Различна. Само така мога да определя 2020-та. Едва ли някой от нас си представяше, че могат да се случат толкова много неща за една година, които да преобърнат света ни и представата за нормално.
Няма да правя обзор на събитията през тези 12 месеца, едва ли някой иска да се връща назад и да преживява всичко отначало. Защото буквално филмите на ужаси от екрана се пренесоха в ежедневието ни. Да, нямаше реални чудовища, но катаклизмите бяха реални. Масовата пандемия и паника беше и е реална. А какво по-страшно има от това, да не може да прегърнеш най-близките до сърцето си хора.
Нима някой някога е предполагал, че децата му ще учат онлайн и няма да имат контакт с връстниците си. Че ще дойде време, в което няма да може да си подадем ръка за поздрав, за помощ. Че ще спазваме дистанция един от друг, въпреки че хората сме толкова социални и не можем дълго без контакти. Че едва ще се разпознаваме, покрили лицата си с маски и ще се страхуваме да бъдем сред група хора … въобще сред хора.
Въпреки всички ужаси, през които минахме и минаваме все още, успяхме да преживеем много и се опитахме да поддържаме ежедневието възможно най-добро и близо до познатото ни. Сега гледаме с надежда към новата година. Година, в която, надяваме се, отново ще живеем нормално, без страх и напрежение, с повече радост и много по-малко притеснения.
Коледните украси несъмнено са сред ключовите елементи, с които да почувстваме духа на задаващите се празнични дни. Те внасят уют и настроение, даравят ни с красота и ни зареждат с вдъхновение. А какво по-хубаво от това да си направим сами коледната декорация вкъщи.
Припомнете си снежинките от хартия, които изрязвахме като деца. Самият процес беше забавен, помагаше ни да развихрим въображението си и накраяни изненадваше с причудливи красиви форми. Бяхме горди със снежинките си, които заемаха почетно място на елхата или по прозорците. А защо не ги направим и тази година. Хубаво е, че можем да включим цялото семейство, като в същото време съчетаем приятното с полезното.
Друга идея за саморъчно изработена коледна декорация е ароматен венец. Напоследък много актуални са тези, които красят външните врати и посрещат гостите. Можем да изработим такъв от канелени пръчици, елхови клонки и панделки от плат. Те създават автентична атмосфера и носят духа на Коледа.
Разбира се нищо не може да замени естествената коледна елха, но тази година за разнообразие или като декорации в отделните стаи, можем да си направим мини елхички от плат и хартия. Семпли и в същото време красиви, те се вписват добре, поставени във всеки кът. Като основа за малките елхи може да послужат конуси от стиропор, а отделните „клони“, изрязани от плат или опаковъчна хартия, се залепват върху него като се препокриват. В самия край можем да вкараме клечка за зъби, която да служи за връх и на която да поставим звездичка.
А на вас какви различни идеи ви хрумнаха?
Мъгла, дъжд, слаба дневна светлина и танцът на пъстроцветни листа – естественият ритъм на природата винаги е добавял нотка мистика и красота към ноември.
Чарът на късната есен прави това време от годината любимо за много хора. А сезонните плодове и зеленчуци, които се предлагат, са истински вдъхновения както за декорация, така и за да придадат вкус на чинията.
Такъв пример е тиквата – смятана за кралицата на есента. Тя е утвърден специалитет в гастрономията и няма нищо чудно в това, защото може да се приготвя по най-различни начини и се комбинира с почти всички храни. Дали обикновена супа, гарнитура или изискано основно ястие – тиквата като основната съставка осигурява особено есенно удоволствие.
Освен това тя е изключително здравословна. Почти не съдържа калории и е богата на витамини. Така се явява и като естествена защита от настинки и грип, особено през есента. Тиквата се приема лесно от организма, като действа също детоксикиращо и дехидратиращо.
В зависимост от вида на приготвенето с нея ястие, може да се комбинира оптимално с различни подправки и билки.
