага спирачки. Или пък е срамежлив и резервиран, затова рядко говори с вас.
Ако направите първата крачка към него, той ще се почувства уверен и ще даде шанс да се опознаете по-добре. Освен това, много мъже са впечатлени, когато жената е самоуверена и прояви интерес. С това поведение получавате автоматично бонус точка.
Русият цвят на косата е толкова предпочитан и желан, че се е превърнал във вечна класика, която не излиза от мода. Всяка втора дама иска да ноди слънчевите лъчи в косата си и затова около нас е пълно с русокоски. Доказано е обаче, че естествените блондинки са не повече от 5% и може би това ги прави толкова екзотични.
На 31 май блондинките дали естетствени, дали изрусени по желание, отбелязват и своя Международен ден. Въпреки че за тях е прието схващането, че не им се отдават особено мисловните дейности, русокосите дами са особено привлекателни, атрактивни и забавни. Ето защо реших да споделя с вас няколко интересни факти за блондинките, които грабнаха и моето внимание.
- Знаехте ли, че първата спомената в историята блондинка е богинята на любовта Афродита? Тя получила златните си коси от Зевс като подарък.
- Най-известната блондинка в Холивуд – Мерилин Монро, разбира се, пък всъщност е родена брюнетка. По-късно тя изсветлява косата си, която се превръща в нейна запазена марка и ѝ носи славата на секссимвол.
- Като заговорихме за Холивуд, майсторът на хоръра Алфред Хичкок е бил обсебен от русите жени и е снимал само блондинки в продукциите си.
- Перхидролът е открит през 1818 година, но едва през 57-ма се разбира, че може да изрусява коси. Така измества всички продукти за тази цел до тогава и много дами го издигат на пиедестал.
- Не можем да говорим за 50 нюанса русо, но със сигурност са над 30, като за най-рядък се приема ягодовото русо.
И вие ли носите ластик за коса на китката си? Да, той не е сред най-атрактивните аксесоари, но пък винаги е под ръка, в случая – на ръка, ако искате да вържете косата си. Оказа се обаче, че това всъщност е един доста вреден навик, с който веднага трябва да се разделите.
Вярвате или не, ластикът за коса може да ви инфектира. За да не си помислите, че това са врели-некипели, ще ви запозная със случая на американката Одри Коп, за която наскоро писаха всички таблоиди.
Жената отива на преглед при лекар и й откриват инфекция. Нищо необичайно, нали? Да, но инфекцията била предизвикана от постоянното носене на ластик около китката. Освен огромна подутина на ръката й, антибиотично лечение и куп проблеми, този навик докарал на Одри три различни бактериални инфекции. По ластика за коса се намирали бактерии, които проникнали под кожата чрез космени фоликули и пори.
Друга причина да захвърлите ластика е, че той пречи и на кръвообращението. Сигурно ви се е случвало да видите следи по кожата си от него. Когато е твърде стегнат, той пречи на нормалното движение на кръвта и причинява изтръпване или болка в крайниците.
Не на последно място – ами не е красиво. Хем е незначителен елемент на ръката, хем точно той може да развали цялостната визия. По-добър вариант е някой хубав часовник или стилна гривна. Ластикът носете в джоба, в чантата си, на ключодържател даже, но освободете китките си от него.
Според фън шуй е много важно да не изпускаме концепцията си за създаване на хармония, баланс и благополучие не само във всяка среда, но и вътре в самите нас. Това зависи от нашето отношение и способност да накара всичко около нас да се подобри. А това включва както одушевени, така и неодушевени предмети.
Търсейки информация по темата, попаднах на интересно проучване. Тъй като ме заинтригува, реших да ви предоставя обобщение от изследванията на Масару Емото.
Според Емото думите, изреченията, звуците и мислите, насочени към обем вода, биха повлияли на формата на ледените кристали, получени от нея. Естетичният вид на кристалите променя формата и цвета, ако думите или мислите са положителни или отрицателни.
Експериментите се състоят в излагане на вода при изричането на различни думи, рисунки или музика. След това течността се замразява и се изследва с помощта на микроскопични снимки формата на получените кристали .
Така се достига до извода, че човешката мисъл, думи, музика влияят на водата и тя се променя към по-добро или към лошо. Това означава, че ако водата прави тази промяна, ние, които сме 70-80% вода, трябва да съдържаме същото като нея.
Може да се забележи, че след изричане на думите щастие, благодаря, любов, структурата на водата е с прекрасна структура. Докато при употребата на груби изрази и вулгарни думи, нейният строеж веднага се преструктурира и заема видимо отбранителна позиция.
Тези изводи наистина са изненадващи и в същото време изключително прости като повечето научни теории за Вселената и нейните закони. Необходимо е само да обърнем внимание на най-дребните неща, които ни заобикалят, за да осъзнаем колко е прост животът и до колко го усложняваме заради обсесивни и токсични мисли.
Посланието от изследванията на Емото се основават на едно-единствено действие, което винаги трябва да практикуваме: да мислим положително и с любов. Само по този начин ще си осигурим чиста енергия, чист ум и чиста вода.
Може ли в днешно време християнството да намери отзвук в творчеството? Лесно ли се създава творба на писменото слово, пропита с християнски мотиви и заредена с нравствения кодекс на религията?
Доскоро не се бях замисляла над тези въпроси, докато не попаднах на творчеството на Васил Лазаров. Признавам, че не бях чувала за него, но при едно посещение в книжарницата открих книгите му в раздела за християнска литература. Любопитството ме подтикна да се запозная по-отблизо с автора Васил Лазаров и неговите творби, и не останах разочарована.
От информацията, която открих за Васил Лазаров, разбрах, че е родом от Самоков, където основава Сдружение на писателите и заема председателския пост. Автор е на няколко романа, стихосбирки и сборник с есета. В творбите си Лазаров използва похвати, заимствани от доказани имена в световната литература като Балзак, Юго и Достоевски. Това обаче, което отличава Лазаров от мнозинството съвременни писатели, са християнските мотиви, които преплита в творчеството си. Като писател-хуманист, той често загатва за съдбата или характера на героите си чрез християнска символика.
Че темата за религията и творчеството не е чужда на Васил, личи и от специализирания сборник със статии, който издава през 2012 година. Книгата носи заглавието „Християнство и поезия“ и включва изследвания на автора с предмет добродетели и християнски мотиви в творчеството на Вазов, Славейков, Ботев, Дебелянов, Пушкин, Лилиев, Багряна и други знатни имена в литературните кръгове.
Според самия Васил Лазаров този сборник с есета извежда на бял свят неразбраната и може би умишлено игнорирана тематика за християнството и влиянието на нравствения му кодекс в литературата. Тази тема е била табу по времето на тоталитарния режим, тъй като тогава са поставяни на пиедестал героизма, революционното и бунтовното. Авторът дава пример с влиянието на руската литература чрез творбите на Писарев и Чернишевски, докато религиозната мисъл в произведенията на Несмелов или Бухарев е била напълно забравена или потулена.
Тук вече мога да изразя и собственото си мнение и да си отговоря на въпросите, с които започнах този текст. Да, християнството може и трябва да намира отзвук в литературата. Вярвам, че всяко писмено слово оставя трайна следа у четящия и нравственият кодекс на религията може да промени светогледа ни, да ни направи по-добри, по-мъдри и по-човечни един към друг. Защото ако се поучим от грешките на героите или вземем пример от хуманизма на автора, то пред нас ще се разкрие светлото бъдеще на един по-добър свят.
Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.
Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.
След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.
Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.
Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.
Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?
В детството си израснах с много братовчеди и не изпитвах нужда да имам брат или сестра. Ето защо се изненадах, когато родителите ми ми съобщиха благата вест, че ще ставам кака. Първоначално не се зарадвах, но с нарастването на коремчето на мама, започна да ми харесва идеята да бъда опора и защита за някого. И в най-смелите си мечти обаче не си бях предстяла, че ще се превърна в сестричка не на едно, а на две човешки същества.
Ето така започна моята история като част от многодетно семейство. Кой да предположи, че семейството ни ще се увеличи едновременно с двама нови члена. Спомням си изумлението на баща ми, когато от родилния дом му съобщиха, че вече е горд баща на 3 дъщери. Когато прибрахме бебетата вкъщи, всички много се радвахме и за мен нямаше значение дали са момченца или момиченца, така бе и за родителите ми.
Първите месеци от отглеждането на близначките минаха спокойно и натоварващо единствено за майка ми, която трябваше да ги кърми. Но след шест месечинки мъницте започнаха да пълзят и да пипат всичко, което им се изпречи на пътя. След още толкова време проходиха, а след това и проговориха. Вкъщи се вдигаше голяма врява. Чуваше се само „Дай!“, „Това е мое“, „Не пипай!“, „Не там и не яж това“. Колкото и да обичам сестричите си, имаше неща, които си бяха само мои и не исках да ги споделя. Това пораждаше и голяма част от споровете ни.
С годините растяхме, играчките се трупаха, дрехите, суматохата… Пералното постоянно бе зарито с дрехи, мивката в кухнята преливаше от чинии и тави за готвене, плюшени мечета, моливи и боички навсякъде. Родителите ни сметнах за необходимо да се преместим в къща, която да събира всичките ни вещи и нас самите.
Така успяхме да нормализираме положението. Всеки имаше стая и задължения в новия дом. Но след това дойде друг период – този на гаджетата. Баща ни изпитваше паника при всяко наше излизане с момче. Чули сме хиляди лекции на тема мъжете и жените и как стават бебетата.
Вече пораснахме и всяка от нас пое по своя път – университет в друг град, командировки в чужбина, работа, ангажименти. Сега не живеем всички заедно в просторната къща, а се прибираме закратко. Родителите ни усещат вече симптома на „празното гнездо“ и им липса суматохата. Но щом ние трите се завърнем вкъщи, им припомняме какво е забава. Толкова сме шумни, че пак им се иска тишина.
Колко е важно да бъдем различни? Имаме ли право да бъдем различни? Въпроси, върху които мисля от известно време и които ме провокираха да погледна на нещата в малко по-голям мащаб.
Ако искаме да дадем правен отговор дали ни е позволено изобщо да бъдем различни, достатъчно е да прочетем Конституцията. В нея се посочва, че всеки има право на живот, на своята идентичност, морална, психическа и физическа цялост и на своята свободна воля за развитие и благополучие; право, което не отговаря на установен стандарт, но позволява пълното развитие на достоен и свободен живот в обществото, без да засяга правата на останалите хора. Оказва се, че се обръща сериозно внимание на характеристиките, които ни правят различни, като правото на свобода на съвестта, религиозната, етническата и културната идентичност. И ако прегледаме текста на Всеобщата декларация за правата на човека, разбираме, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, държащи се братски един към друг.
С други думи, правото да бъдем различни съществува само защото сме хора и имаме способността да живеем и свободно да изразяваме своите вродени и/или придобити характеристики в нашата близка среда (култура, език, религия и др.). Това право в допълнение е защитено и свързано с правото на равенство, свобода и достойнство – да бъдем свободни да имаме достоен живот и да сме различни, за да бъдем равни пред закона. По същия начин достойнството и свободата са не само съществени за развитието на нашето право да бъдем различни, но и служат като бариера за защита срещу всяко действие, което се стреми да наруши и намали това право.
Да бъдеш различен е важно, защото всички сме родени така. Ние съществуваме в много форми, мисли, емоции, съзнание, вярвания, култури, преживявания и болка. Ето защо е важно едно общество да се научи да уважава спецификите на всеки един от членовете си.
Необходимо е да бъдем различни, за да се учим един от друг и да можем да израстваме. Трябва да приемем себе си такива, каквито сме, и най-накрая да се приемем като равни с останалите. Това е най-голямата справедливост за всички човешки същества.
Да си различен изисква сила. Но едно е да се различаваш от обкръжението си, а съвсем друго от това на цяла една държава, на която си начело. Такъв е и случаят на Меган Маръкл – последното допълнение към кралското семейство.
Първоначално медиите, а и самите англичани, бяха във възторг от избора на принц Хари. Неговата избраница сякаш бе олицетворение на промяната на Великобритания. Но след сватбената церемония на новата двойка постепенно коментарите започнаха да стават негативни. Появиха се дори сравнения межди двете херцогини Кейт Мидълтън Меган Маркъл. В повечето случай Кейт е описвана като англичанка, която познава отлично традициите и историята на страната и доказва, че знае как да изиграе перфектно ролята си на бъдеща кралица. Докато Меган е определяна като бунтарка, която тепърва трябва да се запознава с порядките на това да бъде кралска особа.
В медийното и публичното пространство се появих гръмки определения, че херцогинята на Съсекс е американка, разведена, актриса. Но имайки предвид, че тя сключи свещен съюз с принц Хари, който е „различният“ в кралското семейство, не може да се критикува чак в такава степен предишният живот на Меган. На подбив бе и произходът на херцогинята, който е афроамерикански, а това за първи се случва в двореца.
Въпреки хилядите нападки американската актриса има и много положителни качества, които си проличаха от обществените ѝ прояви. Меган много активно в социалните мрежи се изказа срещу Brexit и подкрепи постоянното членство на Великобритания в Европейския съюз. Известна беше и речта ѝ , която направи в рамките на Step It Up, организиран от ООН. Чрез нея Марък изтъкна важността от продължаването на работата за равенството между половете. „Много съм горда, че съм жена и феминистка“, заяви тя. Но дори за това си изказване бе критикувана от консервативните британци и сензационните таблоиди.
За раждането си, за начина, по който изглежда, за маниера ѝ, за всичко се критикува. Но това не е ли начин да се разчупи скучният протокол на британския двор и да му се донесе глътка свежест? Очевидно не, защото Меган и Хари избраха да се откъснат от кралското семейство и да заживеят своя може би спокоен живот.
Оказва се, че да си различен не лошо, но просто трябва да намериш своята среда. А за всички момичета, които като малки са си мечтали да бъдат принцеси – мечтайте си да бъдете себе си и да ви оценяват.
С напредъка в областта на психологията и все по-дълбокото разбиране на човешкия ум, психолозите предлагат личностни типове A, B, C и D. Досега бях запозната само с A и B, затова, когато научих за другите два типа, веднага реших, че трябва да систематизирам и споделя наученото. Намерих леко противоречива информация за тези мистериозни типове C и D, затова се наложи да базирам избора си на свои наблюдения, освен на официалните мнения на специалистите.
Хората от различни части на света и с различен начин на живот могат да бъдат групирани в един от тези четири типа характери. Въпреки това, няма човек, който да попада само в една категория, като обикновено се комбинират с други черти от другите видове, в зависимост от ситуацията.
Личност от тип А: амбициозна, конкурентна, практична, нетърпелива и агресивна.
Поставянето на цели е много важно за тези хора, тъй като те са конкурентни по природа. Те са нетърпеливи и лесно могат да бъдат предразположени към враждебност и агресия. Те лесно поемат рискове, което е характерно за предприемаческия дух. Те са практични при решаването на проблеми, без да губят излишно време. Имат нужда да са постоянно ангажирани (иначе смятат, че губят времето си, вместо да правят нещо продуктивно). Всъщност те изпитват трудност да се отпуснат и много от тях трудно заспиват през нощта. И накрая, те са предразположени към хипертония, стрес, инфаркти и социална изолация.
Личност тип Б: спокойна, весела, търпелива и безгрижна.
Те са обратното на личност тип А. Почти никога не се поддават на стрес, дори при силно стресиращи ситуации. Хората обичат да са с тях, защото им е забавно и весело. Не бързат да свършат нещата и обичат да се отпускат и да приемат нещата както дойдат. Те са по-малко конкурентни и преглътват грешките много добре. Те са толерантни, гъвкави, адаптират се към ситуации и почти не се оплакват от нищо. Те водят пълноценен социален живот и се сприятеляват лесно.
Личност тип C: систематична, внимателна, чувствителна, благоразумна и критична.
Те мислят системно и аналитично и взимат решения въз основа на изследвания и потвърдена информация. Те решават проблеми естествено, защото се фокусират върху детайлите и са в състояние да забележат неща, които другите типове характери не биха могли толкова лесно. Те са много чувствителни, дълбоки, замислени, резервирани и предпазливи. Те са склонни да избягват социалните отношения. Много от тях работят като счетоводители, компютърни програмисти и прочие, тъй като са много компетентни с числа и логика. Обикновено не поемат рискове, докато не проверят всички данни. Те не приемат критика и са много критични към другите. Този модел на поведение е свързан с появата на рак според различни изследвания.
Личност тип D: тъжна, негативна, песимистична, депресивна и социално инхибирана.
Тези хора представляват 21% от населението. Те са много негативни, притесняват се твърде много, раздразнителни, често изпитват тъга и рядко се чувстват уверени. За да не бъдат отхвърлени, те избягват да се отварят и споделят своите негативни емоции, което създава много стрес за тях. Ето защо този тип личност се свързва със сърдечни заболявания.