Здравейте, ще засегна една актуална тема, а именно тази за обилните снеговалежи в страната през последните дни. Има една сентенция, че всичко е хубаво и полезно в границите на нормалното или в малки количества. Именно тази истина е нарушена значително, като се има в предвид обилните снеговалежи, но от всяка ситуация има изход. Обичам да гледам как вали снега и затрупва всичко, как се движат бавно автомобилите и пешеходците, а когато съм у дома и наблюдавам тази зимна картина, това ми създава един вид уют и спокойствие. Да ви призная, че аз съм от хората които обичат само да наблюдават картинката, но не и да участват в нея, както може би сте разбрали от заглавието. Имам няколко любими начина да се забавлявам у дома когато навън е побеляло от натрупалия сняг. Препоръчвам ви да си налеете чаша червено вино и да прекарате деня пред топлата камина в компанията на любимите хора, както мисля да направя и аз. Ще ви разкрия как ще прекарам деня си днес.Поканила съм моите приятели и ще се забавляваме заедно у дома, това повдига настроението ми предварително и реших да го споделя с вас. Запасите от вино и подходяща храна са важни за зимния сезон, аз съм се подготвила много добре, така че смятам да се заформи една снежна веселба.

Мнението ми е, че много от хората предпочитат да добият представа визуално, от големия екран с напредналите кино технологии, отколкото да прочетат малката книжка със захабени странички. И двата варианта имат своите добри и не чак толкова добри страни. Да го прочета на книга, може би е по-добрия вариант, от гледна точка на това, че задействаме фантазията си, осмисляме отделни ситуации и образи, представяме си ги докато четем, размишляваме и филма се „разиграва” в главите ни, също така, това е начин да обогатим речника си, което е винаги от полза за всеки от нас, но от друга страна е малко неудачно да те поканят приятели на кино, а ти да им отговориш – „Не благодаря, мисля да прочета книгата”. Другия вариант е да излгледам желания от мен филм, като се има в предвит големия напредък на кино технологиите, и огромния интерес на киноманите, което означава, че има защо да отидем на кино. Единствения недостатък е в това, че гледайки определен филм, е невъзможно да добиеш представа, каквато добиваш когато прочетеш книгата. Това ограничение не е приятно и поради тази причина все още съществиват почитателите на хартиения носител. Хора от всички възрастови групи имат интерес към режисираното изложение на голям екран. Да прочета книгата или да гледам филма – правете това което ви харесва, важното е да се забавлявате.

Всеки един от нас си има някакви интереси. Те са различни в зависимост от тези на другите. Интересите могат да бъдат свързани с: мода, спорт, рисуване, музика, изобретяване на предмети, компютри и техники, колекциониране и още много други. Но трябва ли да пренебрегваме интересите и хобитата на заобикалящите ни хора? Според мен не. За това сме хора, защото сме различни, както ние така и нашите интереси. Точно обратното трябва да ги уважаваме за да уважават и нашите. Не може да обвиняваме някои за това към какво се увлича. Ако човечеството има еднакви интереси то няма да може да се развива, ще си стои на едно и също ниво. За това има много области, към които хората се насочват и усъвършенстват. Голямо предимство например е в една компания да участват хора с различни интереси. Така всеки един участник в нея ще научава нещо ново за други области и ще пояснява по своята. По този начин тези хора обогатяват своите знания и ако пренебрегват интересите на другите, а уважават само своите компанията ще се разпадне. Ето защо не трябва да пренебрегваме различните интереси. И все пак кои сме ние за да пренебрегваме или отричаме интересите на другите, всеки има право на избор към какво да се увлича и занимава, нали живеем в демократична страна.

Различни очи

Posted on 18 Jan 2012 In: Раз-Лично

Интересен феномен - различни очиКакво ще кажете за хората с различни очи, а за животните? Всеки човек има някакъв цвят на очите – зелени, сини, кафяви, черни, пъстри, гълъбови и т.н. В днешно време дори съществуват лещи, които наподобяват котешки очи, тигрова окраска, зеброва окраска и други. Вече е много лесно да си смениш цвета на очите, ако не си го харесваш само с едно поставяне на най-различни видове лещи. Друг е въпроса, че това не е много евтино удоволствие. Но като озаглавявах статията си, нямах предвид това, което написах до тук, а това едното око да е един цвят, а другото – друг. Много интересно нали? Това явление можем да го наречем феномен на природата. По света има десетки хора, които са пример за този феномен. Дори има поверие, което гласи, че хора с различни очи са лоши и злобни. Вие виждали ли сте такива? Аз лично не съм виждала такива, но пък напоследък все по-често срещам такива животни. Попаднах на две котки с различни очи и останах много изненадана. В природата съществуват и други такива примери. Това са кучетата от породата хъски. При тях почти винаги се наблюдава това явление. Даже има твърдение, че това е белег за да се разбере дали даденото куче е чистокръвно.

Всяко лице е различно

Posted on 11 Jan 2012 In: Раз-Лично

Всяко лице има характерни и лесни за описване черти, чрез които от една страна се отличава от другите, а от друга точно тези особености ни помагат да разпознаваме някого, когато го видим. За мен например едно лице може да се запечата в съзнанието ми несъзнателно или целенасочено да търся белези, които да запомня. Именно тези белези ми помагат при някаква асоциация. Това за мен е много важно, защото работата ми е свързана с хора и срещам доста различни физиономии. Правейки си извод от наблюденията за мен всяко лице има не една, а няколко характерни или основни белези-черти. Каква методика съм си изготвил за разпознаване на някои лица? Примерно: разделям ги на отделни компоменти, подчертавам особеностите, които ми се набиват на пръв поглед в очите ни и най- вече запомням лицето с помощта на тези характерни или специфични белези. Моя съвет е да  постъпите по същия начин с всяко едно лице, без значение дали е на снимка или реално пред вас. Личността има изобилие от отличителни белези, които могат да се разделят на няколко основни групи. Според мен те са: черти на лицето (чело, очи, вежди, уста, зъби, форма на брадичката, усмивка, тръпчинки, кожа и т.н), характерни белези свързани с тялото (глас, фигура, шапка, прическа, облекло, ръце, стойка, бижута, миризма, жестове, възраст, език, ръст, и най-вече характерни неща независими от тялото), професия, приятели, кола, хоби, умения, постижения, жилище т.н.. За мен лично най-много се набиват на очи чертите на лицето, следват ги телесните белези, както и несвързаните с тялото дадености и особености.

Честита нова година на всички читатели. Във връзка с изминалите новогодишни празници реших да напиша една статия за да ви напомня за събитията, карайки хората да се събират, празнуват и веселят заедно. Започваме с първия ден на годината първи януари-Василов ден. Въпреки, че предната вечер сме се напразнували доволно, посрещайки новата година  нищо не ни пречи да уважим хората, носейки името на своя светец и да продължим веселбата. Продължаваме с Йорданов и Иванов ден на шести и седми януари. Славейки се със своя ритуал, Йорданов ден е уважаван празник в цялата ни страна, а именно хвърляне на кръста във вода-реки потоци и други. Сигурно няма семейство, в което да не присъства поне един човек, носейки името Иван или Иванка, това е едно от наи-разпространените имена в България. След това минаваме към другата двойка празници Антонов и Атанасов ден, поредния двудневен празничен маратон. Януари – месецът с най-много именни дни през годината. Дни, в които можем да покажем уважение към близки и любими хора, да поздравим наши приятели, с които не сме се виждали и чували от много време, повод за празнуване, изживяване на весели и хубави моменти. Празниците са хубаво нещо. По празниците хората се сплотяват. Ние българите трябва да сме много щастливи, защото нашата история и нашите традиции са ни предоставили много поводи и събития за празнуване през годината.

Спа дизайн - релакс център

Винаги съм била привърженичка на СПА процедурите и красивият СПА дизайн, но за съжаление рядко ми се случва да преспивам в многозвездни хотели с хубави СПА центрове. В повечето случаи, когато ходим с приятели на хотел е заради някой празник и престоя ни е не повече от 1-2 нощувки. Освен това хотелите не са от най-елитните, обикновено са с 3 звезди и нямат СПА център или пък наричат една сауна – Спа център. Но веднъж нощувахме в един доста изискан хотел. Там отделената част за релакс центъра ме изуми. Такъв СПА дизайн и оборудване досега не бях виждала. Имаше каквото се сетиш – хидромасажна вана, джакузи, сауна, отделение за масажи, всякакви СПА продукти за вана, специален контрастен душ, парна баня, два вътрешни басейна. Жалко, че ваучера ни не включваше всичките видове процедури, а само масаж и ползване на басейн и джакузи. Но съм убедена, че по-голямата част от процедурите биха ми харесали. Иначе освен модерното оборудване ми направи впечатление и неговия СПА дизайн. Всичко беше в малки лъскави синьо-зелени квадратчета и придаваше един наистина интересен интериор и успокояваща атмосфера. Ето на такова място бих казала, че можеш да отдъхнеш истински и да избягаш от сивотата на ежедневието. Дори само след двата дни престой в този 4-звезден хотел, се почувствах отпочинала и заредена с нови сили. Никога не съм предполагала, че ще открия перфектния начин да се абстрахирам от многото работа като се отдам на СПА удоволствия.

Турските сериали

Posted on 23 Dec 2011 In: Раз-Лично

Какво гледаме по телевизията? Забелязвам, че масово хората започнаха да гледат турски сериали и това им харесва. В това няма нищо лошо, турците правят хубави филми, със заплетени сценарии и интересна развръзка. Само че ми се струва, че напоследък по телевизиите се излъчват прекалено много сериали, чак човек се обърква, кой какъв е и в кой филм участва. Спомням си, че първия турски сериал, който беше много нашумял бе “1001 нощ”. На мен лично много ми хареса, много интелигентен и вълнуващ с преплетени сюжети. Този сериал се хареса от много хора и от тогава българските телевизии, закупиха стотици турски сериали, които ако почнеш от сутринта, та чак до вечерта можеш да гледаш на всеки час по различните програми. Поради тази причина ми станаха много антипатични. Те до такава степен вманиачават хората, че чак децата кръстят куклите си с турски имена, от сорта на “Ферхунде” , “Сабиха”, “Инджи” и т.н.Нещото, което най-много ме ядосва е когато в деня на някои български празник, някои от телевизиите излъчват турски сериали, за запалените фенове, за които няма празник има само сериали. Радвам се, че напоследък, българското кино се развива в добра насока и има много добри продукциии. Сериали като „Стъклен дом“ , „7 часа разлика“ , „ Под прикритие“ , „Столичани в повече“ , „Етажна собственост“ и още много други, по нищо не отстъпват на турските сериали и затова се надявам занапред да се правят още повече добри български продукции.

Различните характери

Posted on 12 Dec 2011 In: Раз-Лично

Разлики в характерите

Винаги съм си мислила, че противоположностите се привличат, всеки така ме убеждаваше на времето. Това донякъде беше вярно, докато не разбрах, че пълната противоположност, въпреки, че на пръв поглед е доста привлекателна, невинаги е полезна за една връзка. Особено при несходство в характерите, разсъжденията и всичко, при което може да имате допирни точки. Не знам дали може да се вярва на зодиака, но е факт, че последните ми двама приятели бяха една и съща зодия – и с двамата се разделихме поради една и съща причина – опитваха се да вземат надмощие във връзката и да се налагат като по-силни. Честно казано като усетя нещо подобно и директно им казвам, че нищо няма да излезне и че няма смисъл да продължаваме. Не знам на какво се дължи, на това, че са мъже ли или на лошото възпитание, което родителите са им дали, но е факт, че се стига до момент, в който никой не отстъпва. Аз много пъти съм правила компромиси и когато дойде момента той да отстъпи, се прави на мъж до последно. Това ми напомня за една позната, която докато пътували с приятеля и в градския автобус се скарали за нещо. Тя млъкнала и се разплакала, а единственото което той я питал било защо плачела. Моята приятелка нищо не казала, защото е много емоционална и приема нещата присърце, в резултат, на което той я зарязал в автобуса и така се приключило. Не мога да разбера как може да има мъже с такива характери. Аз не мога да съм такава, но предполагам, че има останали мъже, които не се държат така с жените. Надеждата умира последна 🙂

Напоследък забелязвам една тенденция сред младите хора, която лично мен много ме изненадва. Смятам че тя навлезе по-сериозно след демократичните промени, които дават свобода не само на словото, но и на начина на мислене на хората.  Много от моите приятели и познати смятат, че да се жениш е излишен разходи не е чак толкова важно нещо,затова толкова често чувам израза „ един подпис нищо не означава “. Много често се говори, че да не се жениш е модерно, но всяка мода е до време, а традициите трябва да продължават. Моята лична позиция по този въпрос е противоположна на преобладаващата част от бъдещите семейства – аз съм „ЗА“ сватбения ритуал. Въпреки че и едната, и другата страна имат своите основания, за мен този ден трябва да бъде изключителен, запомнящ се, изпълнен с много радост,  усмивки и весели моменти, споделени с най-близките хора – роднини, приятели, колеги. В днешно време финансовото положение на българина е много нестабилно и това е другото нещо, което спира младите хора да се женят, но аз мисля че трябва да се гледа от морална гледна точка, а не от материална.Сватбеният ден е много специален и се помни цял живот. Друга част от хората смятат, че когато не са семейни могат по-лесно да се разделят,ако нещата не вървят помежду им, докато ако си женен и решиш да се разведеш, ще ти коства много време и пари. И двете позиции си имат своите плюсове и минуси, но все пак моят призив към бъдещите семейства е да не погубва традицията на сватбения ритуал, а да се запази и предаде на следващото поколение.