Тиквата е различният и в същото време присъщият за есента вкус и цвят. Пригответе тиквена супа или чийзкейк с тиква и се наслаждавайте на резултата.
Има любов от пръв поглед. Може да имате късмета да намерите някой, който ви вижда и веднага разбира, че вие сте жената на живота му. Но понякога любовта изисква търпение, за да се развие. Затова бъдете търпеливи и не насилвайте нещата. Всичко се случва в точното време, на точното място и с точния човек.
Може първо да изградите приятелство с обекта на желанията си, от което след време да се роди прекрасна любов. Разбира се, съществува и възможност вашият мечтан мъж все още да не е готов за връзка. Въ всички обстоятелства разкрийте картите си и му подскажете, че се интересувате от него. Спечелете го с фини женски хитринки.
Например помислете и за ловния му инстинкт. Дори да вземете активно участие във флирта, важно е той да завоюва и вас. Повечето имат имат засилен ловен инстинкт и стават особено внимателни, когато жената е по-труднодостъпна или се изплъзва леко на финалната права.
За да пристъпите смело към мъжа-мечта, вашето самочувствие и любовта ви към себе си играят важна роля. Това значи да се харесвате и приемате такива, каквито сте, за да ви хареса и той.
Можете да придобиете самоувереност, като не се сравнявате с други жени. Вярвайте в себе си и бъдете себе си.
От известно време не можете да изкарате този страхотен човек от главата си. Мислите за неговата харизма, топлата му усмивка и сините очи, в които можете да потънете. Искате го до себе си и се питате: Как да го спечеля?
Може би вече се познавате по-добре, приятели сте или колеги в работа. Може би сте го забелязали наскоро и досега сте разменили само няколко думи.
Можете да чакате и да се надявате, че мечтаният мъж ви кани на среща. Или можете да вземете нещата в свои ръце и да действате. Все пак, който не рискува, не печели. Не се притеснявайте, можете да го спечелите и без да се натрапвате или да бъдете агресивно настоятелни.
Ако искате да спечелите сърцето на желания мъж, препоръчително е да вземете активното участие. В края на краищата вие знаете точно какво искате – и това очевидно е той.
Като модерни и еманципирани жени вие сами правите крачка към него, вместо да чакате цялата инициатива от негова страна. Защо? Много просто – може би той не осъзнава, че го харесвате и затова си слага спирачки. Или пък е срамежлив и резервиран, затова рядко говори с вас.
Ако направите първата крачка към него, той ще се почувства уверен и ще даде шанс да се опознаете по-добре. Освен това, много мъже са впечатлени, когато жената е самоуверена и прояви интерес. С това поведение получавате автоматично бонус точка.
Русият цвят на косата е толкова предпочитан и желан, че се е превърнал във вечна класика, която не излиза от мода. Всяка втора дама иска да ноди слънчевите лъчи в косата си и затова около нас е пълно с русокоски. Доказано е обаче, че естествените блондинки са не повече от 5% и може би това ги прави толкова екзотични.
На 31 май блондинките дали естетствени, дали изрусени по желание, отбелязват и своя Международен ден. Въпреки че за тях е прието схващането, че не им се отдават особено мисловните дейности, русокосите дами са особено привлекателни, атрактивни и забавни. Ето защо реших да споделя с вас няколко интересни факти за блондинките, които грабнаха и моето внимание.
- Знаехте ли, че първата спомената в историята блондинка е богинята на любовта Афродита? Тя получила златните си коси от Зевс като подарък.
- Най-известната блондинка в Холивуд – Мерилин Монро, разбира се, пък всъщност е родена брюнетка. По-късно тя изсветлява косата си, която се превръща в нейна запазена марка и ѝ носи славата на секссимвол.
- Като заговорихме за Холивуд, майсторът на хоръра Алфред Хичкок е бил обсебен от русите жени и е снимал само блондинки в продукциите си.
- Перхидролът е открит през 1818 година, но едва през 57-ма се разбира, че може да изрусява коси. Така измества всички продукти за тази цел до тогава и много дами го издигат на пиедестал.
- Не можем да говорим за 50 нюанса русо, но със сигурност са над 30, като за най-рядък се приема ягодовото русо.
И вие ли носите ластик за коса на китката си? Да, той не е сред най-атрактивните аксесоари, но пък винаги е под ръка, в случая – на ръка, ако искате да вържете косата си. Оказа се обаче, че това всъщност е един доста вреден навик, с който веднага трябва да се разделите.
Вярвате или не, ластикът за коса може да ви инфектира. За да не си помислите, че това са врели-некипели, ще ви запозная със случая на американката Одри Коп, за която наскоро писаха всички таблоиди.
Жената отива на преглед при лекар и й откриват инфекция. Нищо необичайно, нали? Да, но инфекцията била предизвикана от постоянното носене на ластик около китката. Освен огромна подутина на ръката й, антибиотично лечение и куп проблеми, този навик докарал на Одри три различни бактериални инфекции. По ластика за коса се намирали бактерии, които проникнали под кожата чрез космени фоликули и пори.
Друга причина да захвърлите ластика е, че той пречи и на кръвообращението. Сигурно ви се е случвало да видите следи по кожата си от него. Когато е твърде стегнат, той пречи на нормалното движение на кръвта и причинява изтръпване или болка в крайниците.
Не на последно място – ами не е красиво. Хем е незначителен елемент на ръката, хем точно той може да развали цялостната визия. По-добър вариант е някой хубав часовник или стилна гривна. Ластикът носете в джоба, в чантата си, на ключодържател даже, но освободете китките си от него.
Според фън шуй е много важно да не изпускаме концепцията си за създаване на хармония, баланс и благополучие не само във всяка среда, но и вътре в самите нас. Това зависи от нашето отношение и способност да накара всичко около нас да се подобри. А това включва както одушевени, така и неодушевени предмети.
Търсейки информация по темата, попаднах на интересно проучване. Тъй като ме заинтригува, реших да ви предоставя обобщение от изследванията на Масару Емото.
Според Емото думите, изреченията, звуците и мислите, насочени към обем вода, биха повлияли на формата на ледените кристали, получени от нея. Естетичният вид на кристалите променя формата и цвета, ако думите или мислите са положителни или отрицателни.
Експериментите се състоят в излагане на вода при изричането на различни думи, рисунки или музика. След това течността се замразява и се изследва с помощта на микроскопични снимки формата на получените кристали .
Така се достига до извода, че човешката мисъл, думи, музика влияят на водата и тя се променя към по-добро или към лошо. Това означава, че ако водата прави тази промяна, ние, които сме 70-80% вода, трябва да съдържаме същото като нея.
Може да се забележи, че след изричане на думите щастие, благодаря, любов, структурата на водата е с прекрасна структура. Докато при употребата на груби изрази и вулгарни думи, нейният строеж веднага се преструктурира и заема видимо отбранителна позиция.
Тези изводи наистина са изненадващи и в същото време изключително прости като повечето научни теории за Вселената и нейните закони. Необходимо е само да обърнем внимание на най-дребните неща, които ни заобикалят, за да осъзнаем колко е прост животът и до колко го усложняваме заради обсесивни и токсични мисли.
Посланието от изследванията на Емото се основават на едно-единствено действие, което винаги трябва да практикуваме: да мислим положително и с любов. Само по този начин ще си осигурим чиста енергия, чист ум и чиста вода.
Може ли в днешно време християнството да намери отзвук в творчеството? Лесно ли се създава творба на писменото слово, пропита с християнски мотиви и заредена с нравствения кодекс на религията?
Доскоро не се бях замисляла над тези въпроси, докато не попаднах на творчеството на Васил Лазаров. Признавам, че не бях чувала за него, но при едно посещение в книжарницата открих книгите му в раздела за християнска литература. Любопитството ме подтикна да се запозная по-отблизо с автора Васил Лазаров и неговите творби, и не останах разочарована.
От информацията, която открих за Васил Лазаров, разбрах, че е родом от Самоков, където основава Сдружение на писателите и заема председателския пост. Автор е на няколко романа, стихосбирки и сборник с есета. В творбите си Лазаров използва похвати, заимствани от доказани имена в световната литература като Балзак, Юго и Достоевски. Това обаче, което отличава Лазаров от мнозинството съвременни писатели, са християнските мотиви, които преплита в творчеството си. Като писател-хуманист, той често загатва за съдбата или характера на героите си чрез християнска символика.
Че темата за религията и творчеството не е чужда на Васил, личи и от специализирания сборник със статии, който издава през 2012 година. Книгата носи заглавието „Християнство и поезия“ и включва изследвания на автора с предмет добродетели и християнски мотиви в творчеството на Вазов, Славейков, Ботев, Дебелянов, Пушкин, Лилиев, Багряна и други знатни имена в литературните кръгове.
Според самия Васил Лазаров този сборник с есета извежда на бял свят неразбраната и може би умишлено игнорирана тематика за християнството и влиянието на нравствения му кодекс в литературата. Тази тема е била табу по времето на тоталитарния режим, тъй като тогава са поставяни на пиедестал героизма, революционното и бунтовното. Авторът дава пример с влиянието на руската литература чрез творбите на Писарев и Чернишевски, докато религиозната мисъл в произведенията на Несмелов или Бухарев е била напълно забравена или потулена.
Тук вече мога да изразя и собственото си мнение и да си отговоря на въпросите, с които започнах този текст. Да, християнството може и трябва да намира отзвук в литературата. Вярвам, че всяко писмено слово оставя трайна следа у четящия и нравственият кодекс на религията може да промени светогледа ни, да ни направи по-добри, по-мъдри и по-човечни един към друг. Защото ако се поучим от грешките на героите или вземем пример от хуманизма на автора, то пред нас ще се разкрие светлото бъдеще на един по-добър свят.
Обявяването на извънредно положение предизвика в мен паника относно здравето на мен и моите близки. Определено въведох доста промени в начина си на живот и не, нямам предвид само в миенето на ръцете по сто пъти на ден, а за по-значими неща.
Първоначално ми бе трудно да привикна с работата от вкъщи. Следвах всички съвети относно обособяване на работно пространство, но не ми се получи особено. Може би като повечето вършех задачките си легнала на леглото или на давана и само в крайни случай заставах нормално на масата, служеща за бюро. Ограничих контактите си „на живо“ и спазвах напълно социалната изолация.
След като преминах този „трап“, свикнах напълно с целодневния живот у дома. И именно това привикване ми даде нови алтернативи и разкри нови възможност пред мен. Оказа се, че на месец губя около 22 часа в пътуване до работата ми. Сега имах допълнително време от почти един ден, с който можех да правя каквото си искам.
Когато имаш прекалена свобода, се чудиш какво точно да правиш със себе си и с живота си. Е, аз реших да използвам своето време за подобряване на хранителния ми режим, тренировки и четене на книги. Тъй като обаче това са дейности, които правя през останалите ми свободни часове, ми се отвари още една ниша, която трябва да запълня с дейности.
Втората стъпка бе да подобря кулинарните си умения и да изпробвам приготвянето на различни деликатеси. Заниманието ми отне прилично време, но все пак разполагах с още, което да оползотворя. Нарочно не си пусках филми или сериали – исках разнообразие. Затова през останалите часове мислих. Да, просто мислих – за себе си, за живота, за останалите, за Бог. Осъзнах, че всеки има уникалност в себе си и е съвършен по своему. Опитах се да разтълкувам какво означава толерантността и как да я прилагам. Всъщност е много просто – не съдиш останалите, а се опитваш да установиш първоизточника, провокирал конкретното поведение.
Честно да ви кажа, не ми се връщаше обратно на работа, защото имаше още толкова теми, по които да помисля, но явно е дошло времето да приложа наученото. Ще проверя дали ще мога да внедря новите си навици в старото си ежедневие. А вие как се променихте по време на изолацията?