Monthly Archives :

април 2015

Бърз урок по готвене за свърх начинаещи

150 150 SveRaz

Tips-for-Successful-Recipes-How-to-cook-well-Guide-to-learning-the-art-of-cookingНяма не мога, има не искам! Не знам вие на какво мнение сте, но според мен е грехота да има хора, които буквално не умеят НИЩО в кухнята. И като казвам нищо, наистина го имам предвид. Не знаят как да си сварят яйца, не могат да си нарежат продукти за салата или не дай си боже да сготвят нещо във фурната или на котлона.

Скъпи, непохватковци, не искам да ви засегна, а точно обратното – да ви помогна. Има няколко лесни стъпки, чрез които да преодолеете кулинарната бариера пред вас.

Първо, изхвърлете всички оправдания през прозореца. Спрете да повтаряте, че не можете, не знаете как или нямате време. Подобни мисли не помагат и не са ви необходими.

Второ, запретнете ръкави и започнете от нещо лесно. Направете си чай, нарежете си краставичка или домат за салата, накълцайте луканка и шунка на тънки резънчета… просто се научете как се използват нож и дъска за рязане.

Заучете някои основни техники. Кое как се вари, колко време седи на котлона, какво можете да печете във фурна и на колко градуса. Коя храна с какви подправки се комбинира. На каква степен да печете, така че да не изгорите нищо… помолете приятел, приятелка или пък майка ви да ви обясни тези неща. Веднъж, щом помислите върху основните принципи, впоследствие ще придобиете усет и за по-сложните.

Пригответе нещо сами! Овкусете пилешка пържола и я запечете на тиган например. Лесно е, но изисква все някаква степен на прецизност. След това се опитайте да приготвите най-обикновена супа. После ориз на фурна, спагети със сос към тях и т.н. Малко по малко усложнявайте рецептите, но не се отказвайте.

Не губете желание! Удовлетворението е наистина голямо, когато хапвате нещо вкусно, приготвено от вас самите. За да стигнете едно ниво на кулинарни умения обаче е необходимо постоянство и старание. Четете рецепти, правете си експерименти, събирайте идеи и ги изпробвайте.

Защо харесвам Тейлър Суифт?

150 150 SveRaz

На днешната поп сцена постоянно изгряват и залязват различни звезди и определено не ни липсват различни и талантливи изпълнители. Както си мислим, че познаваме най-известните и сме достатъчно информирани в тази сфера на шоу бизнеса, изведнъж се появява някой нов изпълнител, за когото не сме чували никога, но песните му удрят класациите. По мое мнение така изгряха Meghan Trainor, Ariana Grande, Carly Rae Jepsen и др. Има и творци обаче, които познаваме от по-отдавна и продължават да ни радват с готини парчета. Не съм запозната с историите на всички, но ми се ще да кажа няколко думи за една от най-известните в момента певици – Тейлър Суифт.

Харесвам Тейлър и с удоволствие бих обяснила защо. Реално можете да видите прогреса на певицата, като изслушате няколко от песните й в последователност, както са излизали. Ако първите са по тийн, то последващите и особено Blank Space стават по-сериозни и си проличава развитието на Тейлър не само като певица, но и като актриса. Вгледайте се също так в стила на Суифт – тя се облича по-класически, по-ретро, на моменти дори консервативно. Неминуемо е красива, но не парадира с красотата си. Да, подчертава я, но не скандализира като други млади изпълнителки. Според тя това е добър модел за подражание, който младите да следват.

А знаете ли също така, че певицата сама пише много от песните си? Някои хора я упрекват, че за „сюжетите“ си използва примери от личния си живот, но аз лично не виждам нищо лошо. Все пак музиката е изкуство, личи си, когато се прави от сърце, а кое можеш да пресъздадеш по-искрено от лично преживяното? Това е една от причините да виждам потенциал в творчеството на Тейлър Суифт – искрена е, чувствена и истинска. Има нейни песни, които спокойно биха се превърнали в evergreen-и, ако все още не са станали такива.

За един различен Великден

150 150 SveRaz

Празниците се случват всяка година. От малки празнуваме я Коледа (поне от 1989 г. насам), я Нова година, я Цветница, Великден и т.н. Свикнали сме да прекарваме тези дни по един определен начин, защото традициите така ни учат. Има ли обаче друг начин, по който можем да прекарваме тези специални дни? Има, разбира се! Винаги можем да направим един празник по-различен и да внесем в него повече индивидуалност. Ще ви споделя няколко от моите трикове, за да ви покажа как да го направите.

1. Храната и яйцата

Традиционно на Великден боядисваме яйца, така е. За разнообразие защо тази година не изпробвате някоя нова техника, чрез която да украсите вашите. Рискувайте и рисувайте по тях, направете ги шарени, с фигурка, животни и т.н. А защо не им предадете уникален вид с техниката декупаж или друга по-нетрадиционна? Що се отнася до храната – имате толкова широко поле за изява. Козунаци, курабии, сладки, соленки, кексове и т.н. Експериментирайте смело и украсявайте с вкус, защото няма какво да губите, а може само да спечелите.

easter-egg-idea-decoration-egg-tree-table-centerpiece-kids-teen-feltro-stickers-project-craft-cute-rainbow-twine-easy-dollar-store-craft-favours

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Планувайте

Този Великден направете нещо различно. Планирайте разходка с любимия или посещение на близките ви, които са в друг град. Можете да се запишете дори за еднодневна или двудневна екскурзия до Истанбул, Охрид, Ниш или друга съседна, но интересна дестинация.

3. Разнообразете

Имате четири свободни дни, през които да измислите как да разнообразите ежедневието си. Направете нещо нетипично. Изкачете планински връх, разходете се до някой водопад, отскочете до морето, обадете се на стар приятел.

4. Украсете

Празникът е чудесен повод да украсим дома си по уникален начин. Интернет пространството изобилства от лесни, но ефектни идеи по темата. Ако тръгна да ги изброявам, навярно цял ден няма да ми стигне.

5. Започнете нещо ново

Винаги сме имали склонността да използваме празниците като претекст за нещо. Може би за вас те са повод да се съберете със семейството си или да попътувате. А защо не ги използвате като повод да започнете нещо ново? Ще имате достатъчно време да помислите как да направите нещо полезно за себе си – може да се запишете на спорт, на някакъв курс, в клуб по интереси. Или просто да излезете навън и да зъвържете нови приятелства.

По повод… мнението на другите

150 150 SveRaz

Хората сме социални същества. Влияем се от мнението на другите и това е напълно нормално и в реда на нещата. Би било противоестествено, ако не се интересувахме поне частично какво останалите хора мислят, какво говорят и дори какво премълчават за нас. Разбира се, че ни засяга и именно заради това реших да зачекна тази тема днес.

Има моменти, в които чисто и просто не бива да се оставяме да ни ръководи мнението на другите. В крайна сметка всеки от нас си има глава на раменете и по време на собственото си израстване трябва да се научи как да я използва. Можем да се консултираме, да искаме съвети и т.н., но не и да правим всичко и винаги така, както ни казват. В крайна сметка животът си е наш, не е нито на родителите ни, нито на приятелите ни, нито на някой друг. Моето правило е следното: прави, каквото смяташ за редно, разсъждавай върху постъпките си, не съжалявай за тях и акlostintranslationо ти се чувстваш по-добре по един начин или друг, не се притеснявай да се самоизразиш. Не се ограничавай само защото еди-кой-си ще каже еди-какво-си. Хубаво е, когато всички ние сме различни, защото именно така внасяме разнообразие в света.

Освен това, ако правилно си спомням, а аз съм сигурна, че не греша, древната мисъл гласи следното: по-добре да си на хората в устата, отколкото на хората в краката. Винаги е за предпочитане някой, някъде, нещо да говори за теб, отколкото никой да не знае кой си. Ако си различен, непременно ще бъдеш одумван, което не приемам за притеснително или проблемно. Няма човек на този свят, който никога да не е насочвал чуждото внимание към себе си и да не е бил обсъждан от другите. Заложено ни е като чисто човешка черта. Говорим за другите, но знаем, че се говори и за нас. Четем светски новини, жълти вестници и търсим интересни клюки, но се надяваме ние да не попаднем сред тях. Различното винаги ще ни е интересно и ще ни блазни. Най-важното, което трябва да запомним, е, че мнението на другите не бива да определя нашето собствено.

Аз съм си аз, ти си ти. Той си е той, а те са те. Нека говорят, защото всичко казано рано или късно се забравя, но споменът за това кой си, какво си правил и какво си постигнал – остава.

В нишата – старо списание Биограф на Светльо Кантарджиев

150 150 SveRaz

Обичам разчистванията. Не пролетните почиствания, а годишните разчиствания! Като всяка жена и аз понякога събирам разни вехтории, купувам и нареждам на рафтове списания, които се трупат ли трупат…

old stuffУикендът е перфектното време да решиш как да освежиш дома си и да изхвърлиш ненужните неща. Затова  запретнах ръкави и засъбирах дрехи, които не нося, стари вълнени одеяла, дето само събират молци, защото не ползваме. Нали модерният свят ни е подарил разкошните олекотени завивки! 🙂 Заотбирах и разни вехтории като мънистени бижута и пощенски картички. Оказа се, че имам цели 7 броя на списание Biograph, чийто маркетингов директор е Светльо Кантарджиев, поне една дузина обеци еднодневки, както аз ги наричам, купчина готварски вестници и дори три играчки от киндер яйца. Обичам ги, какво да ви кажа. 😉

Всъщност да решиш от какво да се откажеш е много трудно. Привързал си се към някои от вещите, харесваш много от списанията заради една или две страници, вълнуваш се като разглеждаш сувенири, които си купувал от почивки, не те не правят нищо друго, освен да стоят натрупани по рафтовете и събират прах. Тънък е психологическият момент тук, но в такива ситуации не трябва да се превръщаме в Меси и да изглеждаме като вехтошари. В този ред на мисли реших следното и го препоръчвам и на вас. Първо, когато отбирате вещите си си задавайте въпроса каква емоционална стойност има тази или онази вещ. Ако просто се сетите, че сте я купили някъде оная огърлица и сте я слагали само по два повода, то тя е за боклука. Второ, ако пазите някой вестник или списание само заради определени статии – просто ги изрежете и ги подредете в  тетрадка. Трето – замислете се къде и как бихте ползвали за в бъдеще предметите, които просто ви харесат. Ако не успеете да си отговорите на последното питане достатъчно изчерпателно – освободете се от въпросните вехтории.

И така, задавайки си въпроси, напълних две човалчета с неща за боклука. Запазих няколко статии с рецепти, пет шест изрезки на модели, броевете на Biograph  на Светльо Кантарджиев, чифт обеци с пера и една раковина от Бяло море.

Е, ред е за вашето годишно почистване